Решение № 4936 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационни жалби на К. Ламбрева от гр. София, чрез адв. Стефанов и на Е. Ламбрева от гр. София, чрез адв. Иванов, срещу Решение 647 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 986/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността, респ. се отмени като незаконосъобразна по същество оспорената заповед на Кмета на Община Асеновград. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Кметът на Община Асеновград счита касационните жалби за неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски. Ответникът Храм Св. Николай, гр. Асеновград не взема становище по така депозираните касационни жалби. Ответникът В. Динков счита касационните жалби за неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество същите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Ламбрева срещу Заповед А-290 от 17.02.2021г. на Кмета на Община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), план за застрояване (ПЗ), с работен устройствен план (РУП) за урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-1373 с контактни УПИ V-църква, параклис и УПИ VII-1374, кв.107 по плана на гр. Асеновград, като е установен режим на застрояване, съгласно нанесените задължителни линии на застрояване с червен цвят, надписи с червен цвят, коти с червен и черен цвят и показатели на режима на застрояване със син цвят на приложения проект. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че атакуваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, тъй като Ламбрева макар и да е легитимирано да оспори акта лице, то при извършената пълна проверка не се установява същият да страда от пороци, които обуславят обявяване нищожността, респ. незаконосъобразността му по същество. На първо място по възражението за наличие на невлязла в сила Заповед по чл.135 ал.3 ЗУТ от 22.11.2016г., с която е допуснато изработването на проект за изменението, то следва да се посочи, че разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ по чл.135 ал.3 от ЗУТ представлява акт, в производството по издаването на който, компетентния орган извършва преценка относно допустимостта на предвидената устройствена процедура и с акта си определя териториалния обхват на разработката, устройствените показатели за изменение на застроителния план, правното основание за допуснатото изменение. С издаване на разрешението приключва предварителната фаза от производството по одобряване на плана, като последицата от постановяването на този акт е спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася съгласно чл.135 ал.6 от ЗУТ. Самото производството по изменение на ПУП, част от което е заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, приключва със заповедта за одобряването му от компетентния орган, която и заповед в процесния случай е предмет на оспорване по това съдебно производство. В този случай, т. е. след издаване на окончателния акт за одобряване на проекта за изменение на ПУП, даденото разрешение, с което е допуснато изработването му, губи своето самостоятелно правно значение. То притежава такова значение само докато производството пред органа е висящо с оглед на спиране прилагането на действащия устройствен план. Ето защо, след като процедурата е финализирана, то за заинтересованите лица, с оглед защита на техните права и интереси, е налице правната възможност да оспорят крайния акт. Затова и ненадлежното им уведомяване и невъзмож­ността им да обжалват заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за ПУП ПРЗ, доколкото заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ губи самостоятелното си правно значение и подлежи на проверка в производството по обжалване на окончателния акт. Защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана. Предвид гореизложеното се налага извод за липсата на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила при постановяване на оспорената заповед на това основание(в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, дадена напр. с Решение 4190 от 04.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 970/2022 г., II о.). Що се отнася до генералната теза, че не се установява наличието на хипотезата по чл.134 ал.2, т.6 ЗУТ, а именно за изменение, при липса на одобрен ПУП, който да се изменя, то тук касационният състав изцяло споделя изводите на административния съдия. Действително налице е отговор на Община Асеновград, даден с писмо от 01.03.2022г., че част от документите, посочени в молбата на Е. Ламбрева от 01.02.2022г.(лист 294-295 от делото на Адм. съд), т.1-7 във връзка с първоначалното одобряване на ПУП-КЗРП, направено със Заповед А-312 от 08.06.1992г. на Кмета на Община Асеновград, не се открити в архива на последната, но само по себе си неоткриване на документите след почти тридесет години, поради лошо съхранение или организация от страна на администрацията, не може да има за последица игнориране другите релевантни факти, даващи основание да се приеме, че в крайна сметка такъв акт е бил издаден, за което свидетелства и обнародване му, направено с ДВ бр.53/1992г., като в тази връзка изцяло се споделят изводите на административния съдия по този въпрос, които не следва да се преповтарят. Следва само да се посочи, че доколкото съобщаването е станало посредством обнародване в ДВ, то очевидно е налице редовно(макар и фингирано) съобщаване на всички заинтересовани лица, а по делото липсват данни за упражняване на права по оспорването на акта, в частта на разглежданото изменение, които да го касаят. В тази връзка касационните жалбоподатели, при наличие на друго виждане по въпроса, следваше да ангажират доказателства в тази насока, но такива не се представят или сочат дори и с касационните им жалби. По отношение възражението, касаещо приемане решението на помощния орган ЕСУТ на заседанието му по Протокол от 06.01.2021г. състав от шест члена при изискуем се минимум от 7, то следва да се посочи, че то правилно е прието за неоснователно. Видно е от Заповедта на Кмета на Общината за назначаване на състава на ОЕСУТ от 18.12.2020г., че е налице нейн постоянен 13-членен състав(Гл. архитект и 12 члена). Съобразно представения протокол на заседанието на 06.01.2021г. са присъствали 6 члена и главният архитект, т.е. 7 от общо 13, или повече от половината, като гл. архитект е положил подпис на челната страница, като е одобрил протокола, а решението по т.15 е прието единодушно. Що се отнася до пълната проектантска правоспособност на арх. Гергиникова, изготвила проекта за изменение на ПУП, то релевантен за преценката е момента на внасяне на проекта. Изготвянето е без значение, важен е момента на сезиране на компетентния орган, което е станало на дата последно със заявлението на В. Динков на 25.07.2018г.(релевантен е последният внесен и разгледан коригиран вариант), за който период е налице изрично удостоверение на л.60 от делото(издадено за цялата 2018г. на арх. Гергиникова), която дори и към настоящият момент се явява вписана в регистъра на Камарата на архитектите в България с пълна проектантска правоспособност. Не се споделят и възраженията, касаещи използваните собствен печат и положените подписи на проектанта, доколкото в тази връзка, при тежест за Ламбрева, същата не е оспорила, респ. не е открито производство по оспорване подписа на изготвилия проекта проектант(който е съществен в случая), поради което е доказването в тази насока е непълно. Освен това за проекта, след като е бил разгледан, е без значение дали печатът, който е положен е четлив или не, след като не е установено, че подписът не е на проектанта, който е посочен в документа. По отношение на конкретните възражения, касаещи липсата на одобрена графична част, към текстовата част на акта, то следва да се посочи, че представеният на л.148 от делото текст всъщност представят единен документ с текстова и графични части, т.е. безсъмнено е коя е одобрената графична част и че тя е именно към посочения акт, одобрен от общинския Кмет с акта му от 17.02.2021г. Що се отнася до конкретните възражения в двете касационни жалби по същество на одобрения проект, досежно извършени незаконосъобразни корекции в застрояването, респ. несъобразяването му с правилата от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, то следва да се посочи, че всичките те са били обсъдени от първостепенния съд и са били приети за недоказани. В тази връзка първоинстанционният съд с основание се е позовал на пълното и неоспорено във фактическите му констатации заключение на в.л. Салджиева, което макар и да е констатирало определени несъобразявания (напр. при извадката от кадастралната карта, или при несъответствието на контурите(черен и червен цвят), използвани в ПУП-ПЗ и В РУП), то те основателно са оценени от съда като несъществени нарушения, които не могат да обосноват извод за отмяна на акта на Кмета на Община Асеновград. Законосъобразно административният съдия не е възприел, на база събраните доказателства и експертното заключение, за основателни тезите на касационните жалбоподатели и за неспазени на отстояния и за опит за бъде заобиколено правилото на чл.134 ал.4, т.1 ЗУТ. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по всеки един от засегнатите проблеми, по който съществува спор между страните, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Ако касационните жалбоподатели Ламбреви са имали други виждания по тези въпроси, то е следвало да поискат събиране и на допълнителни доказателства, вкл. и чрез повторна или допълнителна експертизи по см. на чл.201 ГПК във вр. с чл.144 АПК, но вместо това в о.с.з. на 22.03.2022г. пред първата съдебна инстанция са заявили, че нямат други доказателствени искания. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски се дължат на Община Асеновград и на В. Динков, поради което следва Ламбреви да бъдат осъдени да заплатят общо на Общината сумата от 1 080 лева за осъществената защита от адвокат и съобразно представения списък на разноските за тази страна, а на Динков сумата от 900 лева за осъщественото процесуално представителство от адвокат и съобразно представения от него списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,