Решение № 395 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6401/2007 г.

Решение № 395 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6401/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.).

Образувано е по жалбата на Д. Л. К. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 249 от 14 юни 2007 г., постановено по в.гр. д. № 11 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. в частта му, с която е прието, че присъдената сума следва да се изплати само на Ю. Г.

Срещу същото решение, но изцяло в осъдителната му част, е постъпила касационна жалба от "А" АД със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез процесуалния му представител адв. К.

В жалбата на Д. К. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че в хода на въззивното производство е починала наследодателката му Д. Б., която със саморъчно завещание завещала цялото си имущество на Г.; завещанието има характер на частен завет, а не и на универсално правоприемство; чрез завещанието не се прехвърля правото на парично обезщетение с правно основание по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността - датата на завещанието предхожда искането за обезщетение до ответника; завещанието е нищожно, защото има възмезден характер.

В жалбата на "А" АД се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че ищците не са имали намерение да ползват имота, а и касаторът никога не е отказвал да ги пусне в него; съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните по спора - не е взето предвид заключението на експертизата относно площта на национализирания имот и площта понастоящем - застроени са сгради след национализирането на имота и е необходим терен за обслужването им; дружеството е суперфициарен собственик на сградите и не дължи обезщетение за онази площ от терена, която е необходимо присъща за обслужването на сградите; само тревните площи нямат пряка връзка с производствено-технологичния процес, поради което евентуалното обезщетение може да бъде само в размер на 1512,40 лева за ползването на 424,60 кв. м., съответстващи на правата на ищците.

В отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) на жалбата на Д. К. касаторът "А" АД, чрез процесуалния си представител адв. К, сочи, че отношенията между Д са чужди на дружеството по повод предмета на делото.

Ответницата Ю. И. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.), сочи, че жалбата на Д. К. е неоснователна - цялото имущество на завещателката включва и имотът, който е предмет на предявения иск; завещанието не е нищожно, а тълкуването му от страна на касатора е произволно.

Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.

За да постанови решението си в осъдителната му част въззивният съд приел, че ползването на съсобствения имот се извършва изцяло от дружеството; реално не може да се обособи самостоятелна незастроена и незасегната част от терена, съответстваща на идеалните части на ищците; дружеството е лишило собствениците от възможността да ползват имота чрез извършеното строителство; ответникът е поканен да заплаща обезщетение; обезщетението следва да бъде заплатено на наследницата на ищцата Б ищцата Г.

Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. В исковата си молба ответницата Г сестра й Д. Б., починала в хода на производството, твърдят, че са съсобственици с ответното дружество на основание реституция и обезщетяване по ЗОСОИ, като целият имот се ползва от ответника; отговорът на дружеството на искането за ползване на имота бил формален; заплащането на обезщетение е единственият начин за компенсиране на пропуснатите ползи от ищците. Искът е предявен за периода 1 септември 2000 г. - 1 юни 2002 г. общо за двете ищци от 10960 лева.

Не е спорно, че в производство по реда на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ Д. Б., Ю. Г. и наследниците на Л. К. са получили в съсобственост с дружеството-касатор по 14,643/100 идеални части от терен на дружеството от 10710 кв. м. С нотариална покана, връчена на 12 януари 2000 г. ищците поискали от ответника да предприеме необходимите действия за компенсиране на правата им. Ответното дружество уведомява ищците, че не се противопоставя те да ползват имота. С писмо, получено от дружеството на 28 юни 2000 г. ищците посочили, че претендират по 300 лева месечно обезщетение за всяка от тях до края на 2000 г. Има приложени и други нотариални покани, но те са за след исковия период.

Касационната жалба на Д. К. е неоснователна.

В хода на процеса - на ..**** г., ищцата Б почива и като нейни наследници по закон са конституирани М. и Д. К. - нейни племенници. Направата на законните наследници на Б. ищцата Г противопоставя съставено в нейна полза саморъчно завещание. Според саморъчно завещание на Б. от 10 декември 1998 г., сестра й Ю. Г. следва да получи недвижимия й имот, полагащата й се част от земите на майка й, частта от съборен недвижим имот, подлежащ на връщане, реституираната част от мелница. В процеса не е въведено твърдение, че завещателката притежава и друго имущество, освен посоченото в завещанието, а само че в него изрично били посочени вещни права и същото затова имало смисъл на частен завет. В тежест на касатора по смисъла на чл. 127 от ГПК (отм.) е било да установи наличието и на друго имущество на завещателката, освен посоченото в завещанието. След като това не е сторено и възражението е останало неподкрепено, следва да се приеме, че ответницата Г е назначена за универсален правоприемник на наследството на Б.

Второто възражение срещу завещанието касае валидността на разпореждането. В края на завещанието е отразено, че то се прави в знак на благодарност за грижите и вниманието, които сестрата и децата й проявяват към завещателката с обич, парична помощ, храна, като е изложена и надеждата, че тези грижи ще се полагат и занапред. Така отразената воля на завещателката не може да се тълкува като разпореждане с възмезден характер, а като израз на естествена благодарност за полаганите за нея грижи. Съображенията на завещателя да извърши разпореждане с цялото си имущество или дробна част от него при условията на чл. 16 от Закона за наследството обичайно не се отразяват в самото завещание, но липсва пречка това да бъде сторено, както е и в разглеждания случай.

На последно място, неоснователно се твърди от касатора, че чрез завещанието не се прехвърля правото на парично обезщетение с правно основание по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, тъй като датата на завещанието предхожда искането за обезщетение до ответника. След като ответницата е придобила качеството на универсален наследник на покойната си сестра, тя следва да получи и всички плодове от имуществото, като обемът на придобитото се определя към момента на откриването на наследството, но плодовете от него след този момент насетне принадлежат на назначения за наследник. Ето защо, след като ответницата Г е собственица на процесния имот на лично основание и на основание универсално завещание, тя следва да получи и обезщетението за ползване на имота от друг съсобственик.

Касационната жалба на "А" АД е основателна само по отношение на размера на присъденото обезщетение.

В отношенията между съсобствениците на един имот възниква правото да се търси обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността само когато единият от съсобствениците ползува целия имот, и то лично за задоволяване на свои собствени нужди. Такъв е и разглежданият случай. Ако на искането за ползване ползващият съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползува и последният откаже, обезщетение не се дължи. Тази недължимост обаче не е безусловна. Когато отговорът е даден само като формално съгласие, предвид естеството на свободната част от имота и практическата невъзможност тя да се използва за други цели, освен за производството, организирано от ползващия съсобственик, той не може да обоснове недължимост на обезщетението. Ето защо, предвид получената от касатора покана, той дължи обезщетение на ответницата Г при условията на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.

Според експертното заключение, в терена, освен сградния фонд на дружеството, са направени вътрешнозаводски пътища, площадки, рампи, подпорни стени, паркинги и ДР., като свободни са само тревни площи от 742 кв. м.; самостоятелно незастроена и незасегната част от терена е невъзможно да бъде отделена. Необходимо присъщата обслужваща площ възлиза на 7086 км. В следствие на ефекта на реституцията касаторът е в положението на суперфициар в имота, имащ правото да ползва онази площ от незастроената част на терена, която е необходима за използването на построените сгради.

Това ползване не е неоснователно и не подлежи на обезщетяване. Ето защо дължимото обезщетение следва да се изчисли с оглед остатъка от поземления имот, който не е зает със сгради и необходимите за използването им площи. Тъй като въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като не е преценил всички доказателства и доводи на страните в тази връзка, делото ще следва да се върне за ново разглеждане в тази му част. Ако счете това за необходимо, съдът може да назначи нова техническа експертиза за установяване на свободната част от поземления имот.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските по правилото на чл. 218з ал. 4 на ГПК (отм.).

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение