Решение № 9782 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2010 г.

Решение № 9782 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Колов Ангелов от гр. Монтана, подадена чрез упълномощен адв. Босев, против решение от 20.11.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав по адм. д. № 449/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил обстоятелствата, че ответникът не е изпълнил указанията, дадени с влезли в сила предходни съдебни решения и е допуснал същите нарушения. Касаторът твърди, че неправилно е прието от издателя на оспорената заповед и от първоинстанционния съд, че правото на ползване е придобито с издаване на удостоверение от 1992 г., което е само удостоверителен документ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Рилка Преображенова Иванова, Нина Кръстева Христова, Петко Владимиров Христов, Лилия Владимирова Симеонова, Марийка Николова Тодорова, Теменужка Стаменова Младенова, Николай Марков Младенов, Анна Николова Маркова, Мария Георгиева Димитрова, Николай Георгиев Димитров, Павел Рангелов Апостолов, Татяна Павлова Малчева, Камелия Светославова Апостолова и Екатерина Димитрова Апостолова също не заявяват мнение по касационната жалба. Заинтересованите страни - Георги Иванов Димитров и Ваня Иванова Маркова-Николова оспорват касационната жалба с писмена защита, като първият от тях в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът правилно е достигнал до правния извод, че не са били налице кумулативните предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се признае на ползвателя и настоящ касатор правото да придобие собственост върху процесния имот от 600 кв. м. на имот № 1075 по плана на м."Парта" землище Монтана. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 20.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Иван Колов Ангелов от гр. Монтана срещу Заповед № 903/24.04.2009 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на Иван Колов Ангелов е отказано да придобие право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 1075 по помощния план на з. "Парта", землище Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че възраженията на жалбоподателя против процесната заповед са неоснователни, защото той се легитимира с удостоверение за ползване № 2584/1992 г., издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ, като същото е подписано от председателя на ИК на ОНС - Михайловград със запетая. От тук първоинстанционният съд е извел извод, че удостоверението, на което се позовава жалбоподателя е издадено при липса на материална компетентност на издалия го орган, което го прави нищожно, поради което то не може да породи права за ползвателя, включително и да го направи надлежен ползвател или да докаже това му качество, с оглед изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите на обжалваното решение е прието, че за да се осъществи фактическият състав по трансформиране на ползвателските права в собственически права, първият и най-важен елемент от този състав е наличието на документ в полза на жалбоподателя, с който той да може надлежно да установи предоставеното му право на ползване в съответствие със законовите изисквания за това. Административният съд - Монтана е констатирал, че такъв документ не е налице в конкретния случай, в резултат на което е отхвърлил жалбата на Иван Колов Ангелов. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени съществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с атакуваното съдебно решение точно е установено, че приложимата норма на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ императивно е задала условието придобитото право на ползване върху земеделския имот, да е осъществено при спазване изискванията на актовете на държавни органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай жалбоподателят е представил пред издателя на процесната заповед и пред съда се позовава на удостоверение за ползване № 2584/1992 г., за което е безспорно, че е подписано със запетая. В тази връзка съдът е обсъдил всички приложени писмени доказателства, като основен факт на доказване в това производство е била материалната компетентност на издаденото удостоверение и доколко може да послужи като основание за признаване на предоставено право на ползване. Видно от приетото заключение на СТЕ, удостоверението е без дата и не е подписано от компетентния орган или от лице надлежно оправомощено или с делегирани права от същия, поради което не е могло да послужи като годно доказателство за наличие на учредено право на ползване с оглед трансформиране на право на ползване в право на собственост. При установените факти и преценявайки всички останали доказателства, включително и направеното оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 - 3 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК в съдебно заседание от 14.09.2009 г. по отношение на процесното удостоверение, съдът е обосновал правилни изводи относно липсата на съществен елемент от фактическия състав на трансформиране на учредено право на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд намира твърденията на процесуалния представител на касатора, че оспорването не е доказано категорично и тежестта да докаже некомпетентността на лицето, подписало спорното удостоверение, пада върху страната, която прави оспорването, за неоснователни. Според решаващия съдебен състав оспорването е доказано по категоричен начин чрез представения и приет като писмено доказателство отговор от кмета на общината, от който е видно, че в архива на общинската администрация няма заповед, с която Иванка Христова - подписалото лице горепосоченото удостоверение, да е упълномощена да подписва такъв документ. Настоящият съдебен състав не възприема становището на касационния жалбоподател, че ответникът не е изпълнил указанията, дадени в предходно влязло в сила съдебно решение, защото първоинстанционният съд правилно е преценил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на законовите изисквания. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че позоваването на кмета на община Монтана на влязъл в сила план на новообразуваните имоти не следва да се сподели, тъй като процедурата по одобряване на ПНИ е последваща във времето и обстоятелството дали спорният имот е отреден в ПНИ в полза на ползвателя или на бившите собственици не е определящо за законосъобразността на постановения отказ. Горепосоченото обстоятелство обаче не е от съществено значение и не се отразява на крайния верен извод на Административния съд - Монтана относно липсата на надлежен документ, който да легитимира жалбоподателя като ползвател с учредено право на ползване в съответствие с изискванията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,