Решение № 15268 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2012 г.

Решение № 15268 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Пловдив срещу решение № 277 от 10.02.2012 г., постановено по административно дело № 552/2011 г. на Административен съд, гр. Пловдив, в частта, в която жалбата на областния управител срещу акт за установяване на данъчни задължения по декларация № 1 от 31.03.2009 г. на началник "Местни данъци и такси" в община Стамболийски е отхвърлена.

С обжалваното определение съдът отменил акт за установяване на данъчни задължения по декларация № 1 от 31.03.3009 г. на началник "Местни данъци и такси" в община Стамболийски в частта за установен данък недвижими имоти за сграда, находяща се в парцел II-БНБ-поща, ОБНС, търговия в кв. 41 с административен адрес гр. Стамболийски, ул. "Осми март" № 3 в частта за 2004 г. за определени 365,40 лв. главница и 229,64 лв. лихви и отхвърлил жалбата в останалата частта за определения данък за 2005 г. - 2009 г.; осъдил страните за разноски.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не уважил молбата му за спиране на съдебното производство до произнасяне по административно дело № 1092/2009 г. с предмет искане да се прогласи нищожността на данъчна декларация, основание за изготвяне на акт за установяване на данъчни задължения № 1 от 31.03.2009 г., както и поради отхвърляне на инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прогласяване на нищожността на данъчната декларация. Подробно описва исторически сложилите се трансформации със собствеността и ползването на процесния имот, както и със субекта и правомощията на компетентния орган. Съдът, в нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за държавната собственост неправилно приел, че за периода 2005 г. - 2009 г. не е доказано правото на ползване на процесната сграда. Необосновано съдът не отчел, че отчетната стойност на процесния имот е различна през годините 2005 г. - 2009 г., факт, установен и от съдебната експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения акт за установяване на данъчни задължения № 1 от 31.03.2009 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулти Васил Стефанов и Христина Юрукова.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Стамболийски, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че по делото не е доказано твърдяното от касатора учредено право на ползване в полза на Националната агенция по приходите, териториална дирекция - гр. Пловдив и впоследствие на община Стамболийски. Излага подробно фактите, които счита, че оборват твърденията на касатора. Счита, че в хода на съдебното производство съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Васил Колев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението не е засегнато от твърдяните от касатора пороци.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежно лице, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на съдебно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа стана, че:

1. За имот, представляващ трети етаж, застроена площ от 348 кв. м, от масивна триетажна административна сграда, построена 1970 г. в парцел II-БНБ, поща, ОбНС, търговия, кв. 41 от плана на гр. Стамболийски, административен адрес гр. Стамболийски, ул. "Осми март" № 3, е съставен акт за частна държавна собственост № 3479 от 30.05.2000 г. В акта като бивш собственик е посочен Българската социалистическа партия, а като съставен по-рано акт - № 643 от 03.1972 г. Като основание за придобиване на имота са посочени чл. 2, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 6 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи (Закона за имуществото) и заповед № 701 от 30.03.1992 г. на министъра на финансите. С последната имотът е иззет от Българската социалистическа партия.

1. В акта е вписано предоставено право на управление на областния управител на област Пловдив и право на ползване на териториално данъчно управление, гр. Пловдив, заповед № 397 от 30.11.1993 г.;

1. Заповед № 397 от 30.11.1993 г. е издадена от областния управител на област Пловдив на основание Постановление № 3 на Министерския съвет от 07.01.1992 г. за реда да предоставяне имущество на Българската социалистическа партия, Българския земеделски народен съюз (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите и Конфедерацията на независимите синдикати в България във връзка с Постановление № 169 на Министерския съвет от 31.08.1992 г. за подобряване управлението на държавното имущество и спазване на законността. Със заповедта третият етаж на административна сграда в кв. 41, парцел IV е предоставен за ползване на Териториално данъчно управление - Пловдив. В заповедта е посочено, че на основание на нея следва да се сключи договор за наем при определена наемна цена "3,30 лв. полезна площ на квадратен метър като бюджетна служба".

1. На 25.03.2005 г. между областния управител на област Пловдив и Областна дирекция "Земеделие и гори" бил сключен договор за наем на част от недвижим имот, представляващ пет помещения с площ от 117,92 кв. м, находящи се в гр. Стамболийски, ул. "Осми март" № 3, трети етаж. Договорът е за срок от три месеца.

1. На 25.10.2005 г. между Данъчната администрация и община Стамболийски било сключено, на основание чл. 237, ал. 3 и 4 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм.) и чл. 66, ал. 4 (отм.) от Закона за местните данъци и такси, споразумение, с което на общината са възложени функции по администриране на данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси. В т. 13.3 на споразумението е определен броят на служителите, които преминават от данъчната администрация към общината - трима. В споразумението не е третиран въпросът за сградното осигуряване на дейността.

1. На 25.10.2005 г. на основание чл. 237, ал. 4 ДПК (отм.) главният данъчен инспектор възложил на кмета на община Стамболийски правомощия на данъчен орган, свързани с данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси.

1. На 25.10.2005 г. между Данъчната администрация и кмета на община Стамболийски било сключено споразумение за прекратяване действието на сключено между тях споразумение по чл. 9а от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

1. На 23.02.2009 г. в община Стамболийски била подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 2009-0-М1613000013. На декларацията, на местата за ръководител и главен счетоводител, са положени подписи, без да са посочени имена, и е поставен печат на областната администрация.

1. Декларацията била изпратена с писмо, изх. № 08-36-2 от 12.02.2009 г. на областната администрация, подписан от главния секретар, главния счетоводител и счетоводител на областната администрация.

1. На 31.03.2009 г. орган по приходите в община Стамболийски - Анета Петрова, заповед № 345 от 28.12.2007 г. на кмета на общината, на основание чл. 107, ал. 1 и 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) издал акт за установяване на задължение по декларация № 1. С акта за периода 2004 - 2009 г. бил определен данък недвижими имоти за сграда от 348 кв. м в парцел II, БНБ, поща, ОбНС, търговия в кв. 41 по плана на гр. Стамболийски с отчетна стойност 243 600 лв. общо в размер на 3 096, 39 лв. главница и лихви.

1. По делото няма доказателства кога актът е връчен на областния управител.

1. С жалба, входящ на община Стамболийски № 1856 от 30.04.2009 г., постъпила на 29.04.2009 г., областният управител оспорил акта пред кмета на общината.

1. С писмо, изх. № 1000 от 12.05.2009 г. кметът на общината не уважил жалбата. Писмото било връчено на областния управител на 14.05.2009 г.

1. С жалба от 30.05.2009 г., пощенско клеймо на известие за доставяне № 9400299918211, областният управител оспорил акта за установяване на задължения по декларация № 1 от 31.03.2009 г. пред съда.

1. В хода на съдебното производство областният управител представил извлечение от сметка 203 "Сгради" от счетоводните книги на областта за 2005 - 2009 г. В нея балансовата стойност на сградата е 23 150 лв. за 2005 г., за 2006 и за 2007 г. За 2008 г. и 2009 г. е 243 600 лв. Представил и експертна оценка, изх. № 98 от 30.01.2009 г., за определяне балансовата стойност на имота. Оценката била изготвена въз основа на договор, изх. № ДР-01-3 от 20.01.2009 г., и била определена на 243 600 лв.

1. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че данъкът е определен правилно на 2 411,64 лв., но лихвата е определена в по-малък размер - вместо 684,75 лв. следва да бъде 688,25 лв. Вещото лице дало заключение за дължимия данък по отчетна стойност като за 2005 г. - 2008 г. приело отчетна стойност 23 150 лв. и на тази основа за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. определило данък 34,73 лв. и лихва съответно 17,62 лв., 13,27 лв. и 8,53 лв.; за 2008 г. определило данък 46,30 лв. и лихва 4,06 лв. За 2009 г. приело отчетната стойност 243 600 лв. и съответно данък 462,84 лв., за който не се дължи лихва. Експертизата не била оспорена от страните.

1. С удостоверения, изх. № 06-00-421 и 422 от 22.06.2010 г., Национална агенция по приходите, териториална дирекция - Пловдив, декларира, че между дирекцията и областната администрация няма сключен договор за наем и няма учредено право на ползване на процесната сграда.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган. Приел, с оглед на чл. 28, ал. 4 ЗМДТ, че не подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, а местонахождението на недвижимия имот обуславя дължимостта на данъка. С оглед на това факта, че декларацията е подписана от главния секретар и главния счетоводител, при положение, че няма изискване в декларацията за посочване на трите имена и длъжността на подписалите я лица не влияе на валидността й. В този аспект е и разпоредбата на чл. 99, ал. 5 ДОПК, която установява основанията за отказ за приемане на декларация. Приел, че акта, в частта за определения данък за 2004 г. е незаконосъобразен, тъй като органът не обсъдил доказателствата; не изложил мотиви защо като данъчнозадължено лице е приет собственикът, не ползвателят - териториално данъчно управление, гр. Пловдив; не отчел, че административният адрес на данъчното управление е непроменен от 1994 г. и съвпада с административния адрес на сградата; не отчел, че предвидения в чл. 56 ЗДС ред е неприложим, тъй като заповед № 397 от 30.11.1993 г. е приета преди Закона за държавната собственост. С оглед на това и на основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ приел, че акт в частта за 2004 г. е немотивиран, постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. За периода 2005 г. - 2009 г., приел, че правомощията по администриране на данъчните задължения и такси с териториална компетентност се осъществявали от община Стамболийски, отдел "Местни данъци и такси", а по делото не са представени доказателства за учредено по реда на чл. 56 ЗДС право на ползване на общината. Поради това приел, че същите са дължими от собственика - областна администрация, гр. Пловдив. Приел, че за този период дължимият данък е изчислен правилно. Въз основа на горното съдът направил извод, че определеният за 2004 г. данък е незаконосъобразен и отменил акта в тази част, а за периода 2005 - 2009 г. е законосъобразен и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда досежно законосъобразността на определения на Областна администрация, гр. Пловдив данък за периода 2005 - 2009 г. е частично правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно изводите на съда на основата на тези факти, приложението на материалния закон и спазването на съдопроизводствените правила. Тъй като твърденията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила са свързани единствено с отказа да се допуснат определени негови процесуални и доказателствени искания, то съдът ще вземе становище по тях след като се произнесе по твърденията за нарушение на материалния закон, защото по този начин ще установи отношението на неудовлетворените доказателствени искания към визираните в хипотезата на материалноправната норма юридически факти.

По твърденията за нарушение на материалния закон:

Материалноправните предпоставки за законосъобразност на един акт за установяване на данъчни задължения, освен компетентността на издалия го орган, за която по делото не се спори, са правилно определените данъчен обект, данъчен субект, данъчна основа и данъчен размер.

По данъчния обект:

По делото няма спор, че процесният недвижим имот - трети етаж от сграда, находяща се на административен адрес гр. Стамболийски, ул. "Осми март" № 3, с площ от 348 кв. м е подлежащ на облагане по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обект. Имотът не е от обектите, подлежащи на освобождаване от данък по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗМДТ. С оглед на това касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд за облагаемост на процесния имот.

По данъчния субект:

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на недвижими имоти, облагаеми с данък. Към процесния период - 2005 г. - 2009 г., разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, която изрично сочи, че за имот - държавна собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, не е в сила - нормата е действаща от 01.01.2011 г. С оглед на действащата за периода нормативна уредба и при отчитане на факта, че данъчния обект е частна държавна собственост, т. е. собственик е държавата, спорът е кой е надлежният данъчно задължен субект. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, когато на данъчно облагаем обект е учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Законодателят, към този период, не е посочил изрично, че правото на управление на държавна недвижима собственост, което се предоставя на държавни юридически лица и на държавни органи за целите на данък недвижими имоти е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗДМТ. Доколкото в Закона за местните данъци и такси не е дадено легално определение на правото на ползване то съдържанието на това право е това, което е визирано в чл. 56 на Закона за собствеността - да се ползва вещта съгласно нейното предназначение и да се получават добиви от нея, без да се променя съществено.

Какво означава това в контекста на релевантната нормативна уредба на държавната собственост. Редакцията на чл. 14 ЗДС, в сила до изменението с Държавен вестник, бр. 32 от 12.04.2005 г., и на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС отм.), в сила до 26.09.2006 г., установяват, че предоставеното право на управление включва правото на държавното юридическо лице да ползва и владее имота от свое име и за своя сметка и на своя отговорност. Редакцията на чл. 14 ЗДС, в сила след изменението от бр. 32 от 12.04.2005 г. също установява, че ръководителите на ведомства управляват предоставените им имоти - държавна собственост, в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, и с грижата на добър стопанин. А чл. 12 от ППЗДС, обнародван в Държавен вестник, бр. 78 от 2006 г., сочи, че управлението включва правото имотът да бъде владян от името на държавата, за сметка и отговорност на ведомството или на юридическото лице на бюджетна издръжка като изрично е посочено, че имотът се завежда в баланса на ведомството, на което е предоставено за управление. Въпреки нюансите в легалните дефиниции на правото на управление видно от обема на правото на ползване и на правото на управление за целите на данъчното облагане и двете права са ограничени вещни права - носителят им има право да ползва вещта съобразно нейното предназначение и да получава добиви от нея, като носителят на правото на управление има, в определени случаи и при точно разписани законови предпоставки, и право да се разпорежда с държавната собственост - чл. 43, ал. 2, чл. 44, ал. 2, чл. 45, ал. 1 ЗДС. С оглед на това данъчно задължено лице е ползвателят за частната собственост, съответно ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, на което имотът е предоставен за управление и в чийто баланс той е вписан за държавната собственост.

На кого е предоставено управлението на процесния имот и какво точно е предоставено? В акта за държавна собственост е посочено, че на областната управа е предоставено правото на управление на имота. Актът е съставен 2000 г. и към този момент съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗДС държавните юридически лица, каквото безспорно е областната администрация - чл. 57 от Закона за администрацията (ЗА), упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона. Областният управител е държавният орган, комуто са предоставени правомощията по опазване и защита на държавната собственост на територията на областта - чл. 31, т. 3 ЗА, съответно чл. 71, т. 3 (отм.) ЗМСМА. Следователно, когато през 1992 г. процесният имот е отнет по реда на чл. 6 на Закона за имуществото от Българската социалистическа партия той, доколкото по делото не се твърди да е предоставен за управление на централно ведомство или друго държавно юридическо лице, е предоставен за управление на областния управител. Приложената по делото заповед № 701 от 30.03.1992 г. действително е непрецизна, тъй като не уточнява кому се предоставя управлението на отнетия имот. Но издадената на 30.11.1993 г. от областния управител на област Пловдив заповед № 397 не оставя съмнение, че процесната сграда е предоставена в управление именно на областния управител. Заповед № 397 е издадена на основание две постановления на Министерския съвет - № 3 от 1992 г. и № 169/92 г. Постановление № 3 установява възможността иззет по реда на

Закона за имуществата недвижим имот да бъде предоставен възмездно за ползване, а Постановление № 169 установява, че иззетото имущество, непредадено на държавни или общински органи и юридически лица за управление и стопанисване с нарочен акт на Министерския съвет, се управлява и използва по начин, установен от областния управител по местонахождението на имота, съгласувано с министъра на финансите. По делото не се твърди с нарочен акт на Министерския съвет процесният имот да е предоставен някому, а в мотивите на заповедта е цитирано писмо на министъра на финансите. Именно поради това и в изпълнение на правомощията си областният управител със заповед № 397 заповядал процесната сграда да се предостави на териториалното данъчно управление като се сключи договор за наем при определената в заповедта наемна цена. Задължението за сключване на договор е било на областната администрация видно от посоченото в самата заповед. Вярно е, че по делото не е представен договор за наем, но релевантното в случая е, че субектът, комуто управлението на държавната собственост е предоставено, е областният управител. Именно защото е предоставен нему за управление имотът е вписан в баланса на областната администрация, не на някое друго ведомство или юридическо лице на бюджета издръжка.

По делото няма доказателства за валидно предоставено право на ползване на процесния имот на друго лице. Нито е представен визираният в заповед № 397 на областния управител договор с териториалното данъчно управление, нито е представено съобщение по смисъла на § 5 ЗДС, нито са представени доказателства по смисъла на § 5 ППЗДС, за привеждане на възникнали наемни отношения с условията и реда на правилника, нито е представен какъвто и да било друг акт, който удостоверява по надлежния ред спазването на процедурата по чл. 19 ЗДС, чрез която имот частна държавна собственост, предоставен за управление на областния управител, може да бъде отдаван под наем. Представените по делото споразумение за възлагане на функции и правомощия по чл. 237, ал. 3 и 4 ДПК, акт за възлагане на правомощия по чл. 237, ал. 4 ДПК и споразумение за прекратяване на споразумение по чл. 9а ЗМДТ нито имат отношение към процесния имот, нито могат да установят каквото и да било негово ползване било от Данъчната администрация, било от община Стамболийски. С тези актове се възлагат правомощия, а не се урежда ползването на държавния недвижим имот. Те са издадени на основание закони, които уреждат данъчните отношения, а не отношенията по ползване на държавен недвижим имот. Фактът, че по делото е представено удостоверение от началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стамболийски, че административният адрес на "бившето данъчно бюро - Стамболийски, понастоящем "Местни данъци и такси" при община Стамболийски се намира в гр. Стамболийски на ул. "Осми март" № 3" и адресът "не е търпял промени от 1994 г. до настоящия момент" не може да удостовери надлежно предоставено право на ползване на процесния недвижим имот било на данъчната администрация, било на общината. То първо, не е официален свидетелстващ документ, тъй като не е издаден в кръга на правомощията на издателя му, и второ, дори и да се приеме за верен твърденият в него факт, то той сам по себе си не е доказателство за валидно учредено право на ползване, а индиция за фактическо ползване. Фактическото ползване обаче не е защитено от закона субективно право, което валидно може да породи права и задължения.

Що се отнася до представения по делото договор за наем от 08.03.2005 г. между областния управител и директора на областна дирекция "Земеделие и гори", то той безспорно е валидно правно основание за ползване на процесния имот, но първо, срокът му на действие е само три месеца, и второ, той е само за част от процесния имот. По делото няма представени доказателства за надлежно продължаване срока на действие на договора, поради което той не би могъл да доведе до отпадане на качеството на данъчно задължено лице на касатора още повече, че от приложените по делото извлечения от сметка 203 "Сгради" на областната администрация за периода на договора частта от имота не е отписан от баланса на ведомството.

Видно от изложеното областният управител е лицето, на което по надлежния ред е предоставено управлението на процесния държавен недвижим имот. При липсата по делото на доказателства за предоставено по надлежния ред право на ползване на друго лице и при облагаемост на имота касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че данъчно задължено лице за данък недвижими имоти за процесната сграда е областната администрация, тъй като именно в нейния баланс е вписан имота, и именно на областният управител е предоставено управлението му.

По данъчната основа:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на имотите. За недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, данъчната оценка е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка, съгласно приложение № 2 - чл. 21, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно § 1, т. 17 ЗМДТ отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческа цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена негова стойност. Релевантният момент към който се определя оценката на облагаемите имоти е първи януари на годината, за която данъкът се дължи. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 1, редакция към процесния период, ЗМДТ при промяна на отчетната стойност в двумесечен срок следва да се подаде декларация пред общинската администрация с променените обстоятелства от значение за облагането.

Какво направил касаторът?

Видно от приложените по делото извлечения от сметка 203 "Сгради" За периода 01.01.2005 г. - 31.12.2007 г. отчетната стойност на процесния имот е 23 150 лв. Към 31.12.2008 г. в счетоводните книги е записана преоценка на стойността на процесната сграда като оценката от 23 150 лв. е променена на 243 600 лв. Т. е. налице е хипотезата на чл. 17, ал. 1, редакция към Държавен вестник, бр. 100 от 2005 г. По делото няма доказателства подавал ли е касаторът данъчни декларации по чл. 17 (отм.) ЗМДТ за 2005 - 2007 г., но той не твърди, че е заплатил дължимия за този период данък. В придружителното писмо до служба "Местни данъци и такси" е посочено, че декларацията се подава "за откриване на партида", но в самата декларация е посочена дата на придобиване на собствеността - 30.05.2000 г., датата на издаване на акта за собственост. Видно от изложеното по-горе датата на издаване на акта за частна държавна собственост не е датата на придобиване на правото на управление от областния управител на процесния имот. Датата на придобиване на правото на управление е датата на издаване на заповед 701 на министъра на финансите - 30.03.1992 г. Наред с това в декларацията е посочена дата на промяна на обстоятелствата - 30.01.2009 г., което видно от представените от касатора извлечения от сметка 203 не съответства на доказателствата, тъй като в тях промяната е отнесена към дата 31.12.2008 г. като е извършена неясно кога в рамките на 2008 г. Така също по делото е приложена експертна оценка за определяне на балансовата стойност на недвижимия имот, изх. № 98 от 30.01.2009 г. В оценката изрично е посочено, че същата е изготвена в изпълнение на договор за възлагане на оценки с изх. № ДЗ-01-3 от 21.01.2009 г. Т. е. записването в счетоводните книги - сметка 203, е направено преди да е сключен договора, въз основа на който е изготвена оценката.

С оглед на горното следва да се приеме, че касаторът с подадената на 23.02.2009 г. данъчна декларация декларирал промяна в обстоятелствата - променена облагаема данъчна основа на процесната сграда - от 23 150 лв. на 243 600 лв. Тази променена данъчна основа, дори и да се приеме за вярно отразяването в счетоводните книги и да не се кредитира достоверността на датата, визирана в представената по делото експертна оценка, доколкото тя е частен документ, изходящ от трета, неучастваща в спора страна, е данъчна основа за дължимия данък вероятно за част от 2008 г., ако преоценката е извършена не към 31.12.2008 г., както и за 2009 г. Тази балансова оценка не е данъчна основа за облагане за дължимия данък за 2005 - 2007 г. и съответната част от 2008 г. до датата на преоценката, тъй като за този период балансовата оценка на сградата, видно от представените по делото извлечения от сметка 203 е 23 150 лв., не 234 600 лв. Органът по приходите неправилно определил данъчната основа за 2005, 2006 и 2007 г. и за цялата 2008 г. на основата на отчетната стойност на актива след преоценката през 2008 г. и за 2009 г. Това той може да направи само в хипотезата на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ, когато липсват счетоводни данни за оценката на съответния актив. По делото са представени такива данни, а ако органът не е разполагал с тях е следвало да упражни правомощието си по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ и да поиска допълнително необходимата му информация. По делото няма доказателства нито за поискана и непредоставена информация, нито как е определена данъчната основа за процесния имот за 2005, 2006 и 2007 г.

Видно от изложеното данъчната основа на процесния имот за 2009 г. е определена правилно от органа по приходите на 234 600 лв., но за 2005, 2006 и 2007 г. и съответната част от 2008 г. до датата на преоценката е определена неправилно вместо 23 150 лв. на 234 600 лв. Съдът като не отчел тази незаконосъобразност на оспорения акт постановил в тази си част неправилно съдебно решение.

По данъчния размер:

С оглед на разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ, редакция в сила до 01.01.2008 г. данъчната ставка за данъка върху недвижимите имоти е 1, 5 промила. За 2008 г. данъчната ставка е определена в Наредба от 28.02.2008 г. на общинския съвет за определяне на местните данъци на територията на община Стамболийски (Наредбата). Наредбата, в редакция към процесния период - 2008 и 2009 г. не е представена по делото, а на официалната електронна страница на общината - ******* съществува само в редакция след последното изменение от 30.01.2010 г. В приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице изчислило дължимия данък, като посочило, че съгласно чл. 15 от Наредбата данъчната ставка за 2008 г. е 2,00 на хиляда, а за 2009 г. - 1,9 на хиляда. Възможно е и това да е данъчната ставка - същият размер, установим при пресмятане, е приложил и органът по приходите, но този факт сам по себе си не може да докаже размера на данъчната ставка за 2008 и 2009 г. Наредбата е подзаконов нормативен акт, т. е. тя е приложимо право и то не може да бъде установявано чрез вещо лице и да бъде разгадавано чрез пресмятане от съда. Съдът е следвало да укаже на страните, че по делото не е представено заверено, съгласно изискванията на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК, съдържанието на нормативния акт.

Видно от изложеното данъчната ставка за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е 1,5 на хиляда. Данъчната ставка за 2008 и 2009 г. не е надлежно установена по делото.

По твърденията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора за това твърдение са свързани с отхвърлянето от съда на искането за спиране на производството до произнасяне по административно дело № 1092/2009 г. и недопускането на предявения инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК с предмет прогласяване на нищожността на данъчната декларация, основание за изготвяне на акт за установяване на данъчни задължения № 1 от 31.03.2009 г.

Касаторът твърди първо, че дело № 1092/2009 г. е с предмет прогласяване нищожността на данъчната декларация, и второ, че то се явява преюдициално за настоящия правен спор. Видно от приложения по делото съдебен протокол от 24.02.2011 г. по административно дело № 1092/2011 г. същото е с предмет проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения за местни такси № 1 от 31.03.2009 г. Видно също от приложения по делото съдебен протокол от съдебно заседание на 14.09.2011 г. по административно дело № 1092/2011 г. касаторът предявил на основание чл. 171, ал. 1 АПК във вр. с чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск с предмет нищожността на подадената данъчна декларация. При извършена служебна проверка касационната инстанция констатира, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело по административно дело № 1092/2009 г. няма постановено решение досежно предявения инцидентен установителен иск. Но същият иск касаторът предявил и по настоящото дело - протокол от съдебно заседание от 14.09.2011 г. По това искане първоинстанционният съд се произнесъл с определение, с което недопуснал за съвместно разглеждане предявения иск. Вярно е, че определението не е подробно мотивирано, но е законосъобразно. Инцидентният установителен иск по чл. 212 ГПК е недопустим в съдебното производство по административни данъчни дела - двете производства са подсъдни на различни съдилища и се разглеждат по различен съдопроизводствен ред, по реда на Гражданския процесуален кодекс и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради това няма как да бъдат обективно съединени. Наред с това иск може да се предяви за установяване истинността или неистинността на един документ - чл. 124, ал. 4 ГПК. Касаторът не оспорва нито автентичността, нито верността на данъчната декларация. Той твърди единствено, че лицето, което е подписало декларацията, няма представителна власт. Установяването на този факт не става с инцидентен установителен иск, а чрез проверка на определената в нормативните актове компетентност. С оглед на изложеното отказа на съда да съедини обективно производството по проверка законосъобразността на акта на органа по приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и инцидентен установителен иск по реда на Гражданско-процесуалния кодекс не е никакво нарушение на съдопроизводствените правила още по-малко съществено. Не е нарушение и неудовлетворяването на искането за спиране на съдебното производство до произнасяне по инцидентния установителен иск по административно дело № 1092/2009 г., тъй като, както бе посочено, не чрез установителен иск ще се докаже компетентността на лицето, подало данъчната декларация. Ако евентуално по административно дело № 1092/2009 г. бъде постановено решение, което установява нищожността на данъчната декларация, то касаторът ще може по пътя на отмяната да защити правата си.

Що се отнася до подадената данъчна декларация, то съгласно чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период, субектите, на които е учредено право на ползване на държавен нежилищен имот подават декларация, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетна стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, както и размера на дължимия данък. Безспорно данъчната декларация би следвало да бъде подадена от лице, което по закон представлява съответното ведомство. От приложената по делото данъчна декларация и придружително писмо е видно първо, че данъчната декларация е подписана за ръководител и за главен счетоводител. Второ. До подписите не са вписани имената на длъжностните лица. Трето. Касаторът твърди, че подписът на данъчната декларация не е на ръководителя на ведомството, а на главния секретар. Четвърто. Това твърдение не е оспорено от ответника. При така установените факти и процесуално поведение на страните първоинстанционният съд правилно приел, че подадената декларация е валидна.

Вярно е, че съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК приемането на данъчната декларация може да бъде отказано, ако не е подписана от упълномощено лице. Вярно е също, че съгласно чл. 18, ал. 1 ЗМДТ служителят на общинската администрация проверява подадените данъчни декларации. В случая компетентната общинска администрация не изпълнила задълженията си и не извършила входяща проверка на подадената декларация за наличие на формалните изисквания на подадения документ. Това безспорно е нарушение на визираните й в закона задължения, но релевантният по делото въпрос е как това нарушение се е отразило на законосъобразността на акта.

Съгласно чл. 58 от Закона за администрацията дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определя с Устройствен правилник. Съгласно чл. 4 на Устройствения правилник на областните администрации областният управител представлява областната администрация. Следователно именно той е ръководителят на ведомството, който валидно може да прави изявления, които да ангажират областната администрация. С оглед на това, тогава, когато въз основа на направеното волеизявление се поемат финансови задължения безспорно, както твърди и касаторът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, подписа на ръководителя на ведомството е основание за валидност на направеното волеизявление. Не от процесната декларация обаче възникват финансови задължения за областната администрация, за да се твърди, че неподписването й от областния управител не обвързва валидно ведомството.

Преди всичко с процесната данъчна декларация не е определен дължимия данък така, както изисква чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период. Вярно е, че другите, релевантни за определяне на данъка обстоятелства са посочени, но те нито се оспорват от касатора, нито по делото са представени доказателства, които да ги оборват. В данъчната декларация се посочва, че на областната администрация е предоставен за управление процесният недвижим имот - факт, който с оглед на изложеното по-горе безспорно е верен. Посочени са видът на собствеността - частна държавна собственост, факт, който е безспорен по делото. Посочен е актът за придобиване на собствеността - акт за частна държавна собственост № 3479 от 30.05.2000 г. Този факт е неверен, тъй като първо, актът за държавна собственост не е придобивно основание, а има само удостоверителна функция - чл. 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДС. Второ, придобивно основание, както бе посочено по-горе, е изземването на имота от

Българската социалистическа партия на основание Закона за имуществото, извършено със заповед № 701 на министъра на финансите. Тази неточност на вписаното в декларацията обстоятелство е следвало да бъде отстранена от общинската администрация, но неточността не влияе на определеното с оспорения акт данъчно задължение. В декларацията е вписана дата на промяна на обстоятелствата - 30.01.2009 г. Тази дата не съответства на вписванията в счетоводните книги, тъй като в тях към дата 31.12.2008 г. промяната вече е отразена. Кога точно е извършена промяната по делото няма доказателства. Що се отнася до вписаната в данъчната декларация отчетна стойност на имота, то тя е еднаква с тази, вписана в счетоводните книги на касатора за 2008 г.

Видно от изложеното, макар данъчната декларация да не е подписана от областния управител, основните, релевантни за определяне на данъка обстоятелства, са посочени правилно. Неточностите са въпрос на доказване, а и да бяха посочени правилно, те пак са въпрос на проверка от данъчния орган. Подаването на данъчна декларация, подписана от главния секретар, вместо от областния управител, и от главния счетоводител макар и да е в нарушение на нормите за представителна власт на ведомството не може да обоснове недължимост на данъка. Именно защото не е бил съгласен с определения му данък областният управител е оспорил акта за определяне на данъчно задължение и в хода на проведените административно и съдебно производство е имал възможността да докаже твърденията си за недължимост на данъка. Данъкът е публичноправно парично задължение, което възниква по силата на закона, а не по силата на подаването на данъчна декларация от съответното лице. Подаването на данъчна декларация е само начин за определяне на данъка, съответно начин за събиране от данъчните органи на релевантната за данъчното облагане информация, но не е правопораждащ или правопогасяващ данъчното задължение факт. Напротив. Неподаването на данъчна декларация е основание за административно-наказателна отговорност на данъчно задълженото лице - чл. 123, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период. И без да е подадена данъчна декларация, когато са налице визираните в хипотезата на правната норма юридически факти - данъчно облагаем обект и данъчно задължен субект, данъкът е дължим.

Видно от изложеното, процесният имот е данъчно облагаем и областният управител е данъчно задължено лице за него. Що се отнася до определената в обжалвания акт данъчна оценка на процесния имот, то видно от гореизложеното същата е определена неправилно за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. За този период, видно от доказателствата по делото - записванията в счетоводните книги на касатора, отчетната стойност на имота е 23 150 лв., а не 243 600 лв., както приел органът и съдът. За този период е ясен и данъчният размер - чл. 22 ЗМДТ го определя на 1,5 на хиляда. По делото е приета съдебна експертиза, която не е оспорена от страните, и която е определила размера на данъка на 34,73 лв. и съответно лихвата на 17,62 лв. за 2005 г., на 13,27 лв. за 2006 г. и на 8,53 лв. за 2007 г. С оглед на горното определения в оспорения акт на областната администрация данък и лихви за 2005, 2006 и 2007 г. над този размер е незаконосъобразен. Съдът като не установил тази незаконосъобразност, постановил неправилно съдебно решение, което в тази част следва да бъде отменено. Делото в тази част е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага събирането на нови доказателства и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което касационната инстанция следва да реши делото по същество като отмени определения данък над посочения размер.

По отношение на размера на определения за 2008 г. и 2009 г. данък касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като по делото липсват доказателства досежно първо, датата на промяна на отчетната стойност на процесния имот през 2008 г., и второ, доказателства за размера на данъка - не е представена и не е достъпна в интернет наредбата на общинския съвет, в редакция към процесния период, която го определя. Това означава, че обжалваното съдебно решение в тази част е постановено при непълнота на доказателствата. Липсата на релевантните доказателства е резултат на допуснато от съда нарушение на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като съдът не е указал на страните, че за тези факти от значение за делото те не сочат доказателства. Това налага обжалваното решение в тази част да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът, с оглед на ангажираните от страните доказателства досежно тези два релевантни факта, следва да прецени законосъобразно ли е определен размерът на дължимия от областната администрация данък за процесната сграда за 2008 и 2009 г.

По искането на касатора за разноски по делото на основание чл. 224, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 ДОПК ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд