Решение № 1393 от 8.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Й. Саев против решение 800/09.05.2022 г., постановено по адм. д. 1009/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД 20-152/19.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена Заповед РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и в несъответствие с доказателствата по делото (необоснованост) - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед РД 20-152/19.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и да бъде върната преписката за ново произнасяне. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Противно на приетото от АС-Благоевград, касаторът твърди, че в акта липсват мотиви относно изключването на площи от процесните блокове на земеделско стопанство (БЗС) от окончателен слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП), при което административният орган е използвал непредвидени в закона способи. Изрично навежда доводи, че съдът неправилно е приел обжалвания акт за постановен в съответствие с влязло в сила съдебно решение и е игнорирал част от доводите и възраженията на Й. Саев. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на земеделието, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Заповед РД 20-152/19.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена Заповед РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните като в изпълнение на влязло в сила съдебно решение е изменен обхватът на специализирания слой ПДП за кампания 2014 г. и извън специализирания слой ПДП са останали са останали 12.93 ха от парцел БЗС 02960-491-1-1 (с обща площ от 26.43 ха) и 1.47 ха от парцел БЗС 02960-492-1-1 (с обща площ от 15.04 ха). С същата заповед е допълнен обхватът на специализирания слой ПДП за кампания 2014 г. с площи от същите имоти заявени от Й. Саев, както следва: с 1.57 ха за парцел БЗС 02960-491-1-1 и с 1.27 ха за парцел БЗС 02960-492-1-1 или с общо 2.84 ха, но в тази част актът не е оспорен пред АС-Благоевград и обсъждането й е поради обстоятелствата, свързани с проверката относно спазването на изискванията на чл. 59 от АПК. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.), в изискуемата форма и е мотивирана съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Решаващият съд е обосновал извод, че актът на министъра на земеделието, храните и горите е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение относно площите, коrто трябва да бъдат включени в специализирания слой ПДП , а за частта, която е останала извън този слой е съобразено със заключението на съдебната експертиза, приета по адм. дело 621/2019 г. по описа на АС Благоевград. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Благоевград е приел за установено, че земеделският стопанин Й. Саев е подал заявление за единно плащане на площ с УИН 01/120613/09910, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2014 г. Със Заповед РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой ПДП за Кампания 2014 г., срещу която Й. Саев е депозирал възражение, вх. АР-47-0654/29.12.2014 г. относно обхвата на специализирания слой по отношение на отделни площи, измежду които и спорните по настоящото дело. Със Заповед РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой ПДП за кампания 2014 г., като част от заявените от оспорващия парцели, между които и процесните БЗС 02960-491-1-1 с площ от 26.43 ха и БЗС 02960-492-1-1 с площ от 15.04 ха, частично не са включени в специализирания слой за кампания 2014 г., както следва: за първия парцел недопустимата площ е 14.50 ха, а за втория 2.74 ха. С решение 1327/31.01.2019 г., на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 10528/2018 г. тази заповед е отменена в частта й относно парцели, които не са включени в специализирания слой за кампания 2014 г., между които и процесните два парцела и преписката е върната на органа за ново произнасяне в отменената част, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението да бъдат конкретизирани фактическите и правни основания за невключването на заявените площи като допустими за подпомагане за кампания 2014 г. Министърът на земеделието храните и горите е издал нова Заповед РД-46-142/14.03.2019 г., с която е изменил Заповед 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой ПДП , като е допълнил конкретни законови основания за недопустимост за подпомагане на части от физически блокове с номера 02960-491 и 02960-492, в които попадат парцели 02960-491-1-1 /с обща площ 26.43 ха и площ извън слой ПДЗС 14.50 ха/ и 02960-492-1-1 /с обща площ 15.04 ха и площ извън слой ПДЗС 2.74 ха/ , заявени за подпомагане от Й. Саев. С решение 1825/26.11.2020 г., постановено по адм. д. 621/2019 на АС-Благоевград, оставено в сила с решение 9178 от 16.08.2021 г. по адм. д. 2465/2021 г. на Върховния административен съд, тази Заповед РД-46-142/14.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите също е отменена. При новото произнасяне административният орган е издал Заповед РД 20-152/19.10.2021 г., по оспорването на част от която се е произнесъл АС-Благоевград с обжалваното съдебно решение. Заповедта е издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК и в изпълнение решение 1825/26.11.2020 г. по адм. д. 621/2019 на АС-Благоевград, оставено в сила с решение 9178 от 16.08.2021 г. по адм. д. 2465/2021 г. на ВАС и доклад 93-5858 от 19.10.2021 г. В доклада е посочено, че при анализ на мотивите на цитираното съдебно решение и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и въз основа на приетото заключение от извършена СТЕ по посоченото дело, на която изцяло се базира съдебното решение и след извършването на сравнение на посочените в тях конкретни площи по парцели, обхватът на специализирания слой ПДП за кампания 2014 г., следва да се допълни с общо 2.84 ха. При напълно изяснена фактическата обстановка въз основа на всички ангажирани и събрани по делото доказателства, включително и заключението на съдебната експертиза по адм. д 621/2019 г. по описа на АС Благоевград с вещо лице И. Кондева, което представлява и част от административната преписка, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи и обосновано е отхвърлил жалбата на земеделския производител срещу Заповед РД 20-152/19.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите като неоснователна. Заключението на вещото лице по адм. д 621/2019 г. е оспорено при представянето му пред инстанцията по същество с писмо, изх. 66-3316 от 29.09.2020 г. на директор на дирекция "Идентификация на земеделските парцели" при Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и в съдебно заседание от 27.10.2020 г., но без да са ангажирани други доказателства в подкрепа на оспорването. Решаващият съд е кредитирал изводите на вещото лице и в мотивите на влязлото в сила съдебно решение са възпроизведени констатациите от експертизата, според които част от заявените за подпомагане два парцела в землището на [населено място] попадат в поземлен имот с идентификатор 02960.0.509 по кадастрална карта на селото, държавна собственост, като представляват територия от Национален парк "Рила" с предназначение "пасища". След анализ на предоставената информация от МЗХГ и обстойно обследване на цифровата ортофотокарта (ЦОФК) за парцелите за 2014 г. и 2015 г. в експертизата е констатирано, че в изключените площи от заявените парцели има площи в размер на 2.84 ха, които отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Експертът е конкретизирал, че тези площи останали извън одобрения слой, могат да бъдат включени към допустимия слой, респективно отговарят на условията и ги е индивидуализирал като 1.57 ха към БЗС 02960-491 и 1.27 ха към БЗС 02960-492 и при последващото произнасяне административният орган се е съобразил именно с тези факти, приети за установени от АС-Благоевград с решението за отмяна на административния акт. Страните по настоящия спор са идентични (независимо от промяната в наименованието на административния орган във времето) с тези по отношение, на които са влезлите в сила съдебни решения, при постановяване на които от правно значение са същите факти, а именно състоянието на заявените от Й. Саев площи и доколко те отговарят на изискванията за включването им в специализирания слой ПДП , поради което не представлява нарушение позоваването в административния акт на съдебните решения, в чието изпълнение е издаден. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на АС-Благоевград, че заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за немотивираност на оспорената заповед, налагаща нейната отмяна. В административния акт липсват конкретни фактически основания, но административният орган ясно се е позовал на констатациите от изготвената по адм. д. 621/2019 г. на АС-Благоевград експертиза и доклад 93-5858 от 19.10.2021 г., поради което съдът от първата инстанция правилно е приел, че има основания да се приложи незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд и да се приеме, че мотивите на заповедта се съдържат в документи, представляващи част от административната преписка, към които се препраща при издаване на акта. Констатациите в заключение са възприети от съда и са част от неговите фактически установявани като решаващи мотиви за формиране на правните изводи на решението по адм. д. 621/2019 г. в изпълнение на което е издадена атакуваната заповед, поради което не нарушение позоваването и на него в доклада, съдържащ подробни фактически и правни основания за издаването й. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда от първата инстанция, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на решение 1825 от 26.11.2020 г. по адм. д. 621/2019 на АС-Благоевград, оставено в сила с решение 9178 от 16.08.2021 г. по адм. д. 2465/2021 г. на ВАС, доколкото удовлетворява дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона и извършва директно препращане към тях. На следващо място видно от съдържанието на заключението, за да определи конкретните допустими площи от двата парцела в землището на [населено място], експертът е приложил критериите за допустимост за подпомагане на постоянните и временните пасища, визирани в чл. 15 от Наредба 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища и Наредба 2/2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от МЗХГ - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП съгласно § 4 Заключителна разпоредба, министърът на земеделието и горите е издал и Наредба 105 от 22.08.2006 г. СИЗП и данните, включени в нея, са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Вещото лице е изградило изводите си на база справки в СИЗП, като е приложило извадка от ЦОФК, актуална за кампания 2014 г., извадка от ИСАК и от официалната страница на Държавен фонд Земеделие . Съдебната експертиза не е сред предвидените в ЗПЗП и Наредба 105/22.08.2006 г. способи за определяне на допустимия слой, но в случая констатациите, направени от вещото лице са възпроизведени в мотивите на влязло в сила съдебно решение, в чието изпълнение е издадена оспорената пред АС-Благоевград заповед, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба, че недопустимите площи не са определени чрез обективни критерии и законоустановени методи. Административният орган е изпълнил задължителните указания от влязло в сила съдебно решение, което възпроизвежда основните констатации на заключението на съдебния експерт, които обаче пряко са цитирани в доклада, послужил да се мотивира административния акт. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилно изяснени правнорелевантни факти и правилно приложение на процесуалния закон. В него ясно и последователно административният съд е изложил констатациите от фактическа и правна страна, на основата на които е извел крайния извод за неоснователност на оспорването, като изчерпателността на мотивите в една или друга степен, в това число и необсъждането на абсолютно всички въведени с първоинстанционната жалба възражения, не съставляват сами по себе си критерий за законосъобразност на съдебното решение. Релевираното пред първата инстанция при условията на алтернативност възражение за нищожност на заповедта с доводи, че органът е постановил акта в явно противоречие на влязлото в сила съдебно решение и в грубо нарушение на закона, обосновано не е уважено от АС-Благоевград, който правилно е преценил съдържанието на своето решение и съобразяването с него от страна на административния орган. Не са налице съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение на АС-Благоевград, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Неоснователно касаторът поддържа, че със Заповед РД 20-152/19.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите недопустимо и незаконосъобразно е изменена вече отменената заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой ПДП за кампания 2014 г. С решение 1327/31.01.2019 г., на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 10528/2018 г. Заповед РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е отменена в частта й относно парцели, които не са включени в специализирания слой за кампания 2014 г., между които и двата спорни, а преписката е върната на органа за ново произнасяне само в отменената част. Промени в окончателния специализиран слой ПДП могат да се внесат единствено чрез изменение на заповедта, с която е одобрен същият, като съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. заповедта за изменение се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на МЗХГ и Държавен фонд земеделие. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Ответната страната не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение