Решение № 5220 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2008 г.

Решение № 5220 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Производството е образувано по касационна жалба от Сърма Здравкова Сариева от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Печилкова, против решение № 7 от 11.07.2008 г. на Смолянски окръжен съд по адм. дело № 38/2007 г., с което е отменена заповед № 889 от 21.05.2001 г. на кмета на Община Смолян и са осъдени жалбоподателите да заплатят на Тодор Атанасов Николов разноски по делото в размер на 260 лева. Излага, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че ответникът неправомерно е придобил права върху имота, който са придобили по наследство и счита, че липсва правно основание да го ползва. В писмена защита се излагат подробни доводи относно неправилността на обжалваното решение. Моли, да се отмени решението и се върне делото за ново разглеждане или се потвърди оспорената заповед. Ответникът Тодор Атанасов Николов, чрез пълномощника си адв. Маринова с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община Смолян не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Венета Каменова Болярова, Малина Каменова Болярова и Сенко Здравков Беевски редовно призовани не се явяват и не вземат становища по касационната жалба. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е извел правилен извод, че Тодор Николов ползва имот 234011 на правно основание по нотариален акт и не ползва имот № 234010, за който претендира касаторката, поради и което правилно е отменена заповедта издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Позовава се на решение № 515 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 225/2006 г. на Върховния касационен съд, с което е влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителен иск за собственост срещу Тодор Николов по отношение на процесния имот. Излага, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 7 от 11.07.2008 г. на Смолянски окръжен съд по адм. дело № 38/2007 г. е отменена заповед № 889 от 21.05.2001 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане от наследниците на Юсеин Адемов Бейски се изземва имот с площ от 2.113 дка, № 234010, с възстановено право на собственост на наследници на Юсеин Бейски по преписка № 01-ДЖ-В-147, находящ се в м. " Гьола" землище гр. Смолян от Тодор Атанасов Николов, ползващ го без правно основание и са осъдени жалбоподателите да заплатят на Тодор Атанасов Николов разноски по делото в размер на 260 лева. Окръжният съд е приел, че не са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че процесния имот се ползва без правно основание от Тодор Николов Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като първоинстанционният съд в съответствие с чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) е преценил всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Производството пред окръжния съд първоначално е било по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП, във вр. с чл. 34 от ЗСПЗЗ вр. с § 4, ал. 1 от АПК, като е образувано преди 1.03.2007 г. когато влиза в сила Дял III от АПК, уреждащ оспорването по съдебен ред. Образуваното съдебно производство било спряно с определение от 17.01.2002 г. до приключване на гр. дело № 10138/2000 г. на Смолянския районен съд с предмет спор за материално право върху процесния имот между същите страни, който спор е решен с влязло в сила решение № 515 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 225/2006 г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост срещу Тодор Николов по отношение на процесния имот. Производството е възобновено с определение от 14.06.2007 г. и постановено решение № 81 от 2.07.2007 г. по адм. д. № 180/2001 г. на Смолянски окръжен съд. С решение № 11679 от 23.11.2007 г. по адм. д. № 8320/2007 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 81 от 2.07.2007 г. по адм. д. № 180/2001 г. на Смолянски окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради нарушаване правото на участие на страна в производството. При новото разглеждане на делото съдът се е произнесъл по жалбата на Тодор Атанасов Николов против заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от него на имот № 234010 с площ от 2.113 дка, който владеел без правно основание. За изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил съдебно-технически експертизи и лесотехническа експертиза. Установено е по делото, че касаторката и заинтересованите страни, като наследници на Юсеин Адемов Бейски и собственици на земеделски имот - с площ от 2.113 дка, № 234010, с възстановено право на собственост с решение № 909 Ф от 29.11.1999 г. по преписка № 01-ДЖ-В-147 на ОПК - гр. Смолян, находящ се в м. " Гьола" землище гр. Смолян, поискали от кмета на Община - Смолян, да бъде иззет процесния имот от Тодор Атанасов Николов, по отношение на който е възстановена собствеността на техния наследодател. Въз основа на това искане е била издадена заповед № 889 от 21.05.2001 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от Тодор Атанасов Николов, процесния имот. Установено е от съда, че с нот. акт № 960, том първи по нот. д. № 1749/1995 г. на Тодор Николов е признат за собственик на основание § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху земеделски имот: изоставена земеделска земя с площ от 784 кв. м., в м. "Амзово", категория IХ, при граници и съседи: север - гора, изток и юг наследници Бейски, запад - път и Костадин Жайгеров. По заключенията на съдебно - техническите експертизи и приложените скици към тях, както и уточнението на вещото лице в съдебно заседание съдът е установил, че процесният имот № 234010, за който е възстановена собствеността на наследниците на Бейски, граничи, но не съвпада с имот № 234011, записан по кадастралната карта на Тодор Николов. Съдът е съобразил и влязлото в сила решение № 515 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 225/2006 г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост срещу Тодор Николов по отношение на процесния имот. Установено е също така, че Тодор Николов не ползва имот № 234010, а съседния на него имот № 234011, който придобил по нотариален акт. При напълно изяснени фактически обстоятелства съдът е извел законосъобразен и обоснован извод, че заповед № 889 от 21.05.2001 г. на кмета на Община Смолян е издадена при липса на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно имота да се ползва без правно основание. В случая са установени материалните права на наследниците на Юсеин Бейски и правата на Тодор Николов, като последния не ползва процесния имот и има валидно правно основание - придобито право на собственост върху съседен имот, който ползва. Неоснователни и неотносими са възраженията на касаторката по отношение правомерността на придобитите права от Тодор Николов в настоящето производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Освен това е постановено и влязло в сила решение № 515 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 225/2006 г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост срещу Тодор Николов. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение