Решение № 481 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2018 г.

Решение № 481 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- София при ЦУ на НАП против решение № 1506/08.03.2018 г. на Административен съд- София-град, постановено по адм. дело № 7219/2017 г., с което е отменен ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-29002916181288-003-001/14.10.2016 г., потвърден с Решение № 2244/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Излага съображения, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна жалба, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване. Моли касационната инстанция да постанови решение с което да обезсили атакуваното решение на АССГ, като остави без резглеждане жалбата на "Райфайзен Лизинг България " ЕООД срещу РАПРА като недопустима, алтернативно да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба-"Райфайзен Лизинг България" ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-София-град е бил Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-29002916181288-003-001/14.10.2016 г., потвърден с Решение № 2244/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите на основание резолюция за извършване на проверка за поправка на очевидна фактическа грешка и съвпада с лицето, издало първоначалния РА, за чиято компетентност е приложена и ЗОКО от 13.01.2012 г. За да отмени РА като материално незаконосъобразен, съдът е установил от събраните по делото доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което първоначалният РА е отменен в частта, в която е извършена поправка с процесния РАПРА, влязлото в сила решение № 5374/07.08.2014 г. на АССГ се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните и предмета на делото и по отношение отменените задължения по РА, съгласно чл. 298 ГПК. Изложени са мотиви, че РА е незаконосъобразен поради факта, че със съдебното решение е отменен РА по отношение на суми, които впоследствие с РАПРА са посочени като дължими. След като РА е съдебно отменен, то не е налице и акт, който да бъде поправен с оспорения РАПРА и няма основание да се формира различен резултат за данъчни задължения на дружеството. Съдът е приел, че съдебно отмененият РА вече не съществува по отношение на сумата в общ размер на 34 901, 17 лв. по фактури, издадени от "Унисървиз 2" ЕООД, доколкото силата на присъдено нещо на постановеното решение, обхваща и тези суми и следователно няма какво да бъде поправяно. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването на РАПРА, доколкото с процесния е определена дължима сума в по-голям размер от тази установена с поправения РА, отменен с влязлото в сила решение. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба за недопустимост на атакуваното решение, като постановено по нередовна жалба при липсата на правен интерес от обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправка се обжалва едновременно с поправения РА или самостоятелно. В конкретния случай основния ревизионен акт е бил отменен с влязло в сила решение на 22.09.2014 г. Обжалваният пред първонистанционният съд РАПРА №П-29002916181288-003-001 е издаден на 14.10.2016 г. при наличие на влязло в законна сила решение, с което поправения РА е бил отменен. Предвид изричната разпоредба на чл. 133, ал. 3, изр. 3 от ДОПК в този случай ревизионният акт за поправка подлежи на самостоятелен съдебен контрол. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на РАПРА, доколкото с него е определена дължима сума в по-голям размер от тази, установена с отменения и поправен РА. Обстоятелството, че сумата в размер на 34 901, 17 лв. е възстановена на ревизираното лице с АПВ №П-29002916166360-004-001/30.12.2016 г., който е издаден след обжалвания пред АССГ Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт не може да обуслови липсата на правен интерес от обжалване на РАПРА. Цитираните два акта, представляват индивидуални административни актове, издадени в различни производства и подлежат на самостоятелно обжалване и контрол, както по административен, така и по съдебен ред, още повече издаването на АПВ не заличава в правния мир процесният РАПРА и за ревизираното лице е налице правен интерес от неговото обжалване. Правилно е установил първоинстанционният съд, че с обжалвания РАПРА е поправен ревизионен акт № 291100373/07.03.2012 г., който е бил отменен с влязло в сила Решение № 5374/07.08.2014 г. на АССГ в частта на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 456 260, 50 лв. по фактури, издадени от "Бул Макс Трейд" ЕООД и в размер на 45 795, 34 лв. по фактури, издадени от "УНИСЪРВИЗ 2" ЕООД. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 22.09.2014 г. Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което първоначалния РА е бил отменен именно в частта, в която е извършена поправка с процесния РАПРА, обуславя извод за незаконосъобразност на същия. Влязлото в сила съдебно решение № 5374/07.08.2014 г. по адм. дело № 834/2013 г. по описа на АССГ се ползва със силата на присъдено нещо по отношение на страните и предмета на делото и по отношение отменените задължения по РА. Отмененият с влязло в сила съдебно решение РА в частта на задълженията в размер на 34 901, 17 лв. по фактури, издадени от "УНИСЪРВИЗ 2 " ЕООД не съществува в правния мир и не е налице валиден ревизионен акт, който да бъде поправен с отмененият от съда РАПРА. Като е достигнал до изводите за незаконосъобразност на обжалвания РАПРА по причини, че с него се поправя РА, който е бил обжалван по съдебен ред и отменен с влязло в сила решение и не е налице акт, който да бъде поправен с обжалвания пред него Ревизионен акт за поправка и няма основание да се формира различен резултат за данъчни задължения на жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение в съответствие с приложимите материалноправни и процесуални разпоредби на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила- чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Ответника по касация не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради които такива не се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение