Решение № 9867 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2012 г.

Решение № 9867 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Живко Йорданов Шарлопов, от с. Кабиле, общ. Тунджа, срещу решение № 675/14.08.2012 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на автомагистрала "Тракия"-Оризово-Бургас ЛОТ 4, участък Ямбол-Карнобат от км 276+200 до км 325+280, подобект "Паркинг при км 282+000" на територията на община Тунджа, област Ямбол, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот № 013035 - 1 014 дка /целият с площ от 6488 дка/, в землището на с. Кабиле, община Тунджа, обл. Ямбол поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение и на основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Поискал е да бъде определена оценка и на трайното насаждение в имота - люцерна. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБългария, редовно призован, не се представлява. Заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Оценката е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДС и е съобразена с изискванията на закона, а по делото не са представени доказателства за съществували насаждения в имота, които да бъдат заплатени. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 329/25.04.2012 г. на МС е отчуждена част с площ от 460 /четиристотин и шестдесет/ кв. м. от имот № 85002, целият с площ от 1502 кв. м., находящ се в землището на с. Марикостиново, общ. Петрич, обл. Благоевград и с предназначение - земеделска земя. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в два варианта с оглед поставената от съда задача за изготвяне на заключението в два варианта - с и без насадената люцерна. След преценка на вписаните сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС, средната цена на декар е определена на 371,22 лв. Представена е и оценка на претендираните в имота насаждения от люцерна. С определение от 19.09.2012 г. съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за насажденията от люцерна в отчуждения му имот. Такива доказателства по делото не са представени, поради което фактът на унищожаване на тези насаждения не е доказан по делото и не следва да се взема предвид при определяне на оценката на отчуждената част от имота. Съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. В конкретния случай възприетата от административния орган оценка е близка до определената от вещото лице и е в размер на 371,22 лв. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи на 371,22 лв. От жалбоподателя са направени разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лв./, които следва да се заплатят от ответната страна - Министерски съвет. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,