Решение № 12173 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Шакир, от гр. Шумен, чрез процесуалния й представител адв. С. Тошева, срещу решение 50/06.04.2023 г., постановено по адм. дело 274/2022 г. по описа на Административен съд-Шумен. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в писмено становище, подадено чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Шакир, от гр. Шумен, срещу решение 27/121/06025/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/1818#22/12.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което й е наложена финансова корекция в размер на 9 828.00 лв. на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 51 от Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 8/03.04.2008 г./ и чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Видно от мотивите на атакувания акт за налагане на финансова корекция, същият е издаден и предвид влязло в сила решение 8/04.02.2022 г., постановено по адм. дело 365/2021 г. по описа на Административен съд-Шумен, с което е бил отменен предходно издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 27/121/06025/3/01/04/02, изх. 01-6500/1818#4/07.09.2021 г., с който на касаторката е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 828.00 лв. за същото /като отразеното в акта за финансова корекция/ договорно неизпълнение. По делото пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по отменения АУПДВ. По данни от представените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени проверка на място в периода 03.12.2018 г. 12.12.2018 г. и допълнителни проверки, неизпълнение на задължението по т. 4.18 от сключения между касаторката и ДФЗ договор 27/121/06025/15.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходи, изчислено средноаритметично за трите пълно финансови години 2015 г., 2016 г. и 2018 г. /2017 г. не е взета предвид от органа поради наличието на приети за установени от него форсмажорни обстоятелства/ в размер на 32.98 %. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 27/121/06025/15.08.2014 г., в т. 4.18 от последния е предвидено задължение за ползвателя, каквото качество несъмнено притежава касаторката в производството пред административния орган, да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според клаузата на т. 4.33 от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието одобрен проект , доколкото в т. 9.1.г. от него е посочено изрично, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по програмата и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба 8/03.04.2008 г. документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя, допустими за финансиране по мярка 121. Съобразно т. 8.1. от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължение след изплащане на финансовата помощ, фондът може да поиска връщането на всички изплатени по договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като аналогична на тази клауза е разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба 8/03.04.2008 г. Безспорно установени по делото са и застъпените в одобрения бизнес план на касаторката показатели за приходи за процесните три финансови години 2015 г., 2016 г. и 2018 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съответно е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, респективно е ценено като част от доказателствата по него. Според даденото заключение, размерът на финансовата корекция е правилно изчислен от административния орган в съответствие с т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/, при установено от вещото лице средноаритметично изпълнение за трите относими към спора финансови години на заложените в бизнес плана приходни показатели от 37.80 % /вместо определените от административния орган 32.95 %/. При така установеното от фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По тези обобщени мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля жалбата на М. Шакир като неоснователна и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При безспорната фактическа установеност, че за три пълни финансови години /2015, 2016 и 2018/ изпълнението на заложените в бизнес плана на касаторката приходни показатели възлиза средноаритметично на 37.80 % /по данни от заключението на вещото лице/, то правилно административният съд е формирал извод за законосъобразност на решението за налагане на финансовата корекция, при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП за издаване на акт за финансова корекция и съответно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, сочеща, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за повече от две пълни финансови години са /както е в разглеждания случай/ под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, е 15 % от предоставената финансова помощ по договора. Неоснователни са изтъкнатите в касационната жалба доводи относно прогнозния характер на заложените в бизнес плана приходни показатели. Последователно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприето и от настоящия съдебен състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ / в този смисъл решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., решение 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде обсъждан детайлно и в мотивите на настоящото решение. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели за финансовите 2015, 2016 и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на касаторката по т. 4.18 и т. 4.33 от договор 27/121/06025/15.08.2014 г., неизменно влечащо след себе си задължението на изпълнителния директор на ДФЗ, съобразно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, да пристъпи към събирането на недължимо получената от нея, предвид констатираното договорно неизпълнение, финансова помощ. Не намира правна опора последователно поддържаният в хода на развилото се първоинстанционно производство и възпроизведен в касационната жалба довод, че след отмяната на първоначално издадения АУПД изх. 01-6500/1818#4/07.09.2021 г., административният орган е следвало да извърши нова проверка, тъй като не е имал право да издаде решение за налагане на финансова корекция въз основа на данните от осъществените преди постановяването на АУПДВ проверки. Посоченият довод е разгледан и подробно обсъден от първоинстанционния съд в мотивите на атакувания съдебен акт. В допълнение, настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че противно на релевираните в касационната жалба съображения, предпоставките за откриване на производството за налагане на финансова корекция във връзка с фактическите констатации на органа за допуснатото от М. Шакир неизпълнение на договорните й задължения се извличат от императивните текстове на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета. Според първата от тези разпоредби, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според втората - ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При това положение и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касаторката /с оглед нарушеното договорно задължение/ БФП, и същевременно при липсата на изтекла давност, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не е било преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което видно от данните по делото законосъобразно е сторил. По изложените съображения, настоящият състав приема, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касаторката за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника основателна. Затова М. Шакир следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,