Решение № 1783 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16270/2009 г.

Решение № 1783 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16270/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Владимир Кирилов Иванов от гр. София, чрез пълномощника -адвокат Венко Пенчев, против Решение № 14170/25.11.2009 г., постановено от ВАС - трето отделение, по адм. д. № 5331/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Владимир Кирилов Иванов от гр. София срещу Заповед № К-1073/05.03.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното му правоотношение, като разузнавач I степен/бивша Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция/ категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови решението си съдът е приел следното: Според чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ, бр. 69/05.08.2008 г./ ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. В тези случаи, съобразно чл. 268 органите по чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, могат да правят предложение. В случая в преписката такова не се съдържа, но това не е нарушение на административнопроизводствените правила. Правилникът за прилагане на ЗМВР регламентира една правна възможност, която не е задължителна за органа по назначаване, който взема решението за прилагане материалноправното основание за прекратяване по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От значение за съответствието на заповедта с материалния закон е наличието на изискуемите предпоставки по чл. 69 от КСО - осигурителен стаж повече от 25 г., от който 2/3 като служител в МВР. Видно от представената справка, жалбоподателят има 36 години, 5 месеца и 27 дни осигурителен стаж, от който 29 г., 1 м. и 29 дни в МВР. Анализът на горепосочените разпоредби и обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж, необходим за прилагане по инициатива на органа по назначаването на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР към момента на издаване на процесната заповед, което обуславя извод за съответствието й с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на възрастта на служителя. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано и в нарушение на чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК съдът не е уважил искането за представяне от ответната страна на важни писмени доказателства, необходими за изясняване на спора по делото: законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваната заповед. Съдът отказал допускане на многократно поисканите доказателства-последната индивидуална заповед на Иванов за назначаването му в органите на МВР и акта за встъпването му в тази длъжност. Недопуснатите писмени доказателства биха изяснили обстоятелството дали служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратено от длъжност и структура на МВР, в които е бил назначаван или не е бил назначаван с индивидуална заповед и дали е подписвал акт за встъпване в длъжност. От тези писмени доказателства би се изяснило дали оспорената заповед е била постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 185, т. 1 от ЗМВР и чл. 167, ал. 1 от ППЗМВР. Служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратено от длъжност главен инспектор разузнавач I степен в Главна дирекция"Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция /ППООРП/ при Генерална дирекция "Полиция"на Национална служба "Полиция"- МВР, категория В. Тази заповед не е поискана и не бе представена от МВР. По силата на чл. 185, т. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр. 69/2008 г./, "Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на длъжности от категории А, Б и В...". Съгласно чл. 167, ал. 1 от ППЗМВР, "Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност". Жалбоподателят не е бил назначаван с индивидуална заповед на длъжност главен инспектор разузнавач I степен в МВР, което е особено съществено нарушение на материалния закон и което би станало известно при представяне на поисканите писмени доказателства.В нарушение на закона жалбоподателят, притежаващ категория В, е бил освободен от служба от МВР, без да е бил назначаван там и без да е фигурирал в щата му. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Цонева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Решението е законосъобразно, при формиране на волята на съда не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Претенцията на касатора по отношение на заеманата от същия длъжност към момента на прекратяване на служебното правоотношение е направена при пропуснат факт, че в § 108, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 69/05.08.2008 г./изрично е отбелязано, че служебните правоотношения на държавните служители се запазват, така както е предвидено и в чл. 87а от ЗДС. Практически независимо от изменението в щата, не са настъпили изменения на служебните правоотношения на касатора. Подробни съображения излага в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на ВАС е правилно. Неоснователно се поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание за отмяна на решението. Не са нарушени разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК, на които изрично се позовава жалбоподателя. Обосновано съдът е приел, че са налице доказателства, въз основа на които да се обсъди законосъобразността на оспорения акт. Отказът да се изискат доказателства, свързани с представянето на изрична заповед за назначаване и акт за встъпване като главен инспектор в НС "Полиция", е правилен. По силата на § 4 от ПЗР ЗМВР /бр. 17/06 г./ НС "Полиция" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на НС "Полиция" и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 вр. чл. 8, т. 1 от ППЗМВР, ГД "Противодействие на престъпност, опазване на обществения ред и превенция" е част от НС "Полиция". Съгласно нормативно предвидената реорганизация следователно е налице валидно правоотношение, за възникването и съществуването на което не е необходимо издаване на изричен акт. Съгласно § 3 от ПЗР ЗМВР служебното правоотношение не се прекратява, т. е. съществуващото правоотношение относно жалбоподателя, който не го оспорва, продължава да съществува, а § 110, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР /бр. 68/08 г./ предвижда, че с влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват, съгласно чл. 87а от ЗДСл. Поради това не може да се приеме, че при липса на изрично преназначаване, липсва валидно правоотношение, което да се прекрати от органа по назначаване. С оглед на това е необоснован доводът, че жалбоподателят не е бил в служебно правоотношение с административния орган. Не е налице касационно основание за отмяна на решението, свързано с нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба не се оспорва правилното прилагане на закона относно наличието на предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и не се правят конкретни доводи. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доводите на страните и представените релевантни за спора доказателства, не е допуснал съществено процесуално нарушение и правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при наличието на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО. Предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО са налице за жалбоподателя. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като не допуснал доказателства относно обстоятелството дали има заповед за преназначаване във връзка с прекратяване на предшестващото правоотношение с него, тъй като същите са неотносими към спора. От оспорената заповед е видно, че се прекратява служебното правоотношение на главен инспектор Владимир Кирилов Иванов, разузнавач I степен в МВР /бивша Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", категория "В". В щата на новата структура "Главна дирекция"Криминална полиция /ГДКП/ - МВР са включени щатовете на структурните звена на Главна дирекция "ППООРП", като същевременно съществувалите щатове на ГП "ППООРП" са отменени. Държавните служители, заемали длъжностите по отменените щатове на основание § 1а от ДР на ЗМВР, вр. чл. 87а от ЗДС са назначени на същите длъжности по щата на ГДКП. Съществувалото правоотношение между държавата и жалбоподателя не е било прекратено, според § 110 от ПЗР на ЗМВР, който текст препраща към чл. 87а от ЗДС, след създаването на новата структура в МВР, защото съществувалите щатове на държавните служители са преминали в новата структура. Според § 108, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Това означава преминаване на всички права, задължения и съществуващи правоотношения от закритите структури към МВР, в това число и и на съществувалото правоотношение между жалбоподателя и закритата структура. Съществувалото правоотношение на жалбоподателя като държавен служител е запазено по силата на закона. По изложените съображения Петчленен състав на ВАС приема, че тричленният състав не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК и същото като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,