Решение № 9152 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. Д., [ЕГН], гр. София, чрез адв. С. Петкова, САК, срещу Решение 7009/ 17.11.2023 г. по адм. дело 3196 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Според касатора решението на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, като не е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал грешни изводи, с оглед на което настоява, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Иска последното да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи искът изцяло. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДВР), в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Пашунов, който оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения от Б. Д. Д. иск против СДВР за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 3000 лева от нарушение на правото на личен и семеен живот, отключване на невротично разстройство адаптационно разстройство, причинено от стрес вследствие на незаконосъобразни действия на служители на ОПП-СДВР, изразяващи се в извършване на незаконосъобразна поради липса на фактическо основание проверка по Наредба 1 от 2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) за периода от 17.08.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 24.03.2023 г., ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при проверка на Б. Д. за употреба на наркотични вещества или техните аналози, при която изследването с техническо средство е отчело положителен резултат за наличие на амфетамин. На следващо място, за да постанови този резултат, съдът е счел, че сочените вреди не са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни фактически действия по извършената проверка. В заключение съдът е приел, че описаните вреди не са доказани нито по основание, нито по размер, нито пък, че се дължат от незаконосъобразно извършена проверка, при което е стигнал до извод, че липсват елементи от състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, като е обосновал и, че не е доказано и нарушение на основни права от ЕКЗПЧОС, в това число и на правото на личен и семеен живот. В резултат е отхвърлил иска изцяло и е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна съдът е установил, че на 17.08.2022 г. до Началник отдел Пътна полиция при СДВР е депозирана Докладна записка (ДЗ) от полицейски служител относно конкретно МПС с установен водач, като в ДЗ е описано, че около 17.45 часа на 17.08.2022 г. е забелязан автомобил с рег. [рег. номер], Фолксваген Голф, сив на цвят, движещ се от [улица] към [улица], автомобилът се е движил рисково по пътното платно на [улица], тъй като водачът е предприел маневри, състоящи се в неправилно изпреварване на автобус на градския транспорт, спрян е за проверка на безопасно място на [улица], при което е установено, че водачът е Б. Д. Д.. При проведената беседа със същия той бил видимо притеснен и изнервен. Разпоредено му било да представи целия набор от документи за автомобила и СУМПС, а водачът е отговорил на служителите, че нямат право да го проверяват, че полицаите са сбирщина глупаци, които ще бъдат уволнени и ще се видят в съда . За констатираното било докладвано на ОДЧ за съдействие и е извикан екип от ОПП за тестване за алкохол и наркотични вещества, като водачът е тестван с техническо средство за алкохол, което отчело отрицателен резултат, както и за употреба на наркотични вещества, като тестът е дал положителен резултат за амфетамин и към 20 часа водачът е насочен към ВМА за вземане на кръвна проба. Първоинстанционният съд е изложил, че на 17.08.2022 г. е била издадена Заповед за задържане на лице, с която ищецът е задържан за срок от 24 часа в помещение за задържане на лица, със Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДВП е била наложена ПАМ на ищеца временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца, а със Заповед от 17.08.2022 година му е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на автомобила му с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца. Също така съдът е установил, че с Постановление от 26.09.2022 г. на прокурор при СРП е прекратено досъдебното производство 1372/ 2022 година по описа на 03 РУ при СДВР, водено за престъпление по чл. 343б от НК срещу водача, с Решение 7195/ 28.11.2022 г., постановено по адм. дело 8262/ 2022 г. по описа на АССГ, е била отменена Заповед за налагане на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок не повече от 18 месеца, наложена на ищеца, а с Решение 8062/ 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 8264/ 2022 г. по описа на АССГ, е била отменена Заповед 2979/ 17.08.2022 г., като решенията за отмяна на ПАМ са влезли в сила на датата на издаването им поради тяхната необжалваемост. Съдът е събрал и гласни доказателства за установяване фактите по делото. В резултат след обсъждане на писмените и гласни доказателства съдът е счел, че твърденията на ищеца за незаконосъобразност на извършените от служители на ответника действия, свързани с проверка за употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози, не се подкрепят от събраните доказателства, съответно, че не е налице връзка между такива действия и претендираните вреди, както и че не е доказано нарушаване на правото на личен живот на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативни предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Правилно административният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на държавен орган при осъществяване на административна дейност. На ищеца е извършена проверка от служители на СДВР, като правилно съдът е се е позовал на чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), съгласно който при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, а в алинея втора е доуточнено, че резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. Съдът е изтъкнал, че в ТР 13 ОТ 20.12.2021 г. по тълк. д. 1/ 2021 г., ОСС на ВАС, I И II Колегия, е указано, че проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за наличие на наркотични вещества/техни аналози се предпоставя от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, като такива изисквания при тази за алкохол липсват. Допълнително е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието, като е продължил, че в този случай, за разлика от задължителността на проверката при установяването на концентрацията на алкохол, второто изречение на същата алинея предвижда, че установяването на употребата на наркотични вещества (или техни аналози) от водачите на МПС се извършва при необходимост, а последната по отношение на някой от способите е предоставена на преценката на контролния орган. В тази връзка съдът обосновано е приел, че в случая необходимостта от изследване на лицето за наркотици е била безспорно налице последният е правил рискови маневри, изпреварил е автобус на градския транспорт отдясно, държал се е агресивно и предизвикателно спрямо проверяващите. По отношение компетентността на служителите съдът е обосновал действията им като законосъобразни, като е съобразил, че служителите, които са извършили проверката и спирането на ищеца, са били от състава на 03 РУ при СДВР, назначени за патрул, а съгласно чл. 165 от ЗМВР определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях и при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. Допълнително съдът е изтъкнал, че се е наложило съдействие от ОДЧ и са били повикани служители на Отдел Пътна полиция (ОПП), които са извършили тестването, както за употреба на алкохол, така и за наркотици, при което е стигнал до правилния и обоснован извод, че доводите на ищеца, че му е извършена проверка без правно основание, са несъстоятелни. В чл. 250 от АПК е разписано, че неоснователни, т.е. незаконосъобразни, действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, са тези, които не се основават на административен акт или на закона. Не се споделя касационното възражение, че действията на ответника не са били обосновани, тъй като неправилно съдът е приел, че водачът е нарушил правилата за движение, бил е агресивен и изнервен, като се бил позовал само на ДЗ. Като доказателство по делото е прието и досъдебното производство със съдържащите се в него доказателства, вкл. показанията на служителите, извършили проверката. Доколкото тези служители са част от административния орган, принадлежащ към юридическото лице, срещу което е насочен искът, то техните показания, дадени под клетва, на основание чл. 171, ал. 1 от АПК следва да бъдат ценени, а същите потвърждават изложеното в ДЗ и опровергават твърдението за липса на предпоставки за проверката. Обстоятелството, че съдът не ги е обсъдил, не променя резултата, до който е стигнал, поради което не се явява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на първоинстанционното решение. Предвид представените в производството доказателства, безспорно в конкретния случай действията на проверяващите са се основавали на административни актове назначени в наряд и на нормативни такива съответната Наредба, поради което същите нито са неоснователни, нито са отменени като незаконосъобразни. Правилно съдът е приел, че дори да са налице болки и страдания след конкретната проверка, претърпени от ищеца, то те не се дължат на незаконосъобразни действия, от каквито се претендира обезщетение в случая, а на заповедта за задържане и заповедите за принудителни административни мерки. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че липсата на външни признаци за употреба на наркотични вещества от страна на ищеца се установява и от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, издаден от д-р С. Т. от ВМА-София (приложен по досъдебното производство), в който било отразено, че при прегледа на Б. Д. и взимането на проби за изследване не са били установени промени в координацията, съзнанието и поведението му. В случая медицинското изследване и протоколът, на който се позовава касаторът, са след извършената проверка, от която черпи доводи за претенцията си. С оглед на това отразеното в Протокола е ирелевантно за случая, доколкото, за да се подходи към проверка, е отчетено поведението на водача към момента на спирането му за такава. Няма твърдение освен това, че същият е бил неадекватен, а че поведението му е било смущаващо, агресивно, изнервено, т.е. били са налице външни признаци, поведение или реакции, които основателно са дали повод за проверката. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, който предвижда кога полицейският служител може да спре водач за проверка с довод, че проверката, която се извършва на отбития от движение водач, не е идентична с проверката за употреба на наркотични вещества. Да, тя не е идентична, но е първото действие за проверка на водача, нарушил правилата за движение по пътищата, а последващото му поведение, след спирането, е изходната точка за проверката по Наредбата. Освен това дали е съставен Протокол за извършената проверка по Приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба 1 от 2017 г. или не, е без значение, доколкото претенцията е от незаконосъобразни действия, а не от бездействия, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед горното правилно първоинстанционният съд е приел, че след като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия на служители от СДВР, то не е налице отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Въпреки че само липсата на първата предпоставка е достатъчна, за да се отхвърли искът, съставът на АССГ е обсъдил и останалите предпоставки, като е изложил конкретни съображения, защо приема, че и те не са налице, които настоящата инстанция споделя и на основание чл. 221 от АПК препраща към тях. Неоснователно е в тази връзка възражението относно обсъждането на показанията на св. Д., тъй като съдът ги е анализирал резонно съобразно елементите на претенцията. Следва да се отбележи, че показанията на св. Бехар също не установяват вреди от самата проверка, а както отговаря св. Бехар на въпроса защо е отишъл при нея ищецът, това е било, защото месец преди това му бил правен тест за наркотици и след това били последвали неприятни последици за него, традиционните в този случай вземане на книжка, махане на номера. Неоснователно е възражението, че незаконосъобразната проверка била оказала влияние върху работата на ищеца. Както беше посочено по горе, съдът е изложил пространни мотиви за своите изводи, свързани с елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, както и мотиви защо приема, че не проверката, а отменените като незаконосъобразни заповеди за налагане на ПАМ са се отразили върху работата на ищеца. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед упражнената процесуална защита и изхода от спора на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100.00 лв. (сто лева). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,