Решение № 5634 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2013 г.

ВАСIII отделение25.04.2014 г.докладчик Емилия Георгиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3349 от 19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1005/2010 г. на Административен съд - София-град В ЧАСТТА, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Катя Енчева Енева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за размера над 865.53 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Катя Енчева Енева от гр. Русе срещу Агенция "Митници" иск В ЧАСТТА над 865.53 лева до пълния размер на сумата от 2 601,53 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Агенция "Митници", гр. София, ул. Г. С. Раковски № 47 да заплати на Катя Енчева Енева, ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Нови Сад № 2, ет. 4, вх. 3 разноски по компенсация в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5634 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници", гр. София, чрез процесуален представител - юрисконсулт Еленков срещу решение № 3349 от 19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1005/2010 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло възражението за прихващане. В съдебно заседание, чрез пълномощник - юрисконсулт Георгиева поддържа жалбата. Ответникът - Катя Енчева Енева в съдебно заседание, чрез адвокат Савчева оспорва жалбата, иска от съда да отхвърли възражението за прихващане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на жалбата. Намира, че неправилно решаващият съд не е уважил искането за прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, като предлага в тази част решението да се отмени, а в останалата част, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: В обжалваното решение е допусната поправка на явна фактическа грешка и е допълнено в частта на разноските с решение № 14434 от 5.11.2013 г., постановено по адм. д. № 11851/2013 г. на ВАС. Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Катя Енчева Енева сумата от 2 601,53 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 16.12.2009 г. до 11.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.12.2009 г. \датата на завеждане на иска\ до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 600 лева. Съдът е установил, че заповед № 10036 от 16.12.2009 г., с която е било прекратено служебното правоотношение на Енева е отменена с влязло в сила съдебно решение № 14695 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 944/2010 г. Приел е, че е възникнало право на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и на основание експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е уважил исковата претенция на Енева и е осъдил Агенция "Митници" да й заплати посоченото обезщетение. Приел е че направеното от ответника възражение за прихващане със сумите, изплатени на Енева в размер на три брутни трудови възнаграждения на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл е неоснователно, тъй като и двата вида обезщетения се дължат на различно правно основание. Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл не предполагат незаконно уволнение, признато с влязъл в сила съдебен административен акт, каквото е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ. Решението е неправилно в частта, с която съдът не е извършил прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, поради противоречие с материалния закон. Не е спорно между страните, че с фиш 15 от февруари 2010 г. на Катя Енева е изплатена сума в размер на 1736 лева, представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл възникват от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебното правоотношение и оставане на служителя без работа, за времето, през което е без работа. В случая с влязло в сила съдебно решение е установено, че уволнението на държавния служител е незаконосъобразно и точно поради тази причина му се дължи едно обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, от което следва да се прихване вече изплатеното по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Смисълът и на двете норми е, да се обезщети служителя за вредите, които е претърпял вследствие на незаконосъобразното уволнение. Следователно, изплащането и на двете обезщетения би довело до репатриране на една и съща вреда два пъти, поради което следва да се уважи възражението за прихващане от органа по назначението и изплатената сума на правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1736 лева да се прихване от цялата, дължима от Агенция "Митници" сума от 2 601,53 лева и на Катя Енева да се изплати разликата от 865.53 лева. По отношение искането за прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие, в тази част първостепенното решение е правилно. При неспазено предизвестие се заплаща на освободения служител месечното възнаграждение, което той би получил, ако беше спазено предизвестието и би получил съответното му трудово възнаграждение по служебното правоотношение. Фактическото основание за обезщетението е - неспазен срок на предизвестие, което е различно от това по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Не може да се извърши прихващане между две насрещни парични задължения, когато се дължат на различни основания. По отношение прихващането на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, решението на административния съд е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила, а касационната жалба в тази част е неоснователна. Двете страни претендират присъждане на разноските, направени от тях по делото пред настоящата инстанция. С оглед изхода на делото на ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част на иска. Направените от нея разноски пред първата инстанция са в размер на 600 лева, а пред касационната - 300 лева. Като взе предвид присъденото от първа инстанция и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касатора, и приспадайки по компенсация, съдът намира, че следва да се заплатят разноски на Енева в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 104, ал. 1