Решение № 13258 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2016 г.

Решение № 13258 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юриск. Й. Т.. Жалбата е срещу решение № 1647 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 610/2016 г. от Административен съд Б.. С него по жалба на "Ф. БГ" ООД е отменена заповед № 03-РД/846 от 26.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, в която са отказани за финансиране разходи за: 1. система за защита от градушка, птици и насекоми на трайни насаждения- ябълки (бел. погрешно изписване: праскови) на обща стойност по проекта 618 958, 66 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 204 473,96 лв.; 2. Бизнес план на обща стойност по проекта 69 800 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 8 428,77 лв.; 3. Трактор KUBOTA, M8540N на обща стойност по проекта 62 400 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 25 872 лв.; 4. Пръскачка LOCHMANN, RPS 15/80Q на обща стойност по проекта 38 000 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 640 лв. и 5. Комбайн за бране на плодове FRUMACO, TECHNOFRUIT, CF105 на обща стойност по проекта 188 450 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 52 766 лв. - недопустими за финансиране на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., тъй като надвишават определените референтни разходи. Със същото решение съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "Ф. БГ" ООД със седалище в гр. Б., чрез пълномощника си адв. Й. П. с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощник адв. В. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил заповед № 03-РД/846 от 26.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд Земеделие, в частта, в която са отказани за финансиране разходи за: 1. система за защита от градушка, птици и насекоми на трайни насаждения- ябълки (бел. погрешно изписване: праскови) на обща стойност по проекта 618 958, 66 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 204 473,96 лв.; 2. Бизнес план на обща стойност по проекта 69 800 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 8 428,77 лв.; 3. Трактор KUBOTA, M8540N на обща стойност по проекта 62 400 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 25 872 лв.; 4. Пръскачка LOCHMANN, RPS 15/80Q на обща стойност по проекта 38 000 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 640 лв. и 5. Комбайн за бране на плодове FRUMACO, TECHNOFRUIT, CF105 на обща стойност по проекта 188 450 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 52 766 лв. - недопустими за финансиране на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., тъй като надвишават определените референтни разходи. Със същото решение съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Актът обаче не съдържал фактически основания, въз основа на които е издаден. В него било посочено само правното основание, мотивирало отказа. Обаче нямало описание на начина на формиране на одобрените разходи, не била посочена заповедта на изпълнителния директор, с която са определени референтните цени и как въз основа на нея е формиран размерът, над който заявените за финансиране разходи са отхвърлени. Не ставало ясно дали техниката, за която частично е било отказано финансиране с оспорената заповед, е била включена в списъка, съставен в срока по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "инвестиции" в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2010 г. (Наредба № 9). А относно системата за защита от градушка, птици и насекоми, такава изобщо липсвала в списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. Обжалваното решение е правилно. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви от фактическа страна към оспорваната заповед. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 - затова, че част от заявените разходи надвишават определените референтни разходи. Това означава, че от мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани: 1. система за защита от градушка, птици и насекоми на трайни насаждения - ябълки; 2. Бизнес план; 3. Трактор KUBOTA, M8540N; 4. Пръскачка LOCHMANN, RPS 15/80Q, и 5. Комбайн за бране на плодове FRUMACO, TECHNOFRUIT, CF105. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Първоинстанционният съд правилно е посочил в обжалваното съдебно решение, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Както и в оспорваната заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени - в част от неговото /тяхното/ съдържание, относима пък петте пера, по които за превишението е отказано финансово подпомагане. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито дори в хода на първоинстанционното производство. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата. По делото има два списъка в срока до 27.03.2015 г. Първият е приложен на л. 391-392 от делото. Но същият е неподписан. Освен това той е за трайни насаждения, следователно не касае това за което е отказано финансово подпомагане с процесната заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Вторият е приложен на л. 406-412 от делото. Този списък обаче също е без подпис. О. това списъкът е за строително монтажни работи и също не касае земеделската техника, за която частично е отказано подпомагане с процесната заповед. Вероятно за тази техника има и друг списък, тъй като за такъв се говори в писмо № 01-400/535 от 6.04.2015 г. и писмо № 01-400/535 от 24.04.2015 г. на ДФЗ /след срока/. Но този списък не е представен нито към преписката, нито допълнително в първоинстанционното или касационното производство. В този смисъл няма как да се приеме, че мотивите към процесната заповед се съдържат в непредставен списък. В касационната жалба се твърди, че референтните цени са определение със заповедта № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. Но тази заповед е много след срока по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. Освен това по никакъв начин оспорваната в първоинстанционното производство заповед № 03-РД/846 от 26.02.2016 г. не препраща към заповедта от 25.11.2015 г. Следва да бъде допълнено, че след връщане на преписката административният орган следва да извърши нова преценка дали за заявлението на "Ф. БГ" ООД е имало определени референтни разходи. При липса на такива основателността на искането за подпомагане следва да се прецени чрез сравняване на представени оферти по реда на чл. 32, ал. 9 във вр. с ал. 12 от Наредба № 9. И в двата случая следва да изложат ясни и относими за случая мотиви за взетото от него решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите са за заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 5760 лева. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е основателно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора разходите за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,