Решение № 8046 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пашабахче България ЕАД, подадена чрез упълномощен представител адвокат Георгиев от САК, срещу Решение 19481 от 10.10.2024г., постановено по адм. дело 5597/ 2024г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано и неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, който не почивал на събраните по делото доказателства, като се посочва, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е основание за предприемане от Електроразпределение Север АД на необходимите технически действия съгласно чл. 122, ал. 3, т. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се обяви за нищожно или да се отмени изцяло, като незаконосъобразно Решение Ж-376/ 22.04.2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез юрисконсулт Бельова в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД, чрез пълномощник адв. Милкова от САК, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределение Север АД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пашабахче България ЕАД срещу Решение Ж-376/ 22.04. 2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство образувано по жалба на дружеството срещу Електроразпределение Север АД. Административният съд е посочил, че адм. производство е образувано по Жалба с вх. Е-13-273-13/ 31.01.2024г., подадена от Пашабахче България ЕАД срещу Електроразпределение Север АД, относно отказ да бъде преустановено присъединяване на обект на трето лице, захранващо се от енергийно съоръжение, негова собственост на основание чл. 122, ал. 3, т. 1 ЗЕ. Приел е за установено, че жалбоподателят Пашабахче България ЕАД е закупил от Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД поземлен имот с идентификатор 73626.533.13 и поземлен имот с идентификатор 73626.533.10, заедно с намираща се в него сграда с идентификатор 73626.533.10.5 с предназначение Сграда за енергопроизводство ТП Фортуна, които са били присъединени към електроразпределителната мрежа. Страните са се споразумели, че сервитутните права включват право на Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД собственик на ПИ с идентификатор 73626.533.12, да се включат към съществуващия трафопост с правото да ползва от него 120 kw/ h и да открива партиди за ток и вода на свое име, като насрещната страна няма право да отказва достъп. На 12.12.2023г. Пашабахче България ЕАД подало жалба до Електроразпределение Север АД, с която е поискано преустановяване на присъединяването на Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД към ТП Фортуна поради превишаване на договорената и предоставена мощност, водещо до аварии препятстващи нормалното използване на ел. енергия и причиняващо имуществени вреди. Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното Решение Ж-376/22.04.2024г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, като е посочено, че отделните обекти на електроенергийната система са определени в чл. 82, ал. 2 ЗЕ, като електрическите уредби на клиентите са ясно отделени от електроразпределителните мрежи и не са налице предвидените в чл. 122, ал. 3 хипотези, при които операторите на мрежи имат право да преустановят присъединяване. Комисията е посочила, че търговски и вещни правоотношения между Пашабахче България ЕАД и Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД по отношение ползването на електрически уредби, възникнали при покупко- продажбата на недвижимите имоти е извън субективните и обективните граници на правомощията на КЕВР. От правна страна административният съд приел, че адм. акт е издаден от законово оправомощен адм. орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Обсъдил е приложимата правна уредба от Закона за устройство на територията и Закона за енергетиката. Посочил, че КЕВР не е административен орган, натоварен да следи за собствеността на енергийните обекти, нито е в негова тежест, съобразно обхвата му предвиден в чл. 22 от ЗЕ, да събира доказателства, които биха послужили в друг процес за разрешаване на гражданскоправния спор между страните. Комисията е действала единствено в рамките на своите правомощия, които са административноправни и е проверила действията извършени от лицензианта. С оглед изложеното, преценил, че оспореното решение е законосъобразно. Поради тези доводи жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена. Съдебното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Фактическата обстановка е напълно изяснена и е установен предмета на делото. Мотивите, дават конкретни отговори на спорните въпроси- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Решението на Административен съд София- град е постановено и при правилно прилагане на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ - Решение Ж-376/ 22.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, както е прието в настоящият случай. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. Обосновано съдът е приел, че Комисията е действала изцяло в рамките на правомощията й по закон. Същата, за да постанови адм. акт, е направила необходимото за събирането и изясняването на всички относими за случая факти и обстоятелства, като не е допуснала нарушение на чл. 35 и/ или чл. 36 АПК. Спорът в случая касае приложим ли е редът определен в чл. 122, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, съгласно който операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят присъединяването на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не са били изпълнени изискванията на Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/ 2004 г./, както и изискванията на ЗУТ. Установено е от съда, че в случая се касае за обект, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, има монтирано средство за търговско измерване и определен клиентски номер. Настоящата инстанция споделя извода, че присъединяването на Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД към трафопост ТП Фортуна, е собственост на касатора Пашабахче България ЕАД, намира се след границата на собственост, поради което е извън обхвата на отговорността на електроразпределителното дружество Електроснабдяване Север АД относно поддръжката, обслужването и контрола на електрическите съоръжения. Правилно е прието от административния съд, че редът за преустановяването на присъединяването и на снабдяването с електрическа енергия по смисъла на чл. 122 от ЗЕ е неприложим, тъй като не са налице законоустановените предпоставките за това. Липсват данни за нарушение във връзка с използваната на ел. енергия чрез трафопоста на Пашабахче България ЕАД. Запазените права върху учредените сервитути и правото на включване към трафопоста е въпрос на гражданскоправни отношения и не попада в правомощията на Комисията. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- искането на ответниците за присъждане на направените в производството разноски съответно за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (в относимата редакция). Касаторът следва да заплати на ответника Т.Л.Ц. Интернейшънъл ЕООД сума в размер на 1000 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение