Решение № 12948 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2016 г.

Решение № 12948 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2016 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени от 1. Р. И. Б. и М. К. Б., чрез адв. Георгиев, 2. "Б. п. д. 2" ЕООД, чрез адв. Иванов и Бабачев и 3. СНЦ Съюз на българските автомобилисти, чрез юрк. Калев и адв. Узунова срещу решение № 3118 от 9.05.2016 г. по адм. дело № 7755/2015 г. на Административен съд-С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и частично обезсилване, поради произнасяне "свръх петитум" по отношение на частта от заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л." при СО, с която е отказано попълване на кадастъра за имоти пл. № № 2295 и 2299, поради неоспорване на заповедта в тази й част. Претендират се разноски за двете инстанции и от тримата касатори. Ответникът кмет на район "Л." при СО не ангажира становище по касационните жалби. О. А. Ж. Д., Р. Ж. И., К. С. К., Д. С. К., Ц. В. С., В. Д. И., Д. И. Я. и М. И. М., чрез адв. Лазаров, в писмено възражение излагат доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски по списък. О. О. администрация на О. С., чрез юрк. Василева не оспорва касационните жалби, намира ги за основателни и моли за отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендира юрк. възнаграждения в мин. размер. О. Н. Ф. Н., Д. Й. Д., Л. Б. Д., Н. К. Б., Б. К. Б., Й. Г. А., Б. Г. Х., Л. К. М., Р. Т. Д., Л. Б. К., Л. Б. Д., Т. Б. Б., Й. Н. Н. - Иванова и Е. Н. Н. не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, освен в частта за частична недопустимост на обжалваното решение и предлага да се потвърди решение, поради постановяване при правилно тълкуване нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР/нов/. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от М. Й. Н./починала в хода на процеса/, Д. Й. Д., А. Ж. Д., Р. Ж. И., Л. Б. Д., К. С. К., Д. С. К., Ц. В. С., В. Д. И., Д. И. Я. и М. И. М., заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л." при СО, с която на основание чл. 53, ал. 3 ЗКИР е отказано попълване на кадастъра /КП на м. НПЗ "Х.-В.", С./ за имоти с пл. № № 2294,2295,2296, 2299 и 2300. Прието е, че процесната заповед е издадена при действието на чл. 54 ЗКИР / ДВ бр. 49/13.06.2014 г./, който не изисква съставяне на Акт за непълноти и грешки, но въвежда изискване за изготвяне на комбинирана скица, установяваща констатирания спор за собственост. Изложени са подробни мотиви за разликата в изискванията по отм. норма на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и приложимата норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с неприложимостта на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., с оглед противоречието със закона по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна, като е прието, че заповедта не е съобразена с действащия към момента на издаването й правен режим, а изготвянето и позоваването на неподписан Акт за непълноти и грешки съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта и необходимост след отмяната й да се върне преписката за ново произнасяне и допускане на поисканото изменение Решението е постановено при изяснена по делото фактическа обстановка, но неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Процесната заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л." при СО, с която е отказано попълване на КП на м. НПЗ "Х.-В.", С. за имоти с пл. № № 2294,2295,2296, 2299 и 2300, е издадена по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, която норма възлага на кмета на Общината да допуска изменения на кадастъра до приемане /одобряване/ на КККР, с оглед поддържането му в актуално състояние, "по ред, определен с наредбата по чл. 31 от ЗКИР", т. е. по реда, определен в чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Този подзаконов нормативен акт не е отменен успоредно с изменението ДВ, бр. 49/2014 г. на глава шеста от ЗКИР, а е действащ до изричната му отмяна от 13.01.2017 г. /ДВ, бр. 4/2017 г./. Следователно процесната заповед е издадена по визирания ред в § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. Действително, към момента на издаване на заповедта е в сила новата разпоредба на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която регламентира основанието за отказ за изменение на КККР при "непълнота и грешка", като за разлика от действалата до този момент /бр. 49 от 13.06.2014 г., ДВ/ норма на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, не се изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани страни и заявителите, т. е. отпада "неподписването" на акта като законовоустановено основание за отказ да се допусне поисканото изменение. Именно поради това и нормите на чл. 62, ал. 3 и ал. 5 вр. с § 5, ал. 6, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в частта, изискваща съставяне на Акт за непълноти и подписването му от заинтересованите лица не са приложими при новата редакция на чл. 54 ЗКИР, предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Действаща е обаче разпоредбата на ал. 6, чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., тъй като не противоречи на законовата норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /в приложимата редакция бр. 49/2014 г./ - "Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред". От изложеното следва, че постановения с оспорената заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л." при СО отказ за попълване на кадастъра с нови имоти, съставляващи бивши ниви, върху които е възстановена собствеността с решение № 10098/14.06.2013 г. и решение на № 10099/14.06.2013 г. ОСЗ "Овча купел" е законосъобразен, поради индиция за спор за собственост със собствениците на засегнатите от изменението имоти- Р. И. Б. и М. К. Б., "Б. п. д. 2" ЕООД и СНЦ Съюз на българските автомобилисти. Последните са участвали в административното производство и са изразили изрично несъгласие с новото нанасяне в кадастъра, като административният орган е мотивирал отказа си именно с установен спор за материално право, а не единствено с "неподписване" на Акта за непълноти и грешки. Това е основанието за отказ и по действащата норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР/след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./ - "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. въведена е забрана за изменение на КК и КР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за собственост със собственика /собствениците/ на засегнатия /засегнатите/ от изменението кадастрални. обект /имоти/. Преценката за източниците на вещни права на страните в административното производство е извън правомощията на органа по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, тъй като същите подлежат на разглеждане в бъдещото исково производство. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ за изменението на кадастъра, поради което и при безспорното установяване по делото за наличие на такъв, постановения отказ се явява правилен, макар и съобразен с нормата на подзаконовия акт - ал. 6, чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., тъй като не противоречи на законовата норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /в приложимата редакция бр. 49/2014 г./ Основателни са възраженията за произнасяне от административният съд "свръх петитум", тъй като производството пред АССГ е образувано по оспорване само по отношение на отказа за нанасяне имоти с пл. № № 2294,2296 и 2300, видно от жалбата, по която е образувано адм. д. № 7755/2015 г. на АССГ /лист. 4/. Този предмет на оспорване е изрично очертан, както в обстоятелствената част на жалбата, така и в петитума, поради което в останалата част досежно имоти пл. № № 2295 и 2299 заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л." не е обжалвана и е извън предмета на преценката за законосъобразност по чл. 146 във вр. с чл. 168 от АПК. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено изцяло и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което се отхвърли оспорването на заповед № РД-09-112/12.03.2015 г. на кмета на район "Л.", в частта, с която е отказано попълване на КП на м. НПЗ "Х.-В.", С. за имоти с пл. № № 2294, 2296 и 2300. С оглед своевременно заявеното искане от тримата касатори за присъждане на разноските в съдебното производство и изхода на делото Д. Й. Д., А. Ж. Д., Р. Ж. И., Л. Б. Д., К. С. К., Д. С. К., Ц. В. С., В. Д. И., Д. И. Я. и М. И. М., дължат реално направените разноски в производството, както следва: в полза на Р. И. Б. и М. К. Б.-1110 лв по приложен списък по чл. 80 ГПК и д. такса; в полза на СНЦ Съюз на българските автомобилисти-605 лв адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2006 г. и д. такса; и в полза на "Б. п. д. 2" ЕООД- 25 лв д. такса. Възражението за прекомерност на разноските по представения списък от Р. И. Б. и М. К. Б. се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и определения минимум от 600 лв за производства по ЗКИР по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. В полза на Областна администрация на О. С. следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и ТР на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение