Решение № 4874 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Динков от гр. Правец, подадена чрез процесуалния представител адв. Бонев, срещу Решение 34 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело 931/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед З-317/19.06.2023 г. на кмета на Община Правец и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил несъответствието на описанието на фактическата обстановка в обжалваната заповед и действително установените по делото факти. Според касатора в случая е следвало съдът да направи извод не за първоначално прокарване на тръбопровод, а за извършване на ремонт на вече съществуващ тръбопровод. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Правец, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Райчинова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалбае неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Е. Динков срещу заповед З-317/19.06.2023 г. на кмета на Община Правец, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Канализационна мрежа и сградни канализационни отклонения за 8 урегулирани поземлени имоти по ул. Полска, гр. Правец, изграден в ул. Полска с о. т. 796 о. т. 866 о. т. 884 по плана на гр. Правец. В мотивите на заповедта е посочено, че за изградената канализационна мрежа, представляваща строеж IV та категория, не са издавани строителни книжа, както и заповед за учредяване на право на прокарване през имот общинска собственост и разрешение за заустване в съществуващата канализационна мрежа на гр. Правец. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от 07.11.2022 г. и констативен акт 8/15.11.2022 г., съставен от служители на Община Правец. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесният строеж представлява такъв от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Административният съд приема, че процесният строеж е индивидуализиран, като отразеното в констативния протокол, че се извършва изкоп за изграждане на канализационна мрежа, не е оспорено от страните в процеса. Впоследствие в констативния акт и обжалваната заповед е уточнено, че се касае за изградена канализационна мрежа. Според съда, доколкото не се оспорва между страните, че към момента на извършената проверка в направения изкоп е имало положени нови канализационни тръби, което се потвърждава и от самия жалбоподател, който в съдебно заседание заяви, че в процесния обект е извършена подмяна на стари тръби с други, както и са направени шахти, то правилно в заповедта е прието, че в конкретиката на случая се касае за извършен строеж, а не ремонт на канализационната мрежа. Съдът приема, че процесният обект безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че правилно е определена категорията на строежа, за който не е издавано разрешение за строеж и няма строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, поради и което законосъобразно е разпоредено премахването му. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказатества административният съд е приел също така, че безспорно се установява, че извършител на незаконния строеж е жалбоподателят. Предвид датата на започване и на завършване на строежа ноември 2022 г., съдът е обосновал извод, че по отношение на същия са неприложими разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. В конкретния случай не налице и соченото от касатора несъответствие с описанието на процесния строеж в отделните документи по административната преписка. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в която процедура са съставени два акта констативен протокол от 07.11.2022 г. и констативен акт 8/15.11.2022 г., които и актове изрично са посочени в оспорената заповед. Обстоятелството, че са налице два съставени акта, като в единия се сочи констатираното изграждане на изкопа, а в другия се говори вече са изградена канализационна мрежа, не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като от една страна няма пречка в хода на административната проверка да се съставят няколко констативни акта от проверяващите общински служители. От друга страна констативният протокол и констативният акт не си противоречат, тъй като и в двата акта се коментира канализационната мрежа, във връзка с която именно е направен и установения на 07.11.2022 г. изкоп, който по параметри е описан и в последвалия констативен акт от 15.11.2022 г. Това от своя страна по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, както и правилно приема съда, доколкото от нея безспорно се установява какво представлява незаконният строеж изграждане на канализационна мрежа чрез прокопаване на улична настилка /изкоп/. В тази връзка се явява и неоснователно възражението на касатора, че описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаря на установените по делото факти относно наличието на асфалтова покритие на процесната улица. Видно от приложения по делото снимков материал процесната улица в частта, която е извършено прокопаването й, има асфалтова настилка. Наличието на настилка се установява и от даденото от самия жалбоподател сведение на 22.11.2022 г. до Районно управление Правец, в което изрично посочва, че при подходящи климатични условия ще възстанови нарушената улична настилка. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ канализационна мрежа и сградни канализационни отклонения за осем урегулирани поземлени имоти за отвеждане на отпадни води в общата канализационна мрежа на гр. Правец, която е изградена чрез прокопаване на асфалтовата настилка на улица Полска, направата на изкоп с дължина около 15 м., дълбочина около 1.70 м. 1.90 м. и ширина около 1.00 м., съгласно приложените като част от административната преписка констативни протокол и акт. От приетите по делото писмени и гласни доказателства, включително и от заявеното от самия жалбоподател в откритото съдебно заседание на 11.12.2023 г., се установява също така, че в направения изкоп са били положени нови канализационни тръби и са направени шахти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване канализационна мрежа със сградни канализационни отклонения за няколко УПИ-та представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е IV-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. а от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 72, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, доколкото този стореж се изпълнява в улица от пети клас от второстепенната улична мрежа. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Неоснователно се явява възражението на касатора, че в процесния случай се установява по делото, че е извършен ремонт на съществуващ тръбопровод, а не дейности по неговото първоначално прокарване. Както и правилно приема административният съд, безспорно в процесния случай се касае за извършен строеж и не би могло да се приеме, че е извършен ремонт на канализационната мрежа, доколкото е налице подмяна на стари тръби с нови и изграждане на шахти, за което свидетелства и самият жалбоподател. Този извод на съда се подкрепя и от приложената по делото молба вх. 9400-719/15.03.2022 г. до кмета на Община Правец, от живущи на процесната улица, с искане за предоставяне на право за преминаване за изграждане на улична канализация по изработен проект, в който се предвижда изграждане на улична канализация за отвеждане на битово-фекални води със сградни канализационни отклонения и ревизионни шахти. В тази връзка следва да се има предвид също така, че дори и да се приеме, че в случая е бил извършен ремонт на съществуваща канализационна мрежа чрез подмяна на стари тръби с нови и изграждане на нови шахти, то така извършените ремонтни дейности съставляват основен ремонт, а не текущ, поради и което по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед годината на неговото извършване. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като съдът е разгледал и всички доводи и възражения на страните. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено по банков път адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,