Решение № 6561 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11811/2014 г.

Решение № 6561 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11811/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Стойчев Белчев против решение № 1130 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 2494/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което жалбата му против заповед рег. № 1737/5.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити и е подписана от издателя. Действията на служителя са описани подробно, посочени са времето и място на извършване, както и че поведението на служителя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм). С това формалните изисквания на закона са спазени, правото на служителя на защита не е нарушено, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 25087/2.08.2013 г.), а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - наказанието е наложено след приемане не писмените обяснения и изслушване на служителя (2 бр. докладни записки и протокол от 30.08.2013 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.). В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В конкретния случай е установено, че на 8.06.2013 г. и на 26.06.2013 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Д, младши експерт в Мобилна гранична полицейска група за бордови контрол от "Охрана на държавната граница" при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, като участник в граничен полицейски наряд, изпълняващ патрулираща дейност, на посочените дати променя без разрешение указаните при инструктажа разчет и часово време на придвижване на наряда от един установъчен пункт към друг и посещава намиращ се наблизо оръжеен магазин без служебна необходимост. Правилно е преценено, че описаното поведение на служителя е в нарушение на разпоредбите на чл. 65, т. 2 и т. 5 от Инструкция Iз-2271/1.10.2010 г. за способите и организацията на осъществяване наблюдението на границата на сухоземни, морски и речни участъци на държавната граница, според които по време на изпълнение на възложените задачи на граничния полицейски наряд се забранява да променя без разрешение указаните при инструктажа разчет и часово време на придвижване на наряда от един установъчен пункт към друг, както и да влиза в домове, магазини, увеселителни и питейни заведения и др. освен в случаите на възникнала служебна необходимост. Аргументирано е прието, че неизпълнението на задълженията регламентирани в инструкцията, с която Белчев е запознат, следва да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) обоснова налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението на касационния жалбоподател, че нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не е допуснато, е неоснователно. Несъобразяването с разчета и часовото време и посещението на оръжейния магазин на посочените в заповедта дати се признава от служителя в изготвените по този повод докладни записки и при изслушването от дисциплинарно-наказващия орган. Това е направено по време, през което служителят е включен в състава на наряд № 141 - "Автопатрул", т.е. през период, през който нарядът изпълнява патрулиращи функции. Това са служебните задачи, поставени на наряда, включително на служителя Белчев (арг. в този смисъл е нормата на чл. 30, ал. 1 от инструкцията, определяща видовете наряди според служебната дейност). Ето защо доводът, че не е налице нарушение, тъй като нарядът не е изпълнявал полицейски задачи, е неоснователен. Неизпълнението на разпоредбите на инструкцията е допуснато от жалбоподателя съзнателно (последният е запознат с разпоредбите на акта, но въпреки установените забрани през време, през което изпълнява служебни задачи, се занимава и с разрешаване на лични проблеми), поради което правилно от страна на съдебния състав е преценено, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. На страните е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, а представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени. Изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция", в чийто състав е Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас като териториална структура, сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,