Решение № 4874 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2012 г.

Решение № 4874 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Ангел Кирилов Мънин от гр. Варна против решение № 2584 от 24.10.2012 г., постановено по адм. д. № 3280/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането му за прогласяване нищожността на решение № 4753-10/51 от 21.02.2007 г. на Общински съвет - Варна в частта, с която е приета т. 6 от Приложение I на "Социална програма на Община Варна за 2007 г." и " Правила за изпълнение на социалната програма на Община Варна за 2007 г."; отхвърлена е жалбата му срещу отказ за възстановяване правото му на безплатно пътуване за две линии на градския транспорт, обективиран в писмо изх. № ОС-11-94/С/10 от 2.08.2011 г. на директора на Дирекция "Социални дейности и жилищна политика" при Община Варна, както и предявеният иск срещу Община Варна за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения по съществото на материалноправния спор. Иска отмяна на решението на Административния съд - Варна и произнасяне по същество, като бъдат уважени предявените от Ангел Мънин оспорвания. Ответниците Община Варна и Общински съвет Варна не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба по наведените в нея доводи за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд правилно е конкретизирал предмета на оспорване, като е съобразил волеизявлението на Ангел Мънин, направено с писмена молба от 21.03.2012 г. и поддържано в съдебно заседание от 23.04.2012 г. На основание чл. 73 и чл. 74, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация жалбоподателят оспорва отказ за възстановяване правото му на безплатно пътуване за две линии на градския транспорт, обективиран в писмо изх. № ОС-11-94/С/10 от 2.08.2011 г. на директора на Дирекция "Социални дейности и жилищна политика" при Община Варна с искане за отмяната му като незаконосъобразен; оспорва решение № 4753-10/51 от 21.02.2007 г. на Общински съвет - Варна в частта, с която е приета т. 6 от Приложение I на "Социална програма на Община Варна за 2007 г." и "Правила за изпълнение на социалната програма на Община Варна за 2007 г." с твърдение за неговата нищожност и претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени от незаконните актове неимуществени вреди. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. С оспореното решение на Общински съвет - Варна, във връзка с изпълнението на социалната програма на Община Варна за 2007 г. е прието, че общината осигурява всяка година средства за безплатни карти на различни категории лица, между които и 620 незрящи, членове на районната организация на слепите - Варна. Не се спори, че Мънин е изключен от тази организация. Съдът е обсъдил релевантните за спора писмени доказателства и е достигнал до съответния извод, че оспореното решение е издадено от компетентния по закон орган, прието е при необходимия кворум, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Правилен е приетият извод, че за доводите на жалбоподателя във връзка с преценката на законосъобразността на административния акт е преклудирана процесуалната възможност за разглеждането им. Съгласно чл. 73 от Закона за защита от дискриминация всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на АПК. Противоречието с материалноправни разпоредби е основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен по чл. 146, т. 5 от АПК, а в разпоредбата на чл. 73 от ЗЗДискр изрично е записано, че нарушението на ЗЗДискр или на други закони, уреждащи равенство в третирането, е основание за отмяна на административния акт по реда на АПК. Тъй като в конкретния случай наведените твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 4 и чл. 10 от ЗЗДискр. се разглеждат във връзка с материалната незаконосъобразност на акта, то за тях възможността за оспорване е преклудирана към датата на направеното оспорване. Правилен е първоинстанционният извод, че отказът за възстановяване правото на безплатно пътуване за две линии на градския транспорт, обективиран в писмо изх. № ОС-11-94/С/10 от 2.08.2011 г. на директора на Дирекция "Социални дейности и жилищна политика" при Община Варна е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в изпълнение на валидно решение на Общински съвет - Варна. Предвид установената действителност на оспорените актове на местната власт и администрацията на Община Варна, съответен на доказателствата и закона е направеният извод за неоснователност на претенцията за обезщетение като недоказана по основание. С оглед гореизложеното, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,