Решение № 7092 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на М. К., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) адв. Дюлгеров, срещу Решение 2951/26.03.2025 г., постановено по адм. д. 453/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1516/11.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е взел предвид актуалната вътрешнополитическа обстановка в Сирия и конкретните факти от бежанската история на чужденеца. Твърди, че в областта, която е напуснал, има множество актове на насилие срещу жителите ѝ, както и че съществува опасност да бъде подложен на преследване заради етническия си произход. Претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на актуални справки за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1516/11.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на роден на [дата]. в Сирия, обл. Хасака, [населено място]. Според фактическите установявания на АС Хасково началото на закрилното производство е поставено с молби от 11.09.2024 г. и от 20.09.2024 г., въз основа на които чужденецът е регистриран в ДАБ с имена М. Ш. (собствено) А. К. (бащино) И. (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], роден на [дата]. в Сирия, обл. Хасака, [населено място], с начално образование, професия [професия], религия [вероизповедание], женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите, съпругата и децата на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение - Сирия. В рамките на проведено на 17.01.2025 г. интервю чужденецът посочил, че напуснал Сирия през месец юни 2024 г. и нелегално преминал в Турция, където останал около два месеца и половина. На 05.09.2024 г. влязъл незаконно в Република България. Когато преминал на българска територия с помощта на трафикант отпътувал за Сърбия, но бил задържан от властите. Посочил, че искал да стигне до Германия при брат си. Декларирал, че когато напуснал Сирия родното му място било под влиянието на кюрдите, които все още контролирали района. Сраженията се водили между тях и турските сили. В следствие на войната условията на живот в Сирия били много лоши, а икономическото положение на страната било тежко. Заявил, че родното му село се намирало на границата с Турция и за да го напусне трябвало да премине покрай арабите. Опасявал се, че ако го направи щял да бъде убит от тях. Споделил още, че е нямал проблеми на религиозна основа. [вероизповедание] е. Като [етническа принадлежност] също не е имал проблеми, но като цяло всички [етническа принадлежност] не били добре приети от арабите и турците. Посочил, че в Сиря в гр. Дербасия се намирала съпругата му с трите им деца. Декларирал, че не е съден или осъждан в страната си и че не е членувал в политически партии или организации. Допълнил, че е отбил военната си служба през 2003 г. 2005 г., а през 2012 г. или 2013 г. името му се появило в списъците за запасна служба, но не се явил. Подал молба за закрила в България, защото е свободна страна, в която животът бил хубав. Не искал да се завърне в родината си, поради това, че [етническа принадлежност] не били добре приети в страната му и заради липсата на добро бъдеще за децата си. При така заявената бежанска история с оглед отсъствието на данни спрямо сирийския гражданин да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане на страната по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ съдът приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице действия на преследване, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като основание за предоставяне статут на бежанец на М. К.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които М. К. е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са лошите условия на живот, при които болниците не работели, лошото икономическо положение в страната и осигуряване на по-добър живот и образование на децата му. Заявил е, че в Сирия [етническа принадлежност] не са желани нито от арабите, нито от турците, но отрича лично да е бил преследван. Сега семейството му било в Сирия в гр. Дербасия. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия [вероизповедание] . Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила. Посочените от М. К. причини да напусне страната му на произход не обосновават основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Видно е от данните от интервюто, че чужденецът не съобщава да е бил заплашван, а напротив, причината да напусне Сирия може да се определи като икономическа лоши условия на живот, невъзможност децата му да се образоват. Правилно съдът, е приел, че причините от личен характер за напускане на страната по произход, не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец, тъй като в случая жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Обоснован е и изводът на съда, че на база информацията от доказателствата по делото, следва да се приеме, че по отношение на М. К. не съществуват реални заплахи от преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. М. К. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие.