Решение № 2948 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2010 г.

Решение № 2948 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1420 от 6.07.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 687/2010 г., както следва: 1. на началника на РДНСК-Североизточен район срещу решението в частта, с която се отменя заповед № ДК-02-ВН-09/20.01.2010 г. на началника на РДНСК-Варна в частта й за премахване на незаконен строеж: килер, санитарен възел, антре и баня /помещения № № 15,4,5 и 6 по Констативен акт № 159/23.12.2009 г. /без стоманобетонната плоча над тях/, намиращ се в УПИ II-7, кв. 282 по плана на 9-ти м. р. на гр. Варна, с адм. адрес ул. "Поп Харитон" № 89 и 2. на Таня Иванова Мишева от гр. Варна срещу решението в частта, с която се отхвърля жалбата й срещу същата заповед в частта й за премахване на незаконен строеж: разширение на антре-кухня /помещение № 1/ с размери в план около 2,20/2,50 м и стената от бетонови блокчета с дължина около 4,00 м и височина около 2,00 м на покрива на сградата. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Касаторите поотделно оспорват другите подадени касационни жалби. Ответните страни Недялко Христов Христов и Тодор Христов Тодоров не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба на началника на РДНСК-Североизточен район и за неоснователност на другата жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконни строежи от V категория, от страни по делото, за които то е неблагоприятно в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед в частта й за премахване на килер, санитарен възел, антре и баня, за материалноправно незаконосъобразна, тъй като са изпълнени по одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 43 от 11.05.1989 г. на ОНС - кметство "Прогрес" - Варна. В останалата част заповедта е счетена за законосъобразна без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, което не се оспорва от страните, се установява, че частите от процесния строеж: килер, санитарен възел, антре и баня, са изпълнени през 1989 г. и въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж, поради което правилно са приети от административния съд за законни и неподлежащи на премахване. Изводите на съда са обосновани с подробен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно като достоверни са кредитирани показанията на свидетелите относно годината на изграждане на тези части от строежа, тъй като не си противоречат в тази част и се подкрепят от заключението на вещото лице. Декларацията рег. № 9219/01.09.2009 г. подписана от Таня Иванова Мишева, в която първоначално се декларира, че са изпълнени през 1988 г. /преди разрешението за строеж/ е само едно от доказателствата по делото. Като процесуално действие извършено от страна в производството, то не е неотменимо, а и следва да бъде преценявано от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Годината посочена в декларацията е отнесена от първоинстанционния съд само към изграждането на разширението на антре-кухня поради липса на доказателства, които да опровергават декларираното. Тази незаконна част от строежа не е декларирана в срока по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, за да се приеме за търпим строеж, както и за узаконяване в сроковете по § 183 и § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ, поради което правилно е счетена за подлежаща на премахване. Стената върху покрива на сградата, изградена в периода 1996 - 1997 г., според достоверните показания на свидетел участвал при изграждането, не отговаря на изискванията за здравина, поради което, както и на основанията посочени за разширението на антрето-кухня, също подлежи на премахване. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил мотиви кои от тях кредитира и по какви причини. Правните изводи са верни и обосновани, а решението е съобразено с приложимите материалноправни норми. Целта на ЗУТ е да не се допуска и да се премахне извършеното незаконно строителство, поради което със заповедта за премахване на части от незаконен строеж не може да се засегнат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - чл. 6, ал. 2 АПК. При неоснователност на касационните оплаквания по двете жалби обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,