Решение № 15619 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 967/2019 г.

Решение № 15619 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 967/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Костова, действаща като ЕТ "Г. Костова - Г.", [населено място], срещу решение № 2006/24.10.2018 г. по адм. дело № 1008/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №Р -123/32 - 74493/13.03.2018 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторката поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", в писмен отговор и писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспореното решение на директора на Агенция "Митници" е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП Кардам на касаторката. В мотивите на отказа, издаден на основание чл. 34, ал. 1, изр. второ от Наредбата за граничните контролно - пропусквателни пунктове (НГКПП) е посочено, че обмяната на валута не попада в хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. 1 НГКПП, в която е посочено, че в зоните на ГКПП се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. Съгласно изр. второ на ал. 1, други дейности в зоните на ГКПП могат да се извършват с разрешение на директора на Агенция "Митници" след съгласуване с директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Според издателя на административния акт поради систематичното място на чл. 34, ал. 1, изр. 2 НГКПП в раздел II "Дейности, съпътстващи граничния контрол", за да бъде разрешена друга дейност тя трябва да съпътства дейността по граничен контрол по чл. 9 НГКПП. Обмяната на валута не представлява такава съпътстваща дейност, поради което не следва да бъде разрешена. За да отхвърли жалбата, АС е приел, че липсват отменителни основания по чл. 146 АПК, като е изложил различни мотиви за постановяване на отказа, свързани с договора за наем на касаторката, промяната в митническите учреждения и закриването на обекта на касаторката за обмяна на валута. Решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно Правилна е преценката на АС, че дейността по обмяна на валута, извършвана от обменно бюро не е банкова дейност, поради което дейността на касаторката не попада в хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. 1 НГКПП. Това е така, защото по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, основаната дейност на банковата институция е публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финасиране за своя сметка или на собствен риск. Останалите дейности, които банката може да извършва, ако са включени в лиценза й - чл. 2, ал. 2 ЗКИ, не са задължителна характеристика на банковата дейност каквато е дейността по чл. 2, ал. 1 ЗКИ, поради което обменното бюро, което не привлича влогове и не кредитира, не извършва банкова дейност. Неговата дейност е "финансова услуга" по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра на изискванията към дейността на обменните бюра. В чл. 15, ал. 3, изр. второ на Наредба № 4/08.08.2003 г. е изрично посочено, че в зоните на ГКПП обменните бюра не могат да отказват обмяна на валута и левове по обявените от тях курсове, а в чл. 18, ал. 6 е регламентирано, че обменните бюра в зоните на ГКПП следва да поставят задължителни табели и на езика на съседната държава. Така цитираната изрична регламентация на изисквания към обменни бюра в зоните на ГКПП сочи, че направеното систематично тълкуване от издателя на заповедта на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 противоречи на изрични разпоредби на нормативен акт и обмяната на валута от обменно бюро, попада между дейностите, които могат да бъдат извършвани в зоната на ГКПП с разрешение на директора на Агенция "Митници" след съгласуване с директора на ГДГП. Като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за оспорения пред него отказ, АС е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено като неправилно, заповедта да бъде отменена и преписката върната за ново произнасяне на директора на Агенция "Митници" по заявлението на касаторката за издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП "Кардам". При новото произнасяне директорът на Агенция "Митници" следва да има предвид задължителните указания по тълкуване на закона, съдържащи се в настоящите мотиви. В хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 НКГПП директорът на Агенция "Митници" действа при условията на оперативна самостоятелност и преценява дали да издаде или не исканото разрешение с оглед конкретните доказателства за конкретния заявител и други индивидуализиращи искането обстоятелства, но следва да изложи мотиви за конкретното искане, с което е сезиран, което не е направил при първото произнасяне. На основание чл. 143, ал. 1 АПК на касаторката следва да бъдат присъдени направените за двете съдебни инстанции разноски в размер на 80 лева заплатени държавни такси за двете инстанции, 300 лева заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, или общо 380 лева разноски, платими от Агенция "Митници". Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение