Решение № 12387 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 8228 от 22.07.2025 г., постановено по адм. д. 460/2024 г. Административен съд Варна, XXIV-ти състав, е отхвърлил жалбата на КАР КОС ООД, ЕИК 205062335, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. К. К. срещу РА Р - 0300323002767 091 - 001 от 01.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 318 от 16.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗКПО и по ЗДДС за данъчни периоди от м.02/2021г. до м.12/2022г. в размер на общо на 262 330,81лв. и са начислени лихви за забава в размер на 49 298,30лв. С решението съдът е осъдил КАР КОС ООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 17 115,16лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Кар Кос ООД, ЕИК 205062335, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. К. К., чрез процесуалния му представител адв.П. Белелиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Д. Митева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Варна град е отхвърлил жалбата на КАР КОС ООД, ЕИК 205062335, срещу РА Р - 0300323002767 091 - 001 от 01.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 318 от 16.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗКПО и по ЗДДС за данъчни периоди от м.02/2021г. до м.12/2022г. в размер на общо на 262 330,81лв. и са начислени лихви за забава в размер на 49 298,30лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, това, че ревизираното дружество извършва търговия на дребно с авточасти, принадлежности и консумативи за автомобили, като дейността се извършва в наети обекти, а именно: магазин и склад съответно в гр. Русе и гр. Варна /л.757-758 от преп./ и склад, находящ се в гр. София. Отбелязано е, че за ревизираните периоди е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 297 860,91 лв. при данъчна основа 1 489 304,53 лв. по 37 броя фактури, посочени в табличен вид на стр.8-9 в РД, издадени от Метросистем ЕООД с ЕИК 130990139, Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД с ЕИК 203016727, Потенс ЕООД с ЕИК 205706303, Фортис 2019 ЕООД с ЕИК 205706641 и Галев ЕООД с ЕИК 831749703. Възпроизведените са и констатациите на органите по приходите, поради които е прието, че въпросните фактури не отразяват реално извършени доставки стоките, посочени като предмет на доставка, липсват и формално са документирани стопански операции, които фактически не са реализирани. В решението са описани и установени по време на ревизията фактури, които са вписани в дневниците за покупки, съответно е упражнено право на данъчен кредит, а в същото време тези фактури не са отразени в дневниците за продажби на доставчиците. Посочена е и констатацията, че през ревизираните периоди дружеството е декларирало вътрешнообщностни доставки , облагаеми с нулева ставка в общ размер на 528 320,95лв., съответно че през м.02/2021 г. е декларирана ВОД с клиент Food and Beverage Trade IKE c VIN EL801301459, по фактура 3... 1/08.02.2021 г. c данъчна основа 40 429,35 лв., а в периодите м.06/2021 г. - м.08/2022 г. са декларирани ВОД с клиент Ezir EOOD с VIN EL996797880 по 17 /седемнадесет/ фактури, с обща данъчна основа 487 891,60 лв. , като след анализ на представените документи, органите по приходи са констатирали, че не се установява по безспорен начин международен транспорт на стоки от Кар Кос ООД към гръцките дружества. Добавено е, че предвид горното и установеното, че процесните стоки не са придобивани от Кар Кос ООД от сочените доставчици Метросистем ЕООД, Потенс ЕООД и Фортис 2019 ЕООД, е направен извод, че в ревизирания период не са налице доставки по фактурите, издадени от Кар Кос ООД с получатели Food and Beverage Trade c VIN EL801301459 и Ezir EOOD c YIN EL996797880, подробно описано в табличен вид на стр.50 от РД. В решението са маркирани и констатациите, свързани с фактури, декларирани от получатели на стоките, но не намерили отражение в дневниците за продажба на ревизираното дружество. На отделен ред в решението са посочени и констатациите на ревизиращите относно задълженията по ЗКПО . В съдебното решение са възпроизведени констатациите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В решението са възпроизведени и показанията на разпитания свидетел М. С. З. за установяване на механизма на извършване на доставките. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно установените задължения по ЗДДС са изложени на л.461 и сл. от първоинстанционното дело /решението няма собствена номерация на страниците, към която да бъде правено препращане/. Систематизирани поради големия си обем, същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е правната рамката на правото на данъчен кредит , като са цитирани относимите разпоредби на ЗДДС чл.68, чл.6 и чл.9, ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО . Акцентирано е на значението на реалността на доставката за възникване на правото на данъчен кредит, като е направено позоваване и на съдебна практика. 2. Като безспорно между страните е прието, че жалбоподателят "Кар Кос" ООД притежава издадени от доставчиците Метросистем ЕООД, Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД, Потенс ЕООД, Фортис 2019 ЕООД и Г. ЕООД данъчни документи фактури, съдържащи изискуемите съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити, в които фактури, данъка е посочен на отделен ред, както и че така съставените фактурите са отразени в отчетните регистри на доставчиците и на ревизираното дружество, като за тях са подадени и справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Като спорно е посочено действителното получаване на фактурираните от доставчиците видове и количества стоки, като доказателствената тежест за това е на задълженото лице. 3. Изложени са мотиви, че предмет на процесните фактури са различни видове авточасти, консумативи и моторни масла, които са родово определени вещи. Посочено е, че съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване, като за доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Добавено , че липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите.Решаващият съд е приел, че с фактурите не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект, макар да удостоверяват съгласието на страните, както и че в разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея. Добавено е, че доказаното наличие на стоките при доставчиците обосновава възможността същите да предадат стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо доставчиците да разполагат със стоките, за да ги предадат на получателя; значението на доказателствата за наличието на стоката при преките доставчици /вкл. по счетоводни данни/ е съществено за целите на обосноваване правото на получателя, тъй като предадена би могла да бъде само налична и индивидуализирана стока. 4 . На отделен ред са изложени мотиви, че от ангажираните в хода на ревизията доказателства, твърденията на оспорващия за реалност на доставките по процесните фактури се крепят основно на първичните счетоводни документи и доказателства за извършени плащания, като липсват други съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на услугите. Посочено е, че предметът на процесните фактури е индивидуализиран единствено като количество и брой, като в хода на административното и съдебно производство от жалбоподателя не се посочват и не се установяват конкретни данни по отношение на мястото и лицата, представители на съответните търговци, между които е било извършено фактическото предаване и приемане конкретно за всяка една от процесните стоки. Маркирано е, че в една част от процесните фактури като основание за издаването им е посочено Авточасти по протокол", но са приложени приемо-предавателни протоколи, в които липсват индивидуализиращи данни на лицата приели и предали стоката и не е ясно и доказано, че стоките са предадени именно на дружеството-жалбоподател като получател по сделката; представените приемо-предавателни протоколи приложени към административната преписка съдържат подписи, но не са отбелязани имената на лицата положили подписите и дали имат представителна власт по отношение на доставчика и получателя по доставката. Изграден е извод, че при липсата на данни, че приложените приемо-предавателни протоколи са подписани от издателите им, тези документи не доказват, че съдържат волеизявления от доставчика и получателя по спорните сделки и не могат да се приемат за годни доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Посочено е още, че в част от фактурите, напр. с издатели Метросистем ЕООД и Фортис 2019 ЕООД като предмет е посочено масло или трансол Д5 с включен транспорт, а според разпитаният по делото свидетел транспорт не се е осъществявал, доколкото стоките са се намирали в общ склад. По изложените мотиви е обоснован извод, че са правилни констатациите на органите по приходите, че липсват доказателства за предаването на стоките и прехвърлянето на собствеността, а от тук не е възникнало данъчно събитие и право на данъчен кредит 5. На отделен ред съдът е разгледал конкретните факти и обстоятелства, свързани с отделните доставчици / л.462/гръб и сл. от първоинстанционното дело/. В обобщение е прието, че с оглед големия обем на доставените стоки тяхното предаване може да се извърши само чрез превоз със специализирано транспортно средство и собствеността им в тази връзка ще се прехвърли в полза на купувача към момента на предаването на стоката за превоз със собствено или наето от получателя МПС или към момента на приключване на транспорта и предаване на стоката от доставчика, когато стоките са превозени от него, а в случая за по-голямата част от сделките не са представени транспортни документи за превоза на процесните стоки, поради което не е доказано транспортирането и предаването на стоките и не е доказано и прехвърлянето на собствеността им при условията на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Прието е, че не са представени и документи доказващи кой и с каква техника е извършил товаро-разтоварните дейности. Изградени са изводи, че не е доказано и прехвърлянето на собствеността върху тях при условията на чл.24, ал.2 от ЗЗД, а след като такова предаване не е извършено, собственост върху продадените стоки не е прехвърлена, то не е налице и възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, както и право на данъчен кредит. 6. На л.464 от делото са изложени мотиви защо решаващия съд приема, че посочените констатации за липса на данъчно събитие по фактурите не се опровергава от показанията на разпитания свидетел, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Акцентирано е на значението на липсата на аналитична счетоводна отчетност при жалбоподателя и доставчиците, която не дава възможност да се проследи наличието и движението на стоките . 7. Административният съд е отбелязал и това, че в хода на съдебното производство процесуалният представител на приходната администрация е оспорил всички представени с молба от жалбоподателя от 11.11.2024г. документи относно тяхната истинност, както и представените на вещото лице справки, както и че съдът споделя възраженията относно липса на имена на съставителите, липса на подписи и прочие. 8. На л.465 административният съд е приел, че без значение за реалността на доставките са представените доказателства за извършени плащания по фактурите на Елтро ойл БГ 2014 ЕООД . 8. Решаващият съд е приел, че представените по делото ревизионни актове на доставчиците по косвен път доказват изводите за липса на реални доставки, в които се съдържат констатации, че задължените лица са префактурирали доставки без реални престации. Обоснован е извод, че в случая се касае за формално документиране на сделки и движение по документи без да е налице фактическо изпълнение на доставки на авточасти и моторни масла. 9. На л.465 /гръб са изложени мотиви защо в случая е неоснователно позоваването от жалбоподателя на решения на Съда на Европейския съюз /цитирани номера/. 10 . Независимо от липсата на аргументи в жалбата, първоинстанционният съд е разгледал и законосъобразността на ревизионния акт в частта му относно непризнат ВОД към гръцки контрагенти. Прието е, че твърденията на жалбоподателя, че закупените от горепосочените доставчици стоки са предмет на последващи продажби към Food and Beverage Trade c VEN EL801301459 и Ezir EOOD c VIN EL996797880 не ca потвърдени от събраните в производството документи, като при справка в информационните масиви на НАП е констатирано, че цитираните клиенти не са декларирали пред гръцката данъчна администрация придобиване на стоки от Кар Кос ООД. Като отделен момент е посочено, че в хода на делото не е потвърден и соченият от жалбоподателя транспорт от територията на страната до територията на Гърция от дружеството Емве ЕООД . Отбелязани са констатациите относно установеното в хода на ревизията разминаване между декларираните и действителните собственици на транспортните средства. Изведен е извод, че не е доказан транспорт на стоки към гръцките контрагенти, а и те не са декларирали подобни покупки, както и фактът, че няма доказателства Кар Кос ООД да е придобило стоки от сочените доставчици, които да продаде, подкрепят изводът на органите по приходи, че не са доказани безспорно извършени доставки към Food and Beverage Trade IKE c VIN EL801301459 и Ezir EOOD c VIN EL996797880. 11.Решаващият съд е направил констатация,че в хода на ревизията е установено, че лицата еднолични собственици, управляващи и представляващи на всички дружества, участващи във веригата от доставки на процесните стоки са с роднинска връзка помежду си - Ю. К. е баща на Ю. К., който е съпруг на К. К.., а данъчната администрация на Гърция е регистрирала с VIN EL996797880 дружеството Ezir EOOD / BG203535259, с едноличен собственик, представляващ и управител Ю. К.. Изграден е извод, че в обясненията, представени от жалбоподателя е посочено, че доставките по процесните фактури са договаряни с Ю. К., който е и представляващ на гръцкото дружество, поради което е явно, че Кар кос ООД е запознато с обстоятелството, че е посредник при фактуриране на стоки между дружества, представлявани от едно и също лице. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта му за установени задължения по ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му относно установените задължения по ЗКПО. Изложени са мотиви, че изискването за реално извършени стопански операции се съдържа и в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съобразно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, т. е. не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ /фактура/ и съответните й отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя, а следва да е установено, че стопанската операция по издадената фактура е действително осъществена. Добавено е, че след като такива стопански операции в случая не са реално извършени по фактурите издадени от Метросистем ЕООД и Фортис 2019 ЕООД, правилно и обосновано органите по приходи са приели, че няма основание през 2021 г. в сч. с/ка 702/1 Приход продажба авточасти да бъдат отразени приходи по фактури, издадени към Food and Beverage TradeIKE и Ezir EOOD, в общ размер на 411 812,95лв., като са намалили счетоводният финансов резултат за 2021г. със сума на отчетените приходи в размер на 411 812,95 лв. по фактурите, издадени от Кар Кос" ООД към получатели EZIR" LTD и "FOOD AND BEVERAGE TRADE, като същевременно документално необоснована е и отписаната отчетна стойност на стоките, закупени от Метросистем ЕООД и Фортис 2019 ЕООД, от сч. с/ка 304/1 Стоки авточасти , във връзка с продажби към гръцките контрагенти, в общ размер на 352 668,95 лв. Направен е кран извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на КАР КОС ООД, ЕИК 205062335, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено твърденията на приходната администрация, като по същество възраженията на дружеството са пренебрегнати и неправилно е прието, че липсват реални доставки по процесните фактури. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото се установява, че дружеството касатор има за основен предмет на дейност покупко-продажби на авточасти, като за ревизираните периоди е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 297 860,91лв. при данъчна основа 1 489 304,53лв. по 37 броя фактури, посочени в табличен вид на стр.8-9 в РД, издадени от Метросистем ЕООД с ЕИК 130990139, Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД с ЕИК 203016727, Потенс ЕООД с ЕИК 205706303, Фортис 2019 ЕООД с ЕИК 205706641 и Галев ЕООД с ЕИК 831749703. Установено е още, че с въпросните доставчици няма сключени договори за доставка,търговската кореспонденция е водена от управителя на дружеството с лицето Ю. К., транспорта на стоките е бил за сметка на доставчиците, като е натоварвана от техни складове и доставяна до склад на Кар Кос ООД в гр.София, като за доставките са издавани фактури и приемо-предавателни протоколи. В хода на ревизията са са събрани множество доказателства, свързани с процесните доставки. На база на анализ на същите е прието, че преобладаваща част от приемо-предавателните протоколи не е посочено място на натоварване и разтоварване на стоката, липсват доказателсттва за извършен транспорт, не е установено доставчиците да са разполагали със стоки, от типа на тези, които са били предмет на доставка по фактурите, липсват доказателства за извършено плащане по доставките, като единствено са представените протоколи за договорено отложено заплащане на същите. Изложеното е обосновало констатациите на органите по приходите, че процесните фактури не документират реално извършени доставки и правото на данъчен кредит е упражнено неправомерно. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е споделил констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки, като е приел, че те не се опровергават от ангажираните от лицето доказателства, в това число и заключението на съдебно- счетоводната експертиза и показанията на разпитания свидетел. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя изводите на първоинстанционния съд, като ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не установяват факта на предаване на стоките или услугите, предмет на процесните фактури, издадени от петимата доставчици, поради което не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит. В по-голямата си част приемо-предавателни протоколи не носят означение за подписите на лицата, които са ги подписали, както и означение на мястото на предаване. По тази причина правилно е прието, че тези доказателства сами по себе си не могат да установят факта на предаване на стоката от доставчик на получател. Липсват и доказателства доставчиците да са разполагали със стоки, от типа на процесните , които да установят, че са могли да извършат разпореждане със същите. Като косвено доказателство за липсата на реални доставки правилно е акцентирано на обстоятелството, че като доказателства по делото са представени ревизионни актове, издадени на доставчиците за периоди от типа на процесните, в които е констатирано , че задължените лица са префактурирали доставки без реални престации, поради което данъкът в издадените фактури към клиентите им е начислен без основание. Правилно е посочено от административния съд, че тези ревизионни актове биха били без значение по делото, ако от задълженото лице са представени доказателства за реалното предаване/получаване на стоките, каквито доказателства не са ангажирани от дружеството-жалбоподател. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя и твърде подробните аргументи на първоинстанционния съд защо заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел не опровергават констатации за липса на реални доставки. Като косвено доказателство за липсата на реални доставки правилно е акцентирано и на свързаността между лицата, представляващи ревизираното дружеството и доставчиците, което обосновава наличие на знание за отсъствие на реално извършени доставки. Пак при условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата касационна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно непризнати ВОД към две гръцки дружества. Макар и формално да са налице доказателства за извършване на ВОД-овете, в хода на ревизията е установено, че доставчикът не е придобивал стоки, които да продаде на гръцките дружества, не е доказан транспорта към тях, последните не са декларирали доставените им стоки, като тези констатации не се опровергават от събраните в хода на делото доказателства. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на дружеството против него, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение,което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 17 115,16лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба1 за възнаграждения за адвокатска работа, дължимо на основание чл161,ал.1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,