Решение № 6528 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 976/2009 г.

Решение № 6528 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 976/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрк. Антоанета Калоферова, срещу решение № 1038 от 24.11.2008 г. по адм. дело № 2780/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 13 състав, с което е отменен АПВ № 1983 от 15.12.2007 г. на ТД на НАП - София, с който е отказано на "Мона" ООД като агент по възстановяване на ДДС на "Виахес де ла Лус" Испания възстановяване на ДДС в размер на 65 275,64 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 1 от 28.03.2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни ЮЛ, обаче ДДС се възстановява на чуждестранно юридическо лице само когато е пряк ползвател, т. е. потребител на услугата, а в случая "Мона" ООД не попада в хипотезата на тази разпоредба, тъй като същото е получател по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, но не и реален ползвател, т. е краен потребител. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мона" ООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Душева, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на АССГ е правилно и моли съда да го остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесния АПВ е отказано на жалбоподателя "Мона" ООД (сега ответник по касация) в качеството му на агент по възстановяване на ДДС и регистриран представител на "Виахес де ла Лус" Испания възстановяване на ДДС в размер на 65 275,64 лв. Съдът е приел, че акта с който е отказано възстановяване на ДДС е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с нормативната уредба, която дава право на възстановяване на ДДС. Анализирайки разпоредбите на чл. 80, ал. 2 ЗДДС (отм.) и тези на Наредба № 1/2001 г. за възстановяване на платен данък ДДС на чуждестранни юридически лица, съдът е обосновал съображения за това, че законодателят боравейки в тези нормативни актове с двата термина "ползвател" и "получател" не е вложил различен смисъл от този за получаване на доставката. Посочено е, че в обжалвания АПВ са използвани понятия като "ползвател" и "краен потребител на услугата", които нямат самостоятелно значение и не са свързани с никакви правни последици, тъй като ЗДДС придава правно значение единствено на понятието "получател на доставката". И в ЗДДС и в Наредба № 1/2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица законодателят е посочил като субекти на възстановяване на данъка получателите на изчерпателно изброени доставки. Съдът е обосновал извода, че в случая са налице всички условия, посочени в чл. 2 от наредбата - дружеството е чуждестранно ЮЛ, което попада в кръга на правоимащите лица да искат възстановяване на платения ДДС за получените от него "хотелски услуги" по реда на Наредба № 1 . Първоинстанционният съд е отбелязал също така, че за " получаване", а не за "ползване" на доставки се говори и в чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от цитираната Наредба, както и в Приложението към чл. 5 от същата. По тези съображения съдът е приел, че неправилно органът по приходите е тълкувал съвсем стеснително разпоредбите на ЗДДС във връзка с възстановяването на ДДС на чуждестранните юридически лица, поради което е отменил обжалвания АПВ. Така постановеното решение е правилно. В случая по делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до това дали право на възстановяване имат чуждестранните лица, които са получатели на тези услуги или само лично ползвателите на същите. На този спор АССГ правилно е отговорил като е приел, че направеното от данъчните органи тълкуване на обхвата на доставките по Наредба № 1/28.03.2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица е стеснително и не намира законова опора, нито следва от която и да е било разпоредба на ЗДДС и Наредбата . Възстановяването на платен ДДС от чуждестранни ЮЛ за ползваните от тях услуги на територията на страната е регламентирано в чл. 80, ал. 2 ЗДДС (отм.). Както правилно е приел АССГ, текстът не поставя условие ползването на услугите от юридическото лице да е като краен потребител. Тази редакция позволява туристическите услуги в случая да са ползвани за извършване на други услуги от получателя им - чуждестранно юридическо лице. В този смисъл е и чл. 3, ал. 2 от наредбата, според който лицето има право да му бъде възстановен данъкът, когато са изпълнени условията, при наличието на които лицата, регистрирани по ЗДДС , се ползват от право на данъчен кредит. Право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) възниква за получател по доставка, която е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Безспорно в случая е, че чуждестранното дружество е получател по смисъла на чл. 13 от ЗДДС (отм.) по издадените данъчни фактури, с оглед на което спрямо него е налице право на възстановяване на платен ДДС за получените от него "хотелски услуги". От цитираната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата следва, че ползването на хотелските услуги от получателя чуждестранно лице следва да е осъществено чрез извършването на други услуги с получените такива, а не само когато услугите са ползвани като краен потребител, в какъвто смисъл неправилно от данъчните органи се тълкуват разпоредбите на чл. 80, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл съдът правилно е приел, че ЗДДС придава правно значение само на понятието "получател" на доставката. Ето защо следва да се приеме, че дори когато в ЗДДС е употребена думата "ползване на услуги" какъвто е случая с чл. 80, ал. 2 ЗДДС, то тя няма друг смисъл различен от "получаване" на услуги. Що се отнася до твърдението в касационната жалба, че правото на данъчен кредит е признато на "Мона" ООД, то за яснота на касатора следва да се посочи, че това дружество е действало като агент по възстановяване на ДДС на "Виахес де ла Лус" Испания, а не като българско ЮЛ. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-София град не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по касационната жалба също не следва да бъдат присъдени, тъй като съдебни разноски не са претендирани от процесуалния му представил както в с.з. на 13.05.2009 г., така и в приложеното по делото възражение от 13.01.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,