Решение № 14216 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2019 г.

Решение № 14216 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Христова, чрез адв. И. Шаренков, против Решение № 5883/18.04.2019 г. по адм. дело № 8536/2018 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител – юрк. Пиперкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на А. Христова против Заповед № 8121 К-6427/18.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение в МВР за длъжността – началник на 04 група в ГКПП – Аерогара София от ГПУ – София към РДГП – Аерогари при ГД "Гранична полиция" в МВР. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, което я прави законосъобразна. Според съда оспорващата е извършила визираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и 3 ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и преките ръководители, чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с изключение на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ /злоупотреба с доверие/. Приел е, че е допуснала нарушения на възложените й служебни задължения с длъжностната характеристика, както и че не е спазила нормативните и вътрешнослужебни актове за организация на дейността на подчинените й служители при извършване на гранични проверки относно обхвата на проведения инструктаж, който би следвало да включва информация за графика на полетите и разпределение на командированите служители на точно определени работните места, не е създала необходимата организация на работа, така че всички служители да разполагат с ключове за заключване на вратите, не е установила ред за почивките на служителите, който да е в съответствие с издадените указания и заповеди. Отчел е още, че служителката не е създала необходимата организация за изпълнение на задължението за осъществяване на граничен контрол, вменено в чл. 102, ал. 1 ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. При установеност на правно-релевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, са правилни. Отчетени са всички нарушения, които жалбоподателката, като държавен служител в системата на МВР е допуснала преди и по време на инцидента на 20.03.2018 г. с пропусната гранична проверка на част от пътниците от полет FB – 432 от Париж за Аерогара София, Терминал 2. Съобразно данните по дисциплинарната преписка, правилно е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, административнопроизводствените правила, установени в ЗМВР и в съответствие на материалния закон и целта му. Доказателствата, събрани от ДНО и ангажиращи дисциплинарната отговорност на Христова не са били оборени, както в хода на дисциплинарното производство, така и пред първоинстанционния съд. Въз основа на тях изводите на съда, че инкриминираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, с изключение на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ ЗМВР, са доказани, за които се следва наказание "уволнение", са правилни. Поради това неоснователно е оплакването на Христова, че е нарушен материалния закон, тъй като твърдяното дисциплинарно нарушение не намира опора в европейското законодателство, позовавайки се на чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9.03.2016 г., съгласно който полетът от или към териториите на държавите-членки без кацане на територията на трета държава е "вътрешен полет". Такова оплакване срещу заповедта се въвежда за първи път с касационната жалба, което е недопустимо, тъй като лишава другата страна от една инстанция. Въпреки това следва да се посочи, че на 7.04.2017 г. е влязъл в сила Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на засилването на проверките по външните граници. Регламентът въвежда извършването на системни (задължителни) проверки на всички категории пътници, в това число и на гражданите на ЕС и техните документи за пътуване, при преминаването им през граничните пунктове. Засилването на граничните проверки на външни граници се счита за една от основните мерки за предотвратяване на всяка заплаха за вътрешната сигурност и обществения ред на държавите членки и гарантиране сигурността на ЕС. Също така следва да се отбележи, че към момента на извършване на дисциплинарното нарушение няма взето решение на Съвета на ЕС относно пълното привеждане в действие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген за Република България и за Румъния. Регламент (ЕС) 2017/458 не съдържа норми, които да изключват от системни проверки при влизане и излизане на пътници, които ползват въздушен транспорт между държава членка, която прилага достиженията на правото от Шенген и държава членка, за която пълното прилагане на тези достижения все още не е факт. Липсата на такава правна възможност означава, че пътниците, които пътуват с "вътрешен полет" по смисъла на чл. 2, § 3 на КШГ, когато пресичат въздушните граници на държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото на Шенген подлежат на системни (задължителни) проверки. Неоснователно е и оплакването че първоинстанционният съд не е обсъдил, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушенията на служебната дисциплина са посочени общо, не е установено времето и мястото на извършеното нарушение, не е съобразен фактът, че нарушените подзаконови нормативни актове са бланкетно изброени. Посочено е в мотивите към обжалваното решение, че заповедта е постановена в съответствие на изискванията за форма, посочени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото в нея подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, събрани от дисциплинарноразследващия орган, нарушените разпоредби и правното основание за издаване на акта. Правилно е прието още, че с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Христова, са нарушени т. 15, 19, 20, 24 и 57 от ЕК на служителите в МВР като е изследвана и формата на вината. Касационният съд не споделя доводите на касатора, че неправилно съдът не е взел предвид същественото нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с нарушеното й право на защита - недопускане на адвокат, който да я защитава в хода на дисциплинарното производство. Това оплакване също недопустимо се прави за първи път с касационната жалба. Въпреки това е неоснователно, тъй като искането на Христова за допускане на адвокатска защита е направено със заявление от 27.03.2018 г. до директора на ГДГП, който не е дисциплинарно наказващ орган. Препращането му до ДНО, не го валидира. С чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР е регламентирано правото на служител, срещу, който има образувано дисциплинарно производство да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. В случая касаторът не се е възползвал от това си право по закон. Предвид изложеното касационният съд споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че Христова като държавен служител в МВР - началник на 04 група в ГКПП-Аерогара София е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, като подробно са анализирани доказателствата, които ги установяват. Неупражняването на контрол не означава неявяването на служителите на работа, както се твърди в касационната жалба, а неизпълнение на изискванията по длъжностна характеристика - за създаването на оптимална организация за своевременна и качествена обработка на документите на преминаващите през ГКПП пътници, контролиране присъствието на служителите на работните им места и на дисциплината им, ползване на разрешени почивки и пр. Съдът е обсъдил всички подзаконови и вътрешнослужебни актове, чиито разпоредби са нарушени от страна на Христова, които са посочени и в заповедта, като е извел правилни изводи за съставомерност на поведението й спрямо тях. Специално място съдът е отредил на нарушенията, допуснати от Христова, на т. 15, 19, 20, 24, 57 от Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които уронват престижа на службата. Още повече, че допуснатата самоотлъчка на подчинените й служители от работните им места е станала обществено достояние на всички граждани, чрез средствата за масово осведомяване, формиращо негативни нагласи към работата на МВР, ГД "Гранична полиция". Поради това настоящата инстанция споделя изводите на решаващият съд, че за тези дисциплинарни нарушения наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразно. Това наказание съответства на тежестта на извършените нарушения и на настъпилите от тях последици, при съобразяване с обстоятелствата при които са извършени, с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата /чл. 206, ал. 2 ЗМВР/. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия