Решение № 9883 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2013 г.

Решение № 9883 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Илия Ангелов Делев, гр. Пловдив, ул. "Хъшовска" № 5, ет. 3 срещу решение № 2664 от 7.12.2012 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1714/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Делев срещу акт за установяване на задължения по декларация № 3-3А от 23.01.2012 г. на орган по приходите в община Пловдив, в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2010 г. и 2011 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че имотът няма лице към улица в нарушение на чл. 19, ал. 11, т. 1 от Закона за устройство на територията и не се ползва по предназначение, както и че подзаконовия нормативен акт противоречи на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Неправилно съдът приел, че ползването на имота няма значение за дължимостта на такса за битови отпадъци. Не отчел, че общината не предвидила частична хипотеза на ползване или не на имота по предназначение. Неправилно е определен размера на таксата на основата на данъчната оценка на имота, което противоречи на чл. 7, ал. 1 и чл. 67 ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Веселина Канатова-Бучкова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, счита същата за неоснователна. Сочи, че имотът на касатора попада в границите на територията, в която по заповед № 09-ОА-2791 от 28.10.2009 г. на кмета на общината се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване сочи, че по делото е доказано предоставянето на услугата като е ирелевантно дали тя се предоставя на конкретния имот. Безспорно е доказано и поддържането от община Пловдив на депо за обезвреждане на отпадъци. Подробно излага фактите по делото и относимата нормативна уредба като изрично сочи, че касаторът имал възможност да декларира неползване на имота, но не го направил. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Красимира Ипократова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след преценка на релевантните факти, при спазени процесуални правила и в съответствие с относимата материалноправна уредба на Закона за местните данъци и такси и на общинската наредба. Неоснователно е касационното твърдение за недължимост на таксата поради неползване на имота, тъй като не са налице данни за спазване на разпоредбата на чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (Наредбата). Съдът правилно отхвърлил твърдението за противоречие между Наредбата и закона относно приетия способ за определяне на размера на таксата. С оглед на изложеното решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Илия Ангелов Делев е собственик на э ид. ч. от недвижим имот - магазин за промишлени стоки, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Люлебургаз" № 3-3А, съставляващо урегулиран поземлен имот II-493, 593, по плана на гр. Пловдив, м. "Младежки хълм", съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 12.03.2007 г.

2. На 21.04.2007 г. за имота била подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 5661.

3. На 28.10.2009 г. кметът на община Пловдив издал, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, заповед № 09-ОА-2791, с която определил границите на териториите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на предоставяне на услугите.

За район "Централен" границите били определени по бул. "Източен", по Асеновградско шосе, ж. п. ареал и ж. п линия, Централна гара Пловдив - Филипово, северния бряг на р. Марица, което означава и ул. "Люлебургаз", където се намира процесния имот.

4. На 17.12.2009 г. общински съвет Пловдив, взел решение № 463, с което на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ определил таксите за битови отпадъци за 2010 г., както следва:

а) за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници - застроени, ползвани за стопански цели, подали декларация по чл. 19 от Наредбата за еднократно извозване, обработка на сметището и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за:

съд тип "Кука" общо 16,00 лв., в т. ч. за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 12,00 лв.;

обезвреждане - 4,00 лв.;

съд тип "Бобър" общо 51,00 лв., в т.ч. за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 39,00 лв.;

обезвреждане - 12,00 лв.;

и за двата типа съдове - по 3 на хиляда върху данъчната оценка на имота за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

б) за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата - 5, 5 на хиляда върху данъчната оценка като за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 1, 5 на хиляда;

обезвреждане - 1,0 на хиляда;

чистотата на териториите за обществено ползване - 3,0 на хиляда;

5. На 26.10.2010 г. кметът на община Пловдив издал заповед № 100-А-2532, с която определил границите на териториите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на предоставяне на услугите.

За район "Централен" границите са определени по бул. "Копривщица" (ареала на ж.п. линията), р. Марица (до северната подпорна стена), моста на "Адата", бул. "Източен" до Асеновградско шосе пресичащо се с ж. п. ареала и ж. п ареала до Коматевския възел, което означава и ул. "Люлебургаз", където се намира процесния имот.

6. За 2011 г. размерът на таксите е определен на основание § 25, ал. 2 ЗМДТ - като абсолютна стойност на определената такса за предходната година.

7. С акт за установяване на задължение № 63 от 23.01.2012 г. органът по приходите в община Пловдив определил на Делев задължение за такса за битови отпадъци, след приспадане на внесените суми в размер на 300,00 лв., за 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. на 205,07 лв., за 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. на 505,07 лв. и лихви за забава в размер на 73,08 лв. Данъчната оценка на имота е определена на 91 830,60 лв. за 2010 г. и на 91 371,40 лв. за 2010 г.

8. Делев обжалвал акта пред директора на дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, който с решение № 20 от 28.05.2012 г. го потвърдил.

9. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-техническа експертиза, която дала заключение, че имотът на Делев е с идентификатор 56784.517.291.1.4, намира се в регулационните граници на гр. Пловдив и попада в обхвата на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

10. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-икономическа експертиза, която посочила, че таксата за битови отпадъци е изчислена математически вярно.

11. В приетата от общинския съвет на основание чл. 9 ЗМДТ Наредба е посочено, че:

а) чл. 18 - таксата се изчислява или според количеството отпадъци, или когато то не може да се установи - пропорционално върху данъчната основа;

б) чл. 19 - за да се изчислява таксата по количеството отпадъци е необходимо до 30 ноември на предходната година задълженото лице да подаде декларация до дирекция "Местни данъци и такса битови отпадъци" в община Пловдив, в която да посочи вида и броя на използваните съдове;

в) 19в, т. 2 - за имотите, които няма да се ползват през цялата година задълженото лице трябва да подаде декларация в дирекция "Местни данъци и такса битови отпадъци" в общината до края на предходната година. Към декларацията се прилага удостоверение от комуналните предприятия, че услугите им няма да се ползват.

Въз основа на така установените факти и относима нормативна уредба съдът приел от правна страна, че оспорения акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма като съдържа фактически и правни основания за издаването. Приел, че основният спорен по делото въпрос е дължи ли се такса за битови отпадъци за имот, който не се ползва по предназначението си за търговски цели. Приел, с оглед на разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ, че обстоятелството дали имота се ползва или не е без значение за дължимостта на таксата, както и обстоятелството, че не се ползва по предназначение не е достатъчно, за да се приеме, че таксата не се дължи. Приел, че в района, където е разположен имота се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, а в близост до имота, по одобрена схема, са разположени два броя контейнери, които се обслужват ежедневно от отговорното предприятие. Приел, че касаторът не се възползвал от възможността за освобождаване от заплащане на такса по реда на чл. 19в от Наредбата, както и от възможността таксата да бъде определена на база количество на отпадъците. Приел, че размерът на таксата математически е правилно изчислен по нейните съставляващи. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за правната квалификация на фактите и обосноваността на фактическите изводи на съда. Доводите на касатора за твърдяните касационни основания са два: таксата не следва да се определя по предназначението на имота, когато той фактически не се ползва по предназначение и противоречие на разпоредбите на Наредбата с изискването на Закона за местните данъци и такси досежно изискването таксата да отразява действителните разходи на общината.

По принцип правилно е твърдението на касатора, че ползването на имота не е ирелевантно за дължимостта на таксата за битови отпадъци. Таксата не е данък и за нея няма аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ разпоредба, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Но именно, защото ползването има значение законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ дал право на общинския съвет с наредбата по чл. 9 да определи реда, по който лицата, неползващи услугата се освобождават от заплащане на съответната такса. Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от живущите на територията на общината ще ползват услугата и кои не.

Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.

На основата на тези принципни разсъждения за значението на даденото от законодателя право на общините да предвидят ред за уведомяването им за неползване на услугата съдът прави преценка на мотивите на първоинстанционния съд досежно довода на касатора. От доказателствата по делото е безспорно, че общинският съвет създал ред по който лице, което няма да ползва услугата следва да уведоми за това общината и тя да бъде, при спазване на неползването, задължена да се съобрази с този обективен факт и да не начислява такса за битови отпадъци. Както няколкократно посочил в мотивите си съдът касаторът не се е възползвал от това свое право. Дали и кога един правен субект ще упражни гарантираното му от закона право е въпрос на негова лична преценка. Но от неупражняването на правото субектът не може да черпи права.

В случая касаторът имал възможност да информира общината, че няма да ползва имота си и по този начин да гарантира, че няма да бъде субект на задължението за такса за битови отпадъци. Той не сторил това. Следователно и доколкото по делото не е спорно, че общината престирала услугата сметосъбиране и сметоизвозване в рамките на района, в който е разположен имота на касатора, то той се явява задължено за този компонент на таксата лице. Изрично трябва да се посочи, че под общото наименование такса за битови отпадъци законодателят е обединил четири различни по вид услуги, свързани с битовите отпадъци - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Всяка от тези четири услуги има свой собствен предмет и цел и именно поради това законодателят изрично е посочил в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, че таксата се определя за всяка дейност като е определил и необходимите за тази дейност разходи. Тъй като услугите са различни и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет) право на кмета на общината - чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности различни са условията, при които се счита, че не се престират.

Така услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Не личните, частни потребности сами за себе си, а личните потребности като неразривна част на общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване и на депа за обезвреждане. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии и депа, т.е. за поддържането на определен стандарт на чистота на общото съжителство. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Условията, които законът определя като правопораждащи за задължението за такса за тези услуги, е имотите на задължените лица да са разположени на териториите, на които общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и общината да ползва и поддържа депо или съоръжение за обезвреждане.

Другите две услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, или да определи предварително обема, в който и честотата, с която ще ползва услугата. Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано приел съда, е дължимо.

Що се отнася до аспекта от довода на касатора свързан с неизползване на имота по предназначение следва да се посочи, че когато един имот като неговия е с предназначение за търговски обект той не би могъл да бъде ползван законосъобразно с друго предназначение. Предназначението на един имот е същностна характеристика на устройствения му статус, тъй като предопределя устройствените изисквания към него. Конкретното предназначение на имота се определя с подробния устройствен план, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУТ и без провеждане на процедура по промяна на предназначението, която устройствения закон регламентира, не може да има хипотеза на ползване на имота не по предназначение. Фактическото ползване с предназначение различно от утвърдения устройствен статус на имота е нарушение на устройствените правила и субекта не би могъл да черпи права от неправомерното си поведение.

Следователно доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилна правна квалификация на факта на неползване по предназначение на имота е неоснователен.

Неоснователен е и вторият довод на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане от съда на материалния закон и в частност поради неотчетено противоречие на разпоредбите на Наредбата с изискването на Закона за местните данъци и такси. Касаторът твърди, че определянето на таксата на базата на данъчната оценка на имота противоречи на залегналия в закона принцип за разходоориентираност на таксата - чл. 7, ал. 1 във вр. чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Абсолютно правилно е твърдението на касатора, че таксата следва да се определи въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставянето й. Член 7 ЗМДТ е императивен и не оставя възможност за друго тълкуване, а и самия характер на таксата e аргумент в тази насока.

Публичният характер и общата достъпност на услугата за битови отпадъци, възложена на общините със закон - чл. 17, ал. 1, т. 6 и 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗМДТ, безспорно изисква таксата да отразява действителните разходи на общината.

Само така таксата ще може от една страна да бъде разумно обоснована и пропорционална на разходите, а от друга да бъде справедлива като осигурява поемане на разходите от лицата, които ползват услугата, а не от всички жители на населеното място. Именно поради това законодателят изрично посочил в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Самото тогава, когато количеството не може да се установи размерът може да се определя по друг критерий - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая от наредбата на общинския съвет Пловдив е видно, че законовото изискване за определяне на таксата на базата на количеството битови отпадъци е спазено. Само като алтернатива на този принцип, тогава, когато той не може да бъде спазен общината прилага друг критерий, за да определи размера на таксата. От волята на касатора е зависело да използва създадената правна възможност размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване да бъде определен на база количеството битови отпадъци. Той преценил да не се възползва от възможността. Този факт не обосновава несъответствие на наредбата със закона.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът не само правилно установил фактите по делото, но въз основа на тях направил обосновани правни изводи и дал на релевантните факти правилна правна квалификация. Въз основа на това постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му правилност следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди касатора да заплати на община Пловдив, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 100, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд