Решение № 12543 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 174/2013 г.

Решение № 12543 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 174/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова чл. 209, т. 3 АПК Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Баренц-България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Подуяне", бул. "Ботевградско шосе" № 247, представлявано от управителя Ивелина Гудева, против Решение № 2861 от 26.11.2012 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2359/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Б47-125-2/30.05.2012 г. на началника на МП "Варна-запад", с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя и "Баренц B. V. " Холандия за поправка на ЕАД № 10BG002002H00062618/16.08.2010 г. за внос на 22 тона лимонена киселина от Китай. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 8, т. 2 и 8 от Наредба № Н-17/2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложения № 37 и 38 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез ЕАД и необоснован фактически извод, че холандското дружество е последният продавач на стоката по смисъла на разпоредбата на т. 2 преди въвеждането й в Общността. Поддържа, че въз основа на ЕАД за аналогичен внос, но попълнени, съгласно исканата поправка на процесния ЕАД, дружеството-жалбоподател е получило освобождаване от плащане на антидъмпингово мито и ДДС по тези аналогични вносове. Необосновано съдът отказал да съобрази, че коректният получател на стоката е холандското, а не българското дружество и затова първото е следвало да бъде вписано в кл. 8 на декларацията. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което е да се отмени оспорения митнически акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Варна -Запад", чрез юрк. Л. Дашева, оспорва жалба по съображения в писмен отговор. Поддържа, че решението е правилно и иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованото лице "Баренц B. V. " Холандия, чрез адв. Дюлгерова, счита жалбата за основателна по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С ЕАД № 10BG002002H00062618/16.08.2010 г. жалбоподателят е осъществил внос от Китай на стока - лимонена киселина. В ЕАД като изпращач на стоката е записано холандското дружество "Баренц B. V. ", а като получател дружеството -жалбоподател. С Решение № 9300-1213/15.12.2011 г. за поправка на ЕАД, Началникът на Митнически пункт "Варна Запад" е определил задължения за антидъмпингово мито в размер на 12 492.91 лв. и ДДС върху коригираната с антидъмпинговото мито данъчна основа в размер на 10 371.33 лв. Решението е издадено след извършване на повторна проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на ЕАД. При преглед на търговските и транспортни документи, митническият орган е приел, че преди манифестиране на стоката и митническото й оформяне на внос е издадена втора фактура, с която стоката е препродадена от "Баренц B. V. " Холандия към "Баренц България" ЕООД, като вносител в Общността се явява българското дружество. Прието е, че съгласно т. 8 от приложението към Регламент (ЕО) № 1193/2008 и чл. 2, т. 1 от същия, първият независим клиент на територията на Общността е дружеството, действащо като вносител. Приел е, че доколкото предмет на вноса е лимонена киселина с произход Китай, за която с Регламент (ЕО) № 1193/2008 е въведено окончателно антидъмпингово мито, в специфичен за конкретния производител размер от 33.8 % и не са изпълнени изискванията по чл. 2, ал. 1, т. "а" от същия регламент, фактурата за гаранцията следва да бъде издадена директно на дружеството, което декларира стоките за допускане до свободно обръщение, и че окончателното антидъмпингово мито за вноса е дължимо от него. Прието е, че за освобождаване от заплащане на антидъмпингови мита, фактурата за гаранцията трябва да бъде издадена директно на дружеството, което декларира стоките за допускане за свободно обращение. В случая, стоките са превозени директно, но не са фактурирани директно. Предвид констатацията, че вносител в Общността, съгласно фактурата за гаранция е "Баренц BV"Холандия, а действителният вносител, съгласно ЕАД е "Баренц България" ЕООД и поради неспазването на условието по чл. 2, ал. 1 буква "а" от Регламент № 1193/2008 г., окончателното антидъмпигово мито за внасяната стока в размер на 33,8% е прието за дължимо. С Решение № 9300-1213-1/03.01.2012 г. към същия ЕАД, Началникът на МП-Варна Запад е определил задължения за лихви върху митото в размер на 1 771.39 лв. и върху начисления ДДС в размер на 354.28 лв. Двете решения са обжалвани пред Административен съд - Варна, като с решение № 978/19.04.2012г по адм. д. № 91/2012 г. на АС-Варна, ХХVII с-в, същите са отменени. Решението е обжалвано пред ВАС и с влязло в сила Решение № 3020 от 04.03.2013 г. по адм. д. 7354/2012 г. на ВАС, първо отделение, решението на АС Варна е отменено, в частта му, отменяща Решение № 9300-1213/15.12.2011 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което са определени антидъмпингово мито и ДДС и в съответната част за разноските, отхвърлена е жалбата против митническия акт в тази част и е оставено в сила в останалата му част. С молба вх. № Б47-125/23.02.2012 г. на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент № 2913/92 г. "Баренц България" ЕООД и Баренц ВV, Холандия са поискали от Началника на МП "Варна Запад" да допусне поправка в ЕАД № 10BG002002Н00062618/16.08.2010 г. като в кл. 8 "получател" вместо "Баренц България" ЕООД да се посочи "Баренц ВV", Холандия, а в кл. 2 "изпращач", вместо "Баренц ВV", Холандия да бъде вписано китайското дружество Weifang Ensign Industry Co. Исканата поправка в кл. 8 "получател" би направила недължими заплатените антидъмпингови мита, на основание чл. 236 от Регламент № 2913/92 г. и "Баренц България" ЕООД е поискало същите да бъдат възстановени. С Решение № Б47-125-2/30.05.2012 г. началникът на МП "Варна Запад" е оставил молбата без уважение. Приел е, че съгласно чл. 65 § 2 от Регламент № 2913/92 г., не се допускат поправки или допълнения, когато искането е направено след като митническите органи са: 1. Информирали заявителя за намерението си да извършат проверка на стоките; 2. Констатирали неточност на данни в декларацията и 3.Разрешили са вдигане на стоките. В настоящия случай искането за поправка е направено на 23.02.2012 г., което е много след като стоката е вдигната - 16.08.2010 г. и след като митническите органи са констатирали неточност в декларацията при последваща проверка по реда на чл. 78 от МК. Митническият орган се е позовал и на чл. 6, т. 2 и т. 8 от Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложения № 37 и 38 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез ЕАД, съгласно които в кл. 2 "изпращач/износител" се попълват данни за износителя по смисъла на чл. 788 от Регламент № 2454/93 или на изпращача, в случаите на чл. 206 § 3 от Регламент № 2454/93 г., а в кл. 8 "получател" се попълват данните за лицето, на което ще се доставят стоките. Установено е, че в процесния ЕАД като изпращач е посочен "Баренц ВV", Холандия, а като получател "Баренц България" ЕООД, за които е прието, че отговарят на условията по чл. 6, т. 2 и т. 8 от Наредбата, поради което искането за поправка е прието за неоснователно. Обосновано и в съгласие с материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил извода на административния орган, че в случая липсват основания за извършване на поправката на ЕАД. За пълнота на изложението следва да се посочи, че административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на преюдициалния спор относно законосъобразността на Решение № 9300-1213/15.12.2011 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", защото окончателната отмяна на това решение би лишило жалбоподателя от правен интерес да иска промяна на ЕАД, за да се освободи от плащане на антидъмпингово мито и ДДС, който резултат вече би бил постигнат с окончателна отмяна на посоченото решение на митническия орган. След като с цитираното решение на ВАС, първо отделение, въпросното решение на митническия орган е потвърдено окончателно, посоченото нарушение не е съществено, защото не се е отразило на допустимостта на първоинстанционното решение, предмет на настоящото производство. С основание съдът е намерил за приложима за случая разпоредбата на чл. 8 от Наредба № Н-17/2006 г., регламентираща формата на ЕАД за допускане до свободно обращение, тълкувал я е правилно и в крайна сметка правилно я е приложил. Съгласно т. 2 от тази разпоредба, в клетка № 2 "изпращач/износител" се попълват данните за последния продавач на стоките преди въвеждането им в Общността, а съгласно т. 8 в клетка № 8 "получател", се попълват данните за получателя на стоката. Обосновано съдът е приел, че правилно в клетка № 2 на процесния ЕАД, като изпращач е посочен Баренц ВV, Холандия, а в клетка № 8 като получател е посочен "Баренц България" ЕООД. Това е така, защото "Баренц ВV", Холандия е придобило стоката, предмет на процесния внос от китайската фирма производител Weifang Ensign Industry CO, LTD, съгласно фактура № ZSJ100524BD/24.06.2010 г., но на 22.07.2010 г., преди манифестирането на стоката и преди митническото й оформяне на внос на територията на Общността с ЕАД № 10BG002002Н00062618/16.08.2010 г., е издадена втора фактура с № 019306/JWN за препродажба на стоката от Баренц ВV, Холандия на "Баренц България" ЕООД. Следователно, към момента на оформяне на вноса, последният продавач по смисъла на чл. 8, т. 2 от Наредба № Н - 17/2006 г. е именно "Баренц ВV", Холандия, поради което правилно това дружество е вписано като изпращач на стоката в кл. 2 на процесния ЕАД. Получател на стоката при манифестирането й за внос на територията на Общността, предвид извършената препродажба е "Баренц България" ЕООД, поради което правилно дружеството е вписано като получател в кл. 8 на ЕАД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на административния съд, че разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Наредба № Н-17/2006 г. обвързва качеството изпращач/износител със субекта, който последно се е разпоредил със стоката преди вноса и по този начин обхваща хипотезата, при която след оформяне на износа, в собствеността на стоката настъпва промяна. Няма основание "Баренц ВV", Холандия да бъде вписано като получател на стоката в кл. 8 от ЕАД, каквото е искането на жалбоподателя, тъй като към момента на вноса холандското дружество вече не е собственик на стоката. Направените изводи са в съгласие и с т. т. 2 и 8 от дял С на Обяснителната бележка в Приложение № 37 към Регламент /ЕИО/ 2454/1993 на Комисията за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 на Съвета за създаване на МКО. Въпросната бележка съдържа указания за попълване на ЕАД, като в посочената т. 2 е указано, че при попълване на ЕАД за внос, в полето "изпращач или износител" се въвеждат данните на експедитора или продавача на стоките, а в полето за получател, съгласно т. 8, се попълва субектът, на когото стоките ще бъдат доставени. Решението следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2861 от 26.11.2012 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2359/2012 г. Решението не подлежи на обжалване.