Решение № 797 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2013 г.

Решение № 797 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Петелов" ЕООД, представено от адв. Мирослав Димитров, срещу решение № 1494/5.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2862/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2001104855/8.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, установяващ в тежест на дружеството задължение за ДДС в общ размер 158 625 лева и за закъснителна лихва в размер на 24 572.59 лева заради отречено право на приспадане на данъчен кредит по доставки на "Е и Е Транс" ЕООД. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон заради пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушенвия на административнопроизводствените правила. Сочат се опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са определени в тежест на "Петелов" ЕООД допълнителни задължения за ДДС заради отказа на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството по 3 броя фактури, издадени от "Е и Е Транс" ЕООД. Отреченото данъчно предимство е по фактура № 733/26.11.2009 г. на стойност 343 125 лева, ДДС 68 625 лева с предмет на доставката 312.5, т. еко гориво за отопление; по фактура № 743/04.12.2009 г. с предмет на доставката СМР по договор и начислен ДДС 46 210 лева и фактура № 746/4.12.2009 г. с предмет на доставката СМР по договор и ДДС 43 790 лева. Според приходната администрация не е установено преминаването на собствеността върху стоките по фактура № 733/26.11.2009 г., тъй като не е доказано своенето на вещите от доставчика, съхранението и превозването им до получателя и от него до последващия получател. Изводът за неизвършени доставки на СМР е обоснован с установявания за недостатъчен брой наети лица за изпълнението им и отсъствието на информационни следи за разходи за строителството при доставчика. Общо за двете групи доставки са формирани изводи за липсваща престация от доставчика заради недоказаното плащане. Изключено е убеждаващото въздействие на приложените към фактурите фискални касови бонове, тъй като са издадени от ЕКАФП различен от регистрирания от доставчика. Общото правно основание за отказа са разпоредбите на чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал сходни с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства, които не са разколебани от приета в хода на съдебното дирене ССЕ. Установяванията на съда са за сключен между "Е и Е Транс" ЕООД и "Петелов" ЕООД договор за съвместна дейност от 2.11.2009 г. с предмет доставка на 312.5, т. гориво за отопление "ЕКО", наличието на приемо-предавателен протокол от 26.11.2009 г. към фактура № 733/26.11.2009 г. и фискален бон към фактурата, издаден от фискално устройство различно от регистрираното от доставчика. Договор за съвместна дейност е сключен и между "Петелов" ЕООД и "ЛСД Груп" ЕАД. Негов предмет е гориво за отопление "ЕКО" 312.5, т. За тази доставка е издадена от "Петелов" ЕООД фактура № 402/30.11.2009 г. и е изготвен приемо-предавателен протокол от същата дата. С договор за съвместна дейност от 29.10.2009 г. "Петелов" ЕООД е възложил на "Е и Е Транс" ЕООД СМР - ремонт на Вел 20 kV, кв. Яхиново, с. Яхиново, общ. Дупница гр. Сапарева баня до Възлова станция гр. Сапарева баня. За удостоверяване изпълнението на работите по договора са изготвен протоколи обр. 19 от 4.12.2009 г. и от 15.12.2009 г. и са издадени фактури № № 743/4.12.2009 г. и 746/15.12.2009 г. с приложени към тях фискални бонове. Ремонт на въздушна електропроводна линия 20 кV "Яхиново" и кабелна линия 20 кV е възложен на "Петелов" ЕООД от "Гастхаус" ЕООД по договор за извършена работа от 16.10.2008 г. За изпълнението на работите по този договор е изготвен протокол обр. 19 от 8.03.2010 г., подписан само от представител на изпълнителя "Петелов" ЕООД. При доставчика "Е и Е Транс" ЕООД полагат труд по трудово правоотношение две лица съответно на длъжност мениджър продажби и счетоводител. Според първостепенния съд без да са осъществени спорните доставки издаването на фактури и начисляването на данъка не създава основание за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АССГ РА органите по приходите изключват възможността доставчикът да е извършил доставките, тъй като липсват писмени актове, носещи информационна следа за изпълнението и отсъства дължимият персонален ресурс. Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект не е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки и услуги. Не е убедително доказването на предпоставките за данъчно предимство по доставките на СМР с представянето на протокол обр. 19. Този писмен акт не е в номенклатурата на актовете по Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и затова не притежава доказателствената стойност по чл. 1, ал. 4 от Наредбата. В битието си на частен свидетелстващ документ той е писмено доказателствено средство и е допустим доказателствен източник /вж. чл. 49 от ДОПК/, който обвързва съда единствено с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК. Липсата на информационни следи от участието на доставчика в процеса на строителството, включително със съставянето на актовете и протоколите по цитираната наредба /страните са дължали съставянето на такива в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредбата/, засягат убеждаващото въздействие на писмените доказателствени средства. Доказателствената стойност на тези доказателствени източници е разколебана с индиции при насрещното доказване с положителния факт на минималния брой заети лица при доставчика и отрицателния факт на липсващото плащане. Не е доказан и факта на съществуването на СМР предмет на доставките, доколкото протоколът обр. 19 за последващата доставка от "Петелов" ЕООД към "Гастхаус" ЕООД не е подписан от възложителя. Дори да бе установен, този факт сочи извършването на доставката и получателя, но не и доставчика /вж. чл. 11 от ЗДДС/. Това определя обсъжданото доказателство като индиция, от която са възможни изводи за различни доставчици - издателя на спорните фактури, трето лице или получателя сам да си е осигурил изпълнение. Без да се концентрирани установяванията до доставчик съвпадащ с този сочен в данъчния документ или за изпълнител трето лице, но без представи за това обстоятелство у получателя, съществува неопределеност, несъвместима с изискванията за пълно доказване. Щом не е установен доставчика, няма как при действието на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС да се обоснове настъпването на данъчно събитие /изискване на разпоредбата е това да е данъчно задължено лице, а преценката е конкретна/ и възникването на задължението за начисляване на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на ДДС в тази хипотеза е неправомерно и дисквалифицира правото на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Стоките предмет на доставката по фактура № 733/26.11.2009 г. не са индивидуализирани чрез способите по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД като условие за настъпване на транслативния ефект, а той е релевантен за настъпването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Съобразени с логическите и опитните правила са изводите на съда, основани на липсата на информационна следа за съхранението и превозването на стоките. Не могат да се правят изводи във вреда на ДЗЛ от неяснотата относно мястото и начина на съхранение на стоките и техния произход. Обаче съмненията относно факта на предаването, внесени от приходната администрация с установяванията за липса на обект на ревизираното лице, в който да се съхраняват за времето от придобиването до последващата доставка и за превозването до последващия получател, като процесуална дейност по насрещно доказване, засягат убедителността на доказването на предпоставките на претендираното право на приспадане. Сочените от касатора процесуални нарушения на приходната администрация по връчване на ИПДПОЗЛ в обхвата на насрещната проверка на прекия доставчик не са от категорията на съществените, тъй като не са засегнали съдържанието на заключителния административен акт. Изводите на органите по приходите по фактите не са основани на факта, че доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция. В съответствие с правилото на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателства за релевантните за спора факти са събирани служебно от административния орган без да е ограничена възможността на данъчния субект сам да сочи такива. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение