Решение № 694 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г.

Решение № 694 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на АД"Ж", със седалище гр. С. против решение № 366 от 1.10.2008 г. по гр. дело № 3715/2007 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и се постанови съдебен акт по съществото на спора, като се уважат исковете и се присъдят разноски за всички инстанции. От ответниците по касационната жалба "А"О., със седалище гр. С. и "А"ЕО., със седалище гр. С., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се о стави без уважение, като му се присъдят разноските по делото. Касационният съд обсъди доводите в касационната жалба, допусната за разглеждане по съществото на оплакванията в нея и констатира следното: за да о стави в сила първоинстанционното решение от 9.04.2004 г. по гр. дело № 3727/2003 г. на СРС, 45 състав, с което са отхвърлени ревандикационните искове срещу ответниците, въззивният съд е споделил правните изводи за тяхната неоснователност, приемайки "за неоснователен всеки ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу съсобственик". Обосновал е съображенията си за отсъствие на пасивна материална легитимация, с осъществяваната от съсобственика фактическа власт, която винаги е с основание, защото самата съсобственост дава право на всеки участник в нея да си служи с цялата вещ. В този смисъл, признавайки права на съсобственост за ищеца "Ж"АД, в обем 1/5 ид. част от сградата, които права са противопоставими на всички, в т. ч. и на ответника "А"ЕО., решаващият съд е приел, че защитата им може да се осъществи по пътя на чл. 30, ал. 3, пр. 1 и чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 32, ал. 2 ЗС, чл. 75 и 76 ЗС, а при нежелание съсобствеността да продължи бил предвиден иск за делба, по чл. 34 ЗС. Касационният съд не споделя, като правилни изложените от въззивния съд правни изводи за неоснователност на ревандикационния иск. С касационно отменително решение № 1168/20.11.2007 г. по гр. дело № 1* по описа за 2006 г. на IV-то "а" г. о. касационният съд се е произнесъл по въпроса дали при апортирането на имота, с протокол от 1.06.1993 г. на общото събрание на дружеството "Е"О., чиито правоприемник е ищецът, е била спазена процедурата по чл. 72 и чл. 73, ал. 5 ТЗ, приемайки за неправилни съжденията на решаващия съд за липса на валидно вписване на увеличението на капитала на дружеството-ищец и че апортирането на 4/5 ид. части от имота не е породило правни последици, поради което липсва първата предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 ЗС, т. е. ищецът да е собственик на процесния имот. Въпросът е преклудиран, с решението на касационния съд, с което се приема, че съдружникът не може директно да се позовава на чл. 26 ЗЗД и да противопоставя на дружеството собственически права. Установено е по делото, че с нот. акт № 187/1992 г. Тодор Д., Я. Д., В. С. и М. Б. са закупили 4/5 ид. части от процесната сграда, заедно с дворното място. В последствие, съпругите им И. Д., Т. Д. и Ж. С., както и М. Б. са поискали да станат съдружници в "Е"О., чиито универсален правоприемник е ищецът /с молби от 25.05.1993 г./. На общо събрание на дружеството на 1.06.1993 г. са приети за съдружници, като апортират в дружеството своите идеални части, както следва: Ирина Д., Т. Д. и Ж. С. - по 1/10 ид. ч. от имота, а М. Б. - 2/10 ид. части. На същото събрание желание да апортират в дружеството своите идеални части, а именно всеки от тях по 1/10 ид. ч., са заявили и членовете му Т. Д., Я. Д. и В. С. Взето е решение за увеличаване на капитала на дружеството, със стойността на 4/5 ид. части от процесния имот. Обстоятелството е вписано с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, а с нот. акт № 29/2001 г. ищецът е признат за собственик на 4/5 ид. части от процесната сграда, заедно с дворното място. Възражението на ответниците, че съответната вноска не е валидно учредена, което обуславя и порочност на вписването на капитала на дружеството е прието за неоснователно от касационния съд в отменителното му решение и е преклудирано с разясненията за приложението на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според което порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване, чрез самостоятелен установителен иск, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), при наличието на правен интерес. Ответниците по иска, които черпят права от съдружниците, съгласно нот. актове № 195/1995 г., № 2/2003 г., № 3/2003 г. и № 4/2003 г., апортирали преди това своите идеални части в дружеството-ищец, не са могли да съединят с ревандикационния иск и искове за прогласяване нищожността на апортните вноски, тъй като последните са били подсъдни на окръжния съд, на основание чл. 80, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) и съответно районният съд не е бил компетентен да ги разгледа. Заличаването на вписано обстоятелство в търговския регистър се извършва служебно от съда по регистрация, но само когато по исков ред се установи недопустимост, или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, изискване, регламентирано в процесуалната норма на чл. 498 ГПК (отм.), респ. чл. 604 ГПК /нов/, т. е. до момента на заличаването вписването има действие. При така установената фактическа обстановка настоящата касационна инстанция счита, че изводите на въззивния съд за отсъствие на пасивна материалноправна легитимация на ответниците, защото и двете страни имали качество на съсобственици, са неправилни. Вписаното обстоятелство, че като непарична вноска в д. "Е"О. /чиито правоприемник е ищецът/ е внесен процесния имот и увеличението на капитала е отразено в търговския регистър, съгласно решение от 21.03.1994 г. на СГС ФО и апортът е подреден в книгите на Софийска нотариална служба, е основанието за издаване в полза на ищеца на нот. акт № 29/2001 г. за собственост на процесния недвижим имот, придобит на основание правоприемство. Обемът на правото на собственост се изразява в 4/5 идеални части от процесния имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. "Т" № 6, със застроена площ от 396.44 кв. м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа/хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата с пространство 396.44 кв. м./по нотариален акт/, а по скица от 396 кв. м., в кв. 7 по плана на гр. С., м. "Г", при съседи по нотариален акт: Братя Хр. А., С. Ж. Д., типографско д-во, градско място и улица "С", а при сегашни съседи: от две страни улици, М-во на енергетиката и хотел. Отсъстват доказателства по делото, че ответниците са собственици на останалата част от процесния имот, с оглед обема от права, които следва да бъдат предмет на защита по ревандикационния иск. Следва да се обоснове извода, че ищецът е собственик на 4/5 ид. части от процесния имот, които ответникът "А"ЕО. владее без основание и които следва да ревандикира. Нито един от ответниците не се легитимира с право на собственост, съгласно извършените в тяхна полза разпоредителни сделки, с нот. актове № 1/2003 г. и № 39/2003 г., нот. акт № 2/2003 г., нот. акт № 3 и № 4/2003 г., тъй като праводателите им не са имали обема от права, с които са се разпоредили. Това налага отмяната на неправилното решение, постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 108 ЗС, защото касационният съд прие, че са налице предпоставките за уважаването на ревандикационния иск по отношение на ответника "А"ЕО., който се намира без основание във владение на процесния имот. Доводът на ищеца, че и ответникът "А"О. владее процесната идеална част от собствения му имот, не се подкрепя от доказателствата по делото. Разпитаният свидетел установява факта на владение, осъществяван само от ответника "А"ЕО., а представените копия от въводни протоколи, с дати 27.01.2003 г. и 31.01.2003 г. не са категорично доказателство, че и след извършената разпоредителна сделка, с нот. акт № 39/17.02.2003 г., с която ответникът "А"О. продава на ответника "А"ЕО. 1/5 ид. част от сградата, праводателят по сделката е продължил да упражнява владението върху отчуждената си собственост. Приложените договори за наем, сключени след 17.02.2003 г. установяват и доказват, че единствено ответникът "А"ЕО., респ. неговите наематели са упражнявали владението върху процесния имот. В този смисъл ревандикационния иск в осъдителната му част е основателен само по отношение на ответника "А" и следва да се отхвърли, по отношение на ответника "А" ООД. Разрешаването на спора, от който са засегнати правата на ищеца с позитивно решение налага отменяването на издадените нот. актове № 1/2003 г., № 2/2003 г., № 3/2003 г. и № 4/2003 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. С оглед на изхода на спора ответниците дължат разноските по делото за всички инстанции, в размер на 89 573 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.