Решение № 12045 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2016 г.

Решение № 12045 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. В. Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 208 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 215/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. /АСВТ/. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните в хода на производството свидетелски показания. Посочва, че в текста на чл. 176, т. 6 от ЗДДС е предвидена алтернативна възможност за приходните органи, като не е необходимо да са изпълнени съвкупно и двете алтернативни хипотези. Във връзка с аргумента на съда, че в акта липсват мотиви, което от своя страна възпрепятства възможността да се установи дали издаденият акт съответства на целта на закона, жалбоподателят е изложил, че съдът в това производство се явява инстанция по същество, поради което същият е следвало да се произнесе дали актът е съобразен с целта на закона и като не е направил това е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят приема за незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че актът няма мотиви с оглед на факта, че такива се съдържат в потвърдителното решение на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Моли решението да бъде отменено и жалбата на "БГМ-Софт" ООД да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 600 лв. Ответникът - "БГМ-Софт" ООД, в съдебно заседание оспорва касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение е отменен по жалба на "БГМ-Софт" ООД акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991500010924/16.12.2015 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 77 от 2.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. АСВТ е установил, че фирмата е регистрирана по ЗДДС от 22.12.2008 г. и не са установявани нарушения. Посочил е, че обичайна практика е било НАП да контактува и с писма с обратна разписка с дружеството, но не са били предприети действия да бъде осъществен по друг начин контакт с фирмата, въпреки факта, че офисът на дружеството се намира на 50 метра от офиса на НАП в гр. Л. Видно от работна карта за "БГМ-СОФТ" ООД (л. 33-38 от делото) по повод на проверката са констатирани факти, въз основа на извършен преглед на оригинални първични счетоводни документи за периода 1.03.2015 г. - 31.05.2015 г., като в хода на проверката е контактувано със счетоводството на дружеството, но въпреки това от страна на НАП не е било отправено искане към счетоводната фирма, а е изпратен само имейл на thomas. mayer@mayer-soft. de. Съдът е изложил, че в решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е посочено, че такива документи не били представени на органа по приходите от една страна, а от друга страна не бил осигурен достъп до счетоводството и като предприятие. Втората хипотеза е възприета за необоснована и недоказана, тъй като видно от самото искане, такъв достъп не е претендиран от приходния орган и не е правен опит документите да бъдат търсени от счетоводната къща, със счетоводител, на която в хода на проверката органът безспорно е контактувал видно от Работната карта на "БГМ-СОФТ" ООД от 28.07.2015 г. на л. 33 от делото. Административният съд е приел, че предвид санкционния характер на нормата на чл. 176 от ЗДДС и понеже прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, действайки при оперативна самостоятелност, органът по приходите е следвало да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията на "БГМ - СОФТ" ООД по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на "БГМ - СОФТ" ООД, съгласно чл. 176 от ЗДДС. В случая в обжалвания акт не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. Л. на мотиви по избора за налагане на тази санкция - прекратяване регистрацията на ООД по ЗДДС, възпрепятства съда да формира извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на по-благоприятна за лицето мярка. Този порок административният съд е приел, че представлява достатъчно основание за отмяна на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 6 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е принудителна административна мярка, чието прилагане е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, поради което органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. Когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176 от ЗДДС той действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, което от своя страна изисква не само в акта да се изложат мотиви относно необходимостта от прилагане на мярката, но и такива относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. В случая в обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС са изложени констатирани фактически предпоставки, но не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. След като органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. Докато мотивите относно наличието на законови предпоставки за издаване на акта за дерегистрация са посочени, макар и схематично в приложения протокол за резултати от проверката и са доразвити от решаващия орган, в обжалвания акт липсват мотиви във връзка с приложението на принципа за съразмерност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наличието на предпоставките по чл. 176, т. 6 от ЗДДС не е установено от извършените действия от страна на приходните органи. Действително, сочената разпоредба не съдържа в хипотезата си изискване са системност на нарушението. Системността на нарушението обаче подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна административна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен, не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - чл. 6, ал. 2 АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да действа с цел формално изпълнение на правомощията си. В случая действително на "БГМ - СОФТ" ООД са изпратени 2 бр. ИПДПОЗЛ. В същото време, видно е от представените пред първоинстанционния съд доказателства, че данъчната администрация успешно е контактувала със счетоводството на данъчния субект, но в случая искане за представяне на документи не е отправяно към счетоводството на същия. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че актът за дерегистрация е незаконосъобразен и правилно е отменен от административния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено искане. С оглед на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение