Решение № 6326 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ – Плевен, чрез адв. Стефанова против решение № 466 от 12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 830/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му. Предявява се претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Р. Ц. Е., редовно призован, оспорва жалбата в писмен отговор и моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноските по делото. Ответникът Ц. Ц., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд – Плевен, по жалба на Р. Ц. Е., е отменил изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Плевен, извършено от Началник на СГКК-Плевен, с което като собственик на сграда с идентификатор 56722.701.3125.1. в Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ е вписана Ц. Ц. и е заличен като такъв Р. Ц. Е.. Налице е годен за съдебно обжалване акт, тъй като съгласно чл. 53а от ЗКИР измененията на КР в случаите по чл. 52, чл. 53 и чл. 53а от същия закон се извършват без издаване на заповед от началника на СГКК по местонахождението на имота на основание чл. 51, ал. 2 от ЗКИР. Приел е, че е предмет на съдебния спор е заличаването на Е. като собственик на имота, като вписването на Ц. Ц. не се оспорва. Процесното изменение на КРНИ, обаче е в противоречие с материални норми и с целта на закона, тъй като чл. 52, ал. 2 от ЗКИР не предоставя на административния орган правомощието да заличава съществуващите в КР данни за собственост във всички случаи, като заличаването се извършва само след влизане в сила на съдебно решение на гражданския съд по отношение правото на собственост. Правото на вписания в КР собственик не е отпаднало (отречено) от представения от заявителя на изменението нотариален акт по обстоятелствена проверка, от което следва, че по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е следвало да бъдат записани данните за всички лица и документи. Поради това е приел, че оспореното изменение на КР е незаконосъобразно и го е отменил. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът е извършил правилни фактически установявани, въз основа на които решаващият правен извод е правилен като краен резултат, но по следните съображения: Със заявление № 01-731923-17.09.2025г. Ц. Ц. е поискала нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно сграда с кадастрален идентификатор 56722.701.3125.1, чрез вписването и като собственик на този имот. Приложила документ за собственост, представляващ нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 42, том ІІІ, дело № 237 от 2025 г., вписан в Служба по вписванията с акт № 147, том 23, дело № 5334/2025 г., видно от който същата е призната за собственик на посочената сграда по давност. Според приложените скици от 2009 г. и 2021 г. се установява, че вписването на Р. Е. като собственик на сграда с идентификатор 56722.701.3125.1. е било извършено с първоначалната заповед за одобряване на КККР на гр. Плевен № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК. Видно от текста на приложеното по делото заявление, административния орган е сезиран само с искане за вписване на Ц. Ц. като собственик на сграда с идентификатор 56722.701.3125.1. в КРНИ, съгласно представения нотариален акт, като не е отправяно искане за заличаване на вписания вече с първоначалната заповед за одобряване на КККР на гр. Плевен Р. Е. като собственик на същия недвижим имот. С оглед на това настоящата съдебна инстанция приема, че с извършеното заличаване на Р. Е. административният орган е извършил действие, за което не е бил сезиран, тоест се е произнесъл свръх отправения до него петитум. От друга страна, производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 53, ал.1, т. 1, пр. първо от ЗКИР, а именно наличие на нови данни относно недвижим имот 56722.701.3125.1., възникнали на основание представения нотариалния акт за собственост по давност. В тази хипотеза чл. 52, ал. 2 от ЗКИР предвижда извършване на изменение на КК и КР след постъпване на данните по вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1. Законът обаче, в чл. 52, ал. 2 ЗКИР, нито предоставя право, нито задължава административния орган да заличи от КРНИ предходно вписаните данни за собственици, а следва единствено да провери от външна страна налице ли са доказателствата за вписване на новия заявител. Тоест за органа не е налице възможността служебно да заличава вписани вече данни. В този смисъл разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на която се позовава административният орган като правно основание за заличаване на съществуващите данни за жалбоподателя, противоречи на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР. Поради това единствената възможност е била заявителката да бъде вписана в КРНИ като собственик наред с Р. Е. по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. По тези съображения оспореното действие по заличаване е незаконосъобразно, като извършено свръх петитум. Съдебният контрол по законосъобразност на оспорената заповед е следвало да се фокусира единствено върху този факт. Поради правилния краен резултат обаче, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Претенцията за присъждане на разноски от ответникът Р. Е. е недоказана. Същият не сочи размер на реално направени такива, не представя списък на същите, нито доказателства за извършването им, поради което не следва да бъде уважавана. Воден от горното, на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение,