Решение № 8757 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2018 г.

Решение № 8757 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. С. П., действащ чрез адв. Н. Кунев, против решение № 6765/17.11.2017 г. по адм. дело № 4440/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против на заповед № РД-15-083/30.03.2017 г. на областния управител на област С.. С касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че решението на административния съд е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възраженията на оспорващия относно неспазване на изискванията на чл. 26 от АПК, обезпечаващи правото му на участие в административното производство. Възразено е и против изводите на съда относно установената липса на правно основание за държане на процесния имот, като се сочи, че такова основание е действащото между страните споразумение № рег. № РД-116-04 от 22.10.2007 г. Поддържа се, че решението е необосновано от гледна точка изследването на съразмерността на акта спрямо преследваната цел на закона, и пропорционалността на намесата на държавата спрямо личния живот на оспорващия, като лице, за което процесния имот е единствено жилище при условията на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Ответната страна - областен управител на област С., действащ чрез юрк. Г. Петрова, в писмен отговор и в хода на делото по същество оспорва касационните възражения. Посочва се, че спазването на чл. 26 от АПК е доказано чрез писмо с рег. № 94СС/80 от 05.07.2016 г., както и чрез действията на служителите при областната администрация по изготвяне и поставяне на вх...да на имота на протокол от 07.07.2016 г. По отношение на възражението, че основание за държане на имота е споразумение № рег. № РД-116-04 от 22.10.2007 г., ответната страна сочи, че с уведомяването чрез писмо от 05.07.2016 г. за освобождаване на имота, действието на споразумението е прекратено. Спрямо спазването на чл. 8 от Конвенцията се сочи, че липсата на активност на засегнатото лице по разрешаване на жилищния му проблем на фона на времето, с което е разполагал, са основания да се приеме, че оспорваната заповед е пропорционална и преследва легитимна цел. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по оспорването от страна на В. С. П. на заповед № РД-15-083/30.03.2017 г., издадена от областния управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС и поради това, че се държи без правно основание, е иззет от оспорващия недвижим имот - държавна собственост, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж на сградата, намираща се в гр. С., ул. "Е. Й." .№..., с полезна площ от 66,70 кв. м. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил оспорването на акта като е приел, че е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. По делото е установено, че между страните е бил сключен договор за наем от 13.06.2001 г., по силата на който областния управител на О. С. е предоставил на В. С. П. възмездното ползване на процесния апартамент срещу заплащане на наемна цена от 22.44 лева месечно. Установено е, че с писмо изх. № 94ВВ/90/ от 22.10.2007 г. на областния управител наемателят е уведомил жалбоподателя, че на основание чл. 22 ППЗДС наемното правоотношение между страните е прекратено, като след 01.01.2007 г. дължи месечно обезщетение за ползвания недвижим имот в размер на сумата от 166.75 лева. Сключено било споразумение № РД-116-04 на 22.10.2007 г., по силата на което П. се е задължил да заплаща обезщетение за ползвания от него апартамент в размер на 166.75 лева месечно до 20-то число на текущия месец, както и да освободи имота в едномесечен срок от уведомяването му от наемодателя. Установил е, че с писмо изх. № 94СС/80/13/05.07.2016 г. на областния управител жалбоподателят П. е уведомен, че държи имота без наличието на правно основание, като в едномесечен срок от получаване на уведомлението следва да предаде държанието върху него, като в противен случай ще бъдат предприети действия по принудително изземване на вещта. Жалбоподателят бил уведомен за започване на административното производство по издаване на заповед с правно основание чл. 80 от ЗДС, като му е предоставена възможност да депозира своите писмени обяснения и доказателства в 7 дневен срок. Въз основа на констативен протокол № 94СС/80/13/07.07.2016 г., съдът е приел, че жалбоподателят не е открит на посочения адрес за връчване на писмо изх. № 94СС/80/13/05.07.2016 г., като е било поставено съобщение за това на вх...дната врата. Поради неявяване на адресата на акта за получаване на писмото, същото му е било съобщено на 28.11.2016 г. по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК /протокол № 94ВВ/90/01/28.11.2016 г./. Съобщението е било свалено на 20.03.2017 г., за удостоверяване на който факт съдът се е позовал на протокол № 94СС80-004/13/21.03.2017 г. При тези фактически установявания, съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят не е доказал правно основание, даващо му право да държи процесния имот, а административният орган е доказал, че съществувалото в миналото наемно правоотношение, възникнало по силата на договор за наем от 13.06.2001 г., е прекратено на 22.10.2007 г. Приел е, че с подписването на споразумение № РД-116-04 от 22.10.2017 г., жалбоподателят П. се е задължил при условията на ЗЗД да заплаща месечно обезщетение за ползването на имота / а не наемна цена/ на Областна администрация на О. С., както и съгласно § 5 от него да го освободи в едномесечен срок от уведомяването му. Съдът е приел, че след 22.10.2007 г. недвижимият имот не е бил отдаден под наем по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДС във вр. чл. 20 от ППЗДС на жалбоподателя и не е бил сключен наемен договор, в който да са определени правата и задълженията на страните, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия. Съдът е заключил, че жалбоподателят не е и от категорията лица по чл. 22 от ППЗДС, комуто законът предоставя права да бъде държател на имот- частна държавна собственост. Приел е, че не са представени доказателства и по см. на § 5 от ПЗР на ППЗДС, че възникналите наемни правоотношения по досегашния ред са били преведени в съответствие с условията и реда, регламентирани в правилника, в срок 6 месеца от влизането му в сила / обн. ДВ. бр. 78/26.09.2006 г./. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил редовно уведомен, считано от 28.11.2016 г., че в едномесечен срок следва да предаде владението и държанието върху вещта на нейния собственик. Констатирал е, че след като доброволно изпълнение не е последвало, законосъобразно е процедирано към изземване по административен ред на недвижимия имот. Прието е, че в административното производство не са били допуснати нарушения на процедурните правила, от категорията на съществените, които да опорочават волеизявлението на административния орган за изземване на процесния недвижим имот. Съдът е разгледал спазването на правилата по обезпечаване правото на участие на страната в производството и е констатирал, че е бил редовно уведомен за образуваното административно производство с писмо изх. № 94СС80/13/05.07.2016 г., но не е взел е участие в него и не е упражнил процесуалните си права по см. на чл. 34, ал. 3 АПК. Изрично е посочил, че оспорващата страна не е била открита на 07.07.2016 г. на обявения постоянен и настоящ адрес, потвърден с удостоверение изх. № РОБ16-ДИ09-310/1/12.12.2016 г. на Столична община, район "О.", поради което е приел, че писмо изх. № 94СС80/13/05.07.2016 г., с което се изисква предаването (освобождаването) на имота е законосъобразно съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК чрез протокол № 94ВВ/90/01/28.11.2016 г./. Въз основа на тези фактически и правни установявания и при съблюдаване критериите по чл. 146 АПК във вр. чл. 168 АПК, съдът е приел, че Заповед № РД-15-083 от 30.03.2017 г. на областния управител на област С. е законосъобразна. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на административния акт е разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, според която имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. По делото не се спори и по делото е установено, че процесния жилищен имот е частна държавна собственост, предаден на управление на областния управител на област С.. Няма спор между страните, а и настоящата инстанция споделя изводите на първата инстанция, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма. Спорният в касационното производство въпрос се свежда до правилността на правните изводи на административния съд, с които е прието за доказана предпоставката на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, поддържана в административния акт, а именно, че имотът се държи от жалбоподателя без основание към датата на издаване на акта, тъй като след съобщаването на 28.11.2016 г. на жалбоподателя на писмо № 94СС/80 13/05.07.2016 г. на областния управител е прекратено действието между страните на споразумение № рег. № РД-116-04 от 22.10.2007 г., даващо право при условията на заплащане на обезщетение да обитава процесния имот. В хода на производството, жалбоподателят е оспорвал действителността на прекратяването на споразумението, като същевременно е възразил срещу действията на областната администрация по съобщаването на писмо № 94СС/8013/05.07.2016 г. на областния управител. Настоящата инстанция намира, че тези оплаквания необосновано са отхвърлени от съда. Съгласно § 1 и § 2 от споразумението от 22.10.2007 г., В. П. е придобил правото да "обитава и пази" процесния имот срещу задължението да заплаща "месечно обезщетение". По делото е безспорно, че считано от 22.10.2007 г. в продължение на близо девет години (до 05.07.2016 г.), това споразумение е възприемано от областната администрация като годно правно основание за ползване чрез обитаване на процесния имот. Нещо повече, по делото е установено, че П. живее в този имот от дете, когато неговото семейство е настанено там през 1958 г. и от тогава на различни основания фактически го е ползвал за негово жилище, респ. по делото е установено, че близо 60 години П. живее на адреса на имота на ул. "Е. Й." .... в град С.. Съгласно § 5 от споразумението обаче, П. се е задължил да освободи имота в едномесечен срок от уведомяването от областната администрация. Това споразумение има своето облигационно действие между страните и същото следва да бъде зачетено със своите правни последици за страните. В тази връзка и доколкото не се изисква основание по § 5 от споразумението за уведомяване на другата страна да освободи имота, областният управител правомерно се позовал на § 5 от споразумението чрез свое писмо № 94СС/80 13/05.07.2016 г. За да породи задължение за освобождаване на имота спрямо ползващото имота лице, писмо № 94СС/80 13/05.07.2016 г. е следвало да бъде редовно съобщено на другата страна. В настоящия случай, такова съобщаване, респ. уведомяване по см. § 5 от споразумението, касационната инстанция намира, че не е извършено. Безспорен е фактът, че на присъствения 07.07.2016 г., служители на областната администрация са посетили адреса на ул. "Е. Й." ...., но не са открили В. П.. По делото няма данни, да е извършено повторно посещение на имота, нито че се използвани и други способи и начини за комуникация с П. във времето непосредствено след 07.07.2016 г. При това положение и като се отчете факта, че имотът е единствено жилище на П. от десетилетия, респ. той е трайно установен и живее на този адрес, вкл. в продължение на девет години по силата на споразумението, както и че П. нито е знаел, нито е бил длъжен да предположи, че следва да очаква посещение от служители на областната администрация, настоящата инстанция намира, че представяния по делото протокол от 28.11.2016 г., съставен на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК близо пет месеца след 07.07.2016 г. не може да бъде свидетелство за редовното съобщаване на уведомяване по см. § 5 от споразумението. Така извършеното съобщаване, макар да намира опора в текста на чл. 61, ал. 3 от АПК, настоящата инстанция намира, че е извършено в нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 1 от АПК, изискващ органите да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, касационната инстанция намира, че при описаните по-горе условия на създадени между страните дългогодишни и трайни отношения, еднократното посещение на имота в опит за връчване на писмото от 05.07.2016 г. и прибягването до крайна мярка за съобщаване чрез обявление в сградата на областната администрация, като краен резултат представляват недобросъвестни и неразумни действия, извършени в хода на производството, поради което не следа да бъдат зачитани. При така изложеното, касационната инстанция намира, че административния съд е извел необоснован извод, че жалбоподателят П. е бил редовно уведомен, считано от 28.11.2016 г., че в едномесечен срок следва да предаде владението и държанието върху вещта на нейния собственик. Липсата на редовно уведомяване, води до резултат, при който областния управител, не може да се ползва от правното действие на § 5 от споразумението, което от своя страна води до извод, че по делото не е доказано, че П. държи процесния имот без основание. Поради нередовното уведомяване на писмото от 05.07.2016 г., следва да се приеме обратното, че към датата на издаване на заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС е доказано, че П. дължи и ползва имота по силата на споразумението между страните от 22.10.2007 г. При тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което оспорвания административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а доколкото касатора не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: