Решение № 7810 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Ди Джи Инвестмънт Трейд" ООД, чрез адв. Алипиев срещу решение 7703/08.12.2023 г., постановено по адм. дело 6918/2023 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса по касационната жалба. Ответникът началник на Служба по геодезия , картография и кадастър /СГКК/ - София, не ангажира становище по жалбата. Ответникът Н. Г. К., чрез адв. Ангелова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. Г. К., отказ на началник СГКК София, материализиран в писмо с изх.24-20210/30.06.2023г. за изменение на кадастралния регистър /КР/ за имот с идентификатор 32216.2298.2786 с вписване на данни за собственост на наследниците на С. и Ц. М. на основание решение 3091/09.11.2001г. на Поземлена комисия /ПС/ - Банкя. Приeто е, че процесния отказ е постановен от компетентния орган, в кръга на местната компетентност и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата, но при неправилно прилагане на материалния закон чл.53, ал.2 ЗКИР/ДВ, бр. 49/2014г/. Изложени са мотиви, че кадастралната администрация не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да решава спора при противопоставими права, а е длъжна да впише заявителите в КР, тъй като вписването има само оповестително действие по смисъла на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Цитираното в мотивите на отказа висящо съдебно производство по оспорване на идентичен предходен отказ за нанасяне на имота, възстановен по ЗСПЗЗ на заявителите и вписването им в КР, е възприето като ирелевантно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че възстановеният на наследниците на С. и Ц. М. с решение 3091/09.11.2001г. на Поземлена комисия /ПС/ - Банкя имот не е нанесен в КК, както и че границите му не съвпадат с кадастралните граници на имот с идентификатор 32216.2298.2786. Въпреки, че е приел за установено, че границите на възстановената собственост върху част от имот пл.130022 не са нанесени в КК, първоинстанционният съд е приел приложимост на хипотезата на чл.53, ал.2 ЗКИР , тъй като възстановеният имот попада в по-голямата си част върху процесния ПИ с идентификатор32216.2298.2786. Този решаващ правен извод на съда е постановен при неправилно тълкуване на нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, относима в настоящия случай, която регламентира вписване в КР само в случай, че дублиращите се документи за правото на собственост, съответно друго вещно право, са за един и същ имот, т.е. частичното попадане на собствения за заявителите имот върху имот с идентификатор 32216.2298.2786 не е основание за вписването им в КР, както правилно е приел административния орган в процесния отказ. В тази връзка, необосновано е игнориран от първоинстанционният съд и факта, че има предходно постановен отказ за нанасяне на имота в КК и вписване в КР, който отказ е предмет на съдебен контрол във висящо съдебно производство. Предвид изложеното, оспореният по съдебен ред отказ се явява законосъобразен, поради което жалбата на Н. Г. К. като неоснователна подлежи на отхвърляне, след отмяна на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Разноски се претендират от касатора само в размер на внесената държавна такса по касационната жалба 370лв, които следва да бъдат присъдени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 222, ал.1 АПК