Решение № 11372 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2009 г.

Решение № 11372 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Моко Проект" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 939 от 21.01.2009 г., постановено по адм. д. № 4562/2008 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не е взето предвид обстоятелството на налична СИО върху имота, към момента на съобщаване на процесното разрешение за строеж, поради което изводът за допустимост на жалбата, с която е сезирана Столична РДНСК е неправилен. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с обезсилване на заповед № ДК-04-61/7.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК, като постановена в недопустимо производство. Ответниците - Столична РДНСК гр. Пловдив и главния архитект на София не заявяват становища по касационната жалба. Ответницата Вера Бойкова, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът Георги Тасев не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-04-61/7.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отменено Разрешение за строеж № 933/22.12.2006 г., издадено от главния архитект на София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разрешението не е влязло в сила, тъй като липсва съобщение за издаване на разрешението, адресирано до Вера Бойкова, в качеството й на съсобственик на УПИ Х-259, придобит чрез покупко-продажба по нот. акт № 003, нот. д. № 193/2004 г. от нейния съпруг Георги Тасев, който УПИ е част от УПИ Х-1259, 1457 в кв. 132, м. "Драгалевци разширение-север-II част", съгласно заповед № РД-50-153/27.07.2006 г. на кмета на район "Витоша" при СО. Прието е, че брака между жалбоподателката и Георги Тасев е прекратен с влязло в сила решение от 22.10.2007 г., от който момент семейната имуществена общност върху имота се е трансформирала в обикновена съсобственост с равни дялове, поради което е изискуемо съгласието на жалбоподателката по чл. 183, ал. 1 ЗУТ за строеж в съсобствения УПИ (съсобствен между нея, Георги Тасев и "Моко Проект" ЕООД). Предвид това и безспорната по делото липса на съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ изводът на началника на Столична РДНСК за незаконосъобразност на Разрешение за строеж № 933/22.12.2006 г. е възприет като законосъобразен. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. От данните по делото се установява по безспорен начин, че производството пред началника на Столична РДНСК е инициирано по жалба на Вера Бойкова срещу Разрешение за строеж № 933/22.12.2006 г., издадено от главния архитект на София за строеж "жилищна сграда с гаражи, офиси, магазини, фитнес център, Спа-център, ателие за химическо чистене и бистро" в УПИ Х-1259, 1457 в кв. 132, м. "Драгалевци разширение-север-II част", който е образуван от обединяване на два УПИ със заповед № РД-50-153/27.07.2006 г. на кмета на район "Витоша" при СО. Собственици на обединените УПИ, респ. съсобственици на новосъздадения УПИ, са "Моко Проект" ЕООД и Георги Тасев. Последния е придобил собствеността чрез покупко-продажба по нот. акт № 003, нот. д. № 193/2004 г., към който момент е в законен брак с жалбоподателката Вера Бойкова, т. е. имота е бил в режим на семейна имуществена общност. Видно от приложените по административната преписка съобщения и протокол за липса на възражения в 14-дневния срок, издаденото Разрешение за строеж № 933/22.12.2006 г. е надлежно съобщено на заинтересованите по чл. 149 ЗУТ лица - "Моко Проект" ЕООД и Георги Тасев на 22.12.2006 г. Разрешението за строеж е изпратено и на Столична РДНСК с писмо от 28.12.2006 г. по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, като не е отменено във визирания 7-модневен срок. Прието е от административния орган, с изтичане на посочените срокове, че разрешението за строеж е влязло в сила към 6.01.2007 г. При тази безспорно установена фактическа обстановка по делото се налага извода за недопустимост на жалбата, по която е образувано административното производство пред Столична РДНСК, което води до нейното отхвърляне, предвид кръга на правомощията на РДНСК, очертани в разпоредбата на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, която не предвижда прекратяване на производството, респ. оставяне на жалбата без разглеждане. Произнасяйки се по съществото на жалбата, с отмяна на разрешението за строеж, което е влязло в сила и се ползва със стабилитета по чл. 156, ал. 1 ЗУТ, началника на Столична РДНСК е постановил незаконосъобразен акт (заповед № ДК-04-61/7.07.2008 г.), който подлежи на отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ в приложимата редакция след изменението, обн. ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г., издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересувано лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Изрично е визирано, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В конкретния случая, както беше изложено по-горе, производството пред началника на Столична РДНСК е започнало по жалба Вера Бойкова, подадена на 17.05.2008 г., т. е. далеч след влизане на атакуваното разрешение за строеж в сила. Жалбоподателката Бойкова е уведомена за издаденото разрешение за строеж чрез надлежното уведомяване на съпруга Георги Тасев, тъй като именно той е вписания в нот. акт титуляр и като такъв е упражнил правото на обикновеното управление на съсобствената вещ съгласно чл. 22, ал. 1 СК. Това е така, тъй като семейната имуществена общност е бездялова и действията по обикновено управление са право на всеки един от съпрузите, а обикновената съсобственост между тях възниква при прекратяване на съпружеската имуществена общност, в случая - към последващ момент (22.10.2007 г.). Следва да се отбележи и липсата на законово задължение за административния орган да преценява наличието на семейна имуществена общност, поради което при изготвяне на съобщения и определяне кръга на лицата по чл. 149 ЗУТ, същият изхожда от данните по представените документи за собственост, респ. имотния регистър. В случая е безспорен факта на липса на записване на Бойкова като съсобственик на имота, а документа за собственост е нот. акт, в който фигурира като купувач Георги Тасев. В допълнение следва да се маркира и обстоятелството, че уведомения надлежно за издаденото разрешение за строеж Тасев е разполагал с пълномощно от съпругата си Вера Бойкова за по-голям обем права по отношение на имота - продажба, учредяване право на строеж, извършване на всякакви правни сделки и т. н. (пълномощно от 27.07.2006 г., рег. № 7140.) С оглед на това, административният съд като е приел, че обжалваната пред него заповед на началника на Столична РДНСК е законосъобразна по същество е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което заповедта бъде отменена, а жалбата срещу разрешението за строеж - отхвърлена като недопустима. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,