Решение № 3441 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2012 г.

Решение № 3441 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надер Бин Али Алхабиб, гражданин на Тунис, против Решение № 2360 от 2.05.2012 г. по адм. дело № 3544/2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Надер Бин Али Алхабиб, гражданин на Тунис, против решение № 202/20.03.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на тунизийския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Тунис поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Посочил е, че данните от представената актуална справка № 178/10.01.2012 г. от административния орган за ситуацията в Тунис, не сочат в страната да е налице въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. В интервю от 13.01.2012 г. касаторът е посочил, че няма конкретен повод за напускане на страната си, не е бил заплашван, а единствената причина, поради която е избягал от Тунис е, че там не може да си намери работа. Предвид това съдът правилно се е позовал на посочената разлика между икономически мигрант и бежанец, дадена в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). В разглеждания случай, предвид разказа на чужденеца, не се установява същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на ВКБООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Надер Бин Али Алхабиб да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод Административен съд София-град е постановил правилно решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,