Решение № 11854 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2017 г.
ВАСПетчленен състав09.10.2017 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4969/21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 13795/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА "Горстрой 2002" ООД, със седалище гр. Б., ул. "Н." №..., ЕИК *********, да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11854 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Горстрой 2002" ООД, със седалище гр. Б., чрез представляващия го управител Т. Ц. В., срещу решение № 4969/21.04.2017 г. постановено по адм. дело № 13795/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 192/20.10.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Наведени са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост, като са възпроизведени твърденията, поддържани пред първата инстанция и се претендира отмяна на постановеното от нея решение. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. К. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 4969/21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 13795/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата, подадена от Т. Ц. В. в качеството му на управител на "Горстрой 2002" ООД, срещу решение № 192/20.10.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 78, ал. 2, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 003383/1.10.2004 г., изменено с решения № № 156/10.08.2009 г. и 254/12.08.2011 г. за ползване на повърхностен воден обект - акватория от язовир "Огоста" с цел изземване на наносни отложения. Във връзка с протоколно определение от 21.11.2016 г., жалбоподателят изрично е уточнил предмета на оспорване, заявявайки, че атакува горепосоченото решение № 192/2015 г. на МОСВ. В хода на съдебното производство по делото е приложено и решение № 204/11.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. В. и е прекратено административното производство, поради липса на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 81-88 АПК и чл. 99 и сл. АПК, като не са представени доказателства това решение да е обжалвано по съдебен ред. При тези данни първоинстанционният състав е приел, че атакуваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Установено е, че Т. В., в качеството му на управител на "Горстрой 2002" ООД е подал заявление за продължаване на разрешително № 003383/1.10.2004 г. за изземване на наносни отложения от коритото на р. З. в заливаемите площи в чашата на язовир "Огоста", чийто краен срок на действие е бил 22.12.2015 г. Съдът е съобразил, че според чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗВ молба за продължаване на срока на действие на такова разрешително се подава пред издалия го орган, но не по-късно от три месеца преди изтичането му. Предвид това и обстоятелството, че молбата на законния представител на дружеството за продължаване на разрешителното е заведена в деловодство на МОСВ с вх. № ПВ-54/5.10.2015 г., след като е изпратена по пощата едва на 30.09.2015 г. - много след датата 22.09.2015 г., на която е изтекъл срока по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗВ, е прието, че административният орган законосъобразно е отказал продължаването му. Касаторът и не оспорва направения извод, че в случая не е спазен срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ, което на свой ред означава, че липсва едно от предвидените в закона условия за продължаване на срока на действие на издадено разрешително. В процесната хипотеза административният орган се произнася след проверка на трите кумулативно предвидени предпоставки: молбата да е подадена в указания срок, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Така, само по себе си подаването на молбата за продължаване на срока след датата 22.09.2015 г., налага извод за законосъбразността на атакувания пред тричленния състав на ВАС, административен акт. Не намира основание и възражението на касатора, че горепосоченият срок не е спазен поради настъпили форсмажорни обстоятелства, а именно - кражба на лични документи и такива на дружеството, довела до вътрешно напрежение на управителя на дружеството, емоционална лабилност и влошено здравословно състояние, респективно до невъзможност за своевременно подаване на заявлението за удължаване срока на разрешителното. Правилно първоинстанционният съд е приел, че кражбата на личната карта на управителя на дружеството-касатор, не представлява форсмажорно обстоятелство, още повече, че между момента на извършване на кражбата и крайния срок за подаване на заявлението е изминал период от над един месец, в който Влашки е могъл да организира работите си и да си набави необходимите документи, които да му послужат при подновяване на разрешителното за ползване на водния обект. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на МОСВ възнаграждение в размер на 100 лв за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия