Решение № 959 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2008 г.

Решение № 959 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Н. И. А. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 304/2008 г., с което е потвърдено решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3103/2006 г. за отхвърляне на иска му за сумата 1362.20 лв. - неизплатена част от обезщетението по чл. 261, ал. 1 от Закона за МВР, равняващо се на двадесет брутни месечни възнаграждения при освобождаването му от служба поради пенсиониране. Ответникът С. д. "П", гр. С. не е е взел становище по касационната жалба. След проверка, касационният съд установи следното: Съгласно исковата молба, подадена от А., първоначалният размер на иска му за заплащане на обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР е сумата 23 200 лв.. В хода на първоинстанционното производство, въз основа на заключение на счетоводна експертиза, претенцията е редуцирана до сумата 21 202.20 лв. По време на същото производство, ищецът е направил признание, че ответникът му е заплатил сумата 19 840 лв., като обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР, в резултат на което ищецът е поддържал иска за разликата или за сумата 1362.20 лв. Първоинстанционният съд отхвърлил иска за тази сума, като е приел, че дължимото обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР е в размер на сумата 19718 лв., която е била изплатена от ответника на ищеца, тъй като последният не е установил твърдението си, че е заемал оперативна длъжност, за която е получавал процентна добавка към месечното си възнаграждение. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението, но по други съображения. Приел е, че обезщетението по чл. 261, ал. 1 ЗМВР се определя от последното пълно месечно възнаграждение, и в случая, това е възнаграждението, получено от ищеца за месец юни 2006 г., в което не е включена надбавката от 7 %. Изводите и решението на апелативния съд са неправилни - несъответни на закона. Във въззивното производство е представено удостоверение № 284/10. 3. 2008 г., издадено от СДВР, с което е удостоверено, че при прекратяване на служебното правоотношение на А. на 21. 7. 2006 г., той е заемал оперативна длъжност - "началник група "К" на П. управление - П. при 08 РПУ София. Този факт е признат и от процесуалния представител на ответника, юрисконсулт С. в съдебно заседание на 5. 6. 2008 г. пред апелативния съд. Няма спор по делото, че за държавните служители, заемащи оперативна длъжност в системата на МВР, се заплаща 7% увеличение на месечното възнаграждение, считано от 1.6.2006 г., съгласно заповед на министъра, както е установено и от заключението на вещото лице. При този размер на месечно възнаграждение от 1060.11 лв., съгласно заключението на вещото лице счетоводител Г. М. от 14.5.2007 г., обезщетението от 20 брутни трудови възнаграждения е 21 202.20 лв. Касационният съд счита, че това е дължимата от ответника сума като обезщетение на ищеца по чл. 261, ал. 1 ЗМВР, тъй като в чл. 256 от същия закон, обезщетението се определя на базата на месечното възнаграждение към датата на прекратяване на служебното правоотношение и включва основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. добавка за оперативна длъжност. В случая е приложим специалният Закон за МВР и конкретно правилото на чл. 256 от закона. В хода на производството по делото е установено, че с разходен касов ордер № 3126/29.09.2006 г. на ищеца е заплатена сумата 19 718 лв. като обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР - констатация на вещото лице М. в с. з. на 22. 5. 2007 г., от което следва, че неиздължената сума е разликата между 21 202.20 лв. и 19 718 лв., или сумата 1 484.20 лв. Тъй като предмет на обжалване е само сумата 1362.20 лв., следва да се отмени въззивното решение за отхвърляне на иска за тази сума и се уважи в претендирания размер. Върховният касационен съд