Решение № 3507 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2017 г.

Решение № 3507 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Г. Груп" ООД - София, чрез процесуалния му представител адвокат Герова и по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД /БТК/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Русева срещу решение № 2791/25.04.2017 г. постановено по адм. д. № 6823/2016 г. от Административен съд София-град (АССГ). Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на приложимия материален закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответните страна - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. Боянов изразява становище за неоснователност на касационните жалби на двете търговски дружества. Ответната страна – К. Кисьов не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и допустими, а разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбите на "С. Г. Груп" ООД и "БТК" ЕАД срещу решение № Ж-16/30.05.2016 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на "С. Г. Груп" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 17 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, а на "БТК" ЕАД- имуществена санкция в размер на 17 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД поради това, че в качеството им на администратори на лични данни са извършили незаконосъобразно обработване на личните данни на К. Кисьов Със същото решение двете търговски дружества са осъдени да заплатят на КЗЛД разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лева. От фактическа страна съдът е приел, че К. Кисьов е сезирал КЗЛД за това, че БТК, без негово съгласие, неправомерно, е предоставила на "С. Г. Груп" данни, с които е разполагала, като представител на последното дружество в телефонен разговор, проведен на 22.04.2015 г., уведомило Кисьов за договорни задължения към БТК, като физическото лице заявява, че не се е намирало в договорни правоотношения с телефонния оператор. Вземането на БТК е прехвърлено с договор за цесия на "С. Г. Груп" ООД, което дружество е обработвало личните данни на Кисьов по силата и за целите на договора за цесия. От правна страна съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че между Кисьов и БТК не съществува валиден договор /представен е екземпляр неподписан от нито една от страните по него/, поради което не се установяват договорни отношения помежду им, нито е налице изрично писмено съгласие на лицето данните му да бъдат обработвани и предоставяни на трети лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания. Фактическата обстановка е правилно установена от съда. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въпреки твърденията на БТК за наличие на договор с Кисьов за предоставяне на фиксирана гласова услуга, чрез номер [номер] и ADSL- такъв, подписан и от двете страни не е представен нито пред административния орган, нито в съдебното производство. При така установените факти е налице неправомерно обработване на лични данни както от страна на БТК при предоставянето им на – "С. Г. Груп" така и при обработване на личните данни на физическото лице от страна на последното дружество, независимо от наличието на договор за цесия. Двете търговски дружества са в нарушение на нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и в конкретния случай не са спазили изискванията за допустимост на обработването на личните данни, тъй като не е налице изрично съгласие от страна на длъжника Разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, и на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни, изискват изрично, недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило своите данни на администратор на лични данни, за всяко предоставяне на данните му на трето лице. То следва да е предварително информирано от администратора за това по какъв повод и с каква цел ще се предоставят данните му на третото лице, за да може да извърши информирана преценка и да даде съгласие или да откаже. От това следва, че за всеки конкретен случай е необходимо изрично съгласие на физическото лице, каквото съгласие в настоящия казус не се установява да е давано от К. Кисьов. В процесния случай, изводът на решаващия съд, че не е налице нито едно условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, обуславящи допустимост на обработването на лични данни от страна на БТК в хипотезата на предоставянето им на трето лице, съответно "С. Г. Груп" ООД е обработвало личните данни на Кисьов в нарушение предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия, включително и в конкретната хипотеза приета от административният орган /при липса на установяване от страна на дружеството за изразено съгласие на Кисьов за предоставяне на личните й данни/ е обоснован и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда обработването на лични данни да е допустимо при наличието на някое от изброените условия, които в случая не са осъществени. В нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 обработването не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора; не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закона, както и за реализиране на законни интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет. Същевременно не са налице условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. Договорът за цесия, както и факта че цесионера също е администратор на лични данни не променят горните изводи. Цедирането на вземане като облигационно правоотношение е непротивопоставимо на задълженията на администратора на лични данни да ги обработва само в предвидените от закона случаи. В този случай наложените имуществени санкции на двете дружества законосъобразно са определени от административния орган в сочените размери, размер близки до минималния, предвиден в чл. 42 ЗЗЛД. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Пето отделение