Решение № 7341 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2009 г.

Решение № 7341 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост.

Образувано е по два броя жалби, подадени от Маргарита Любенова Серафимова и Деница Атанасова Костова, и двете от гр. Русе, срещу заповед № ЗС-135/16.04.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България. В жалбите са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с приложимите материалноправни норми и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК.

Ответната страна - Министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна.

Заинтересованата страна - Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя допълнително писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че заповедта следва да бъде потвърдена.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната административна заповед Министърът на отбраната на Република България, на основание чл. 80а от ЗДС е наредил да се изземе от Маргарита Любенова Серафимова недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. Русе, община Русе, по кадастралната карта на гр. Русе, самостоятелен обект № 63427.1.243.2.44 в поземлен имот № 63427.1.243 гр Русе, ж. к. "Възраждане", ул. "Капитан Маринов" № 4, вх. 3, ет. 5, ап. 14. Административният орган е изложил мотиви, че съгласно акт за държавна собственост (АДС) № 4541/30.12.2008 г. и предхождащият го АДС № 9288/06.04.1994 г. имотът е частна държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната, ИА "Социални дейности на Министерство на отбраната", Териториална дирекция - Плевен; същият се ползва без основание от жалбоподателката, поради което са налице и двете предпоставки за упражняване правото по чл. 80а от ЗДС.

От данните по делото се установява, че процесният имот представлява военнофондово жилище, което е предоставено за ползване със заповед № 121/03.11.1993 г., издадена от началника на КЕЧ поделение 18860 - В. Търново, на Красимир Кирилов Стефанов - старшина от поделение 3240-гр. Русе. Последният е настанен със семейството си, състоящо се от 4 членове, в това число и жалбоподателките по настоящото дело - негови съпруга и дъщеря. Не е посочено, че се предоставя и на съпругата му в качеството й на служителка в същото ведомство.

С решение № 99 от 16.02.1994 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. дело № 502/1993 г., е прекратен брака между Красимир Серафимов и съпругата му Маргарита Любенова Серафимова. С решението е утвърдено споразумение между съпрузите, съгласно което родителските права върху роденото от брака дете, родено на 04.11.1990 г., се предоставят на майката. В мотивите си съдът е изложил, че семейното жилище - апартамент в гр. Русе, ул. "Кап. Маринов", бл. МНО-2, вх. В, ет. 5, което е лична собственост на жената, остава в нейно ползване, тъй като е придобит с нейни извънбрачни средства.

По делото се установява също, че след прекратяване на брака, Министерството на отбраната е предявило иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността срещу Маргарита Любенова Серафимова. С исковата молба ищецът е поискал да бъде осъден ответника да предаде владението върху имота.

С решение № 568 от 14.06.1996 г., постановено по гр. дело № 6437/1994 г. по описа на Русенския районен съд, съдът е отхвърлил като неоснователен иска на МО, предявен на посоченото правно основание. Съдът е приел, че ответницата владее жилището на валидно правно основание. Посочил е, че когато с развод ведомственото жилище е предоставено като семейно на единия съпруг, а настаненото от ведомството лице е другия съпруг, който следва да го напусне, между останалото в жилището лице и ведомството се запазват същите наемни отношения, каквито са установени с настанителната заповед. С тези мотиви решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за ревандикация на имота. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Междувременно наемното правоотношение с Красимир Серафимов е прекратено със заповед № 1 от 15.04.1994 г. на началник поделение 18810 - гр. В. Търново. Заповедта е потвърдена с писмо, изх. № 592 от 12.07.1994 г. на Началника на управление "Социална политика" - МО.

По делото е представено цялото наемно досие на процесното жилище, което съдържа множество молби, документи и протоколи, свързани с процесния имот. От тях се установяват данни за извършени злоупотреби от Красимир Серафимов, свързани с представяне на невярна информация за наличието на предпоставките за получаване на ведомствено жилище. От писмо вх. № 7-VI/14.03.1994 г. на VI военен следовател при Военна прокуратура - Русе, се установява, че по случая е образувано следствено дело за подаване на невярна декларация за жилищно състояние по чл. 19 от Правилника на Военно-жилищния фонд с цел определяне по-голяма тежест на жилищната нужда. Установява се също, че Красимир Серафимов е уволнен дисциплинарно като старшина в поделението в гр. Русе, поради което със заповед № 1 от 15.04.1994 г. наемното правоотношение между него и министерството, е прекратено. В административната преписка се съдържат и множество покани до Маргарита Серафимова, с да освободи жилището, поради липса на правно основание за ползването му.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

1. По отношение активната процесуална легитимация на Деница Атанасова Костова:

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Ако жалбоподателят не е засегнат от диспозитивната част на акта, за него не е налице правен интерес от обжалване. Безспорно е, че в случая разпоредителната част на акта с нищо не уврежда жалбоподателката, още по - малко законово признати нейни права или интереси. Правната й сфера не се засяга с атакуваната част на административния акт, тъй като последният има друг адресат - Маргарита Серафимова. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси и наличието на такова засягане е конституционно закрепено условие за допустимост на съдебния контрол. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателката като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващата или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателката. В разглежданата хипотеза такъв интерес не е налице. Предмет на обжалване е административен акт, постановен по повод възникнало наемно правоотношение между Министерството на отбраната и Красимир Серафимов и твърдяно такова между същия ответник и жалбоподателката Маргарита Серафимова. При липсата на правопораждащ, правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на оспорения акт на министъра на отбраната по отношение на Деница Костова, последната няма правен интерес от обжалването му. Това налага жалбата, подадена от нея да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.

1. По отношение жалбата на Маргарита Любенова Серафимова, настоящата съдебна инстанция, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Относно наличието на компетентност, материалната и административнопроизводствената законосъобразност на акта.

Компетентността на органа в конкретния случай, произтича от разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, съгласно която държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта е издадена въз основа на акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица. Актът няма правопораждащо действие, но съгласно чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена по съдебен ред. По делото не се установява наличие на висящ между страните спор за собственост, поради което от съставения по установеният ред на ЗДС, в съответствие с чл. 158, ал. 1 от ППЗДС и § 10, ал. 1 ПЗР на ППЗДС акт за държавна собственост, запазващ своята доказателствената тежест спрямо обстоятелствата, констатирани в него следва да се приеме за безспорно установено, че процесният имот е частна държавна собственост.

Налице е и втората материално-правна предпоставка, визирана в хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за издаване на атакуваната заповед - имотът се държи от жалбоподателката без правно основание - т. е. такова от вещен или облигационен характер. В жалбата се навежда довод за наличие на правомерно осъществявано ползване, предвид решението на съда по бракоразводното дело, в което е записано че жилището се предоставя за ползване от съпругата, на която са предоставени и родителските права по отглеждане на децата.

По делото се установява, че Красимир Кирилов Серафимов е изпълнявал длъжността старшина в поделение 32420 - Русе. Трудовите му правоотношения са прекратени със заповед № 93/18.04.1994 г., а със заповед № 1/15.04.1994 г. на Началник поделение 18810 - В. Търново, са прекратени наемните правоотношения между него и ответника. Както вече бе посочено, в настанителната заповед не е посочено, че ведомственото жилище се предоставя и на съпругата му в качеството й на служителка в същото ведомство. А доколкото това не е сторено изрично, следва да се приеме, че ведомственото жилище е предоставено само на мъжа в качеството му на служител в МО и членовете на семейството му ползват неговото настанително основание. Ако поради дисциплинарно уволнение, както е в случая, трудовият договор бъде прекратен, последващото прекратяване на наемния договор се отнася и до членовете на семейството на настанения работник или служител.

Жалбоподателката се легитимира с решението на Русенския районен съд по бракоразводното дело, в което процесния имот е предоставен на нея. Следва да се отбележи, че решението на съда по иска за развод в частта относно уреждането на имуществените отношения между съпрузите, включително относно ползването на семейното жилище, не е съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от Гражданско-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 365 от ЗЗД, но не е и съдебен акт със същата стабилност, както решението в частта за прекратяване на брака. Споразумението има договорен характер между страните и не създава вещни права, каквито са доводите на жалбоподателката. Следователно с прекратяване на наемните правоотношения с военнослужещия, се прекратяват и тези с неговата съпруга, на която съдът по бракоразводното дело е предоставил правото да ползва процесното жилище. Следователно от тази дата не е налице валидно правно основание, въз основа на което жалбоподателката да се легитимира като добросъвестен ползвател на жилището.

На следващо место, към датата на възникване и прекратяване на наемното правоотношение са действали Закона за наемните отношение (ЗНО), отм. с ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г. и Указ № 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана, отм. с ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. Посочените нормативни актове не уреждат последиците от прекратяването на наемното правоотношение с военнослужещия и конкретно с неговото семейството. Изхождайки обаче от текста на чл. 3 от ЗНО (отм.), съгласно който в държавните жилища, предоставени на ведомства, се настаняват само работници и служители от съответното ведомство, които имат право на жилище в населеното място, то следва да се направи логичния извод, че прекратеното наемно правоотношение с титуляра на настанителната заповед (военнослужещия) има действие и по отношение на лицата, които са настанени с него, неговото семейство. Жалбоподателката в случая не е имала това качество, поради което с нея не е могло да възникнат наемнодоговорните отношения между страните независимо от евентуално изразена воля и съгласие за това. В тази връзка ирелевантни са за настоящия спор молбите на Серафимова за закупуване на процесното жилище, както и постановените въз основа на тях административни откази, още повече, че тези въпроси са предоставени в изключителна компетентност и преценка на административния орган.

При всички гореизтъкнати доводи от правна страна съдът приема жалбата за неоснователна, а атакуваният административен акт - за валиден и законосъобразен. Обжалваната заповед съответства на материалния закон, тъй като е подвела към предвидените предпоставки в хипотезиса на правната норма факти, които са били налице. Такъв правнорелевантен факт е осъществяваното от жалбоподателката държане на имот - частна държавна собственост, без правно основание от вещен или облигационен характер. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като индивидуален административен акт обжалваната заповед не страда от допуснати пороци и по отношение на нея не е налице някое от отменителните по чл. 146 от АПК основания. С оглед на това, жалбата като неоснователна - следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,