Решение № 149 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2011 г.

Решение № 149 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Екатерина Гаврилова Атанасова от с. Чепинци против решение № 2150/5.05.2011 г., постановено по административно дело № 9460/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 614 от 30.11.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № 5112137034/9907 от 27.08.2010 г. на ръководителя на "ПО". Ответникът по касация - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 27.08.2010 г. на Екатерина Гаврилова Атанасова са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, считано от 16.08.2010 г. - датата на подаденото заявление в СУСО. При осъществения административен контрол директорът на СУСО не е уважил жалбата на Атанасова срещу това разпореждане относно началната дата на пенсиониране. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Софийският градски административен съд е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че пенсиите законосъобразно са отпуснати от датата на подаване на заявлението до СУСО, а не от датата на инвалидизиране, както желае жалбоподателката. В мотивите на проверявания съдебен акт са развити съображения в насока, че Атанасова не е спазила както шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, така и едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на СУСО, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, определяйки за дата на пенсиониране 16.08.2010 г., когато жалбоподателката е подала заявлението си за отпускане на пенсия за инвалидност пред пенсионния орган. По силата на чл. 73, ал. 1 от КСО, на който се позовава Атанасова, тя е придобила право на пенсия за инвалидност от датата на инвалидизирането й (8.12.2009 г.), съгласно признатата й трайно намалена работоспособност 91 % с ЕР на ТЕЛК № 0883 от 18.03.2010 г., влязло в сила на 2.04.2010 г. Същата обаче е пропуснала сроковете по чл. 94, ал. 1 - 2 от КСО (в приложимата за казуса редакция). За да е спазен шестмесечния срок по ал. 1 на цитирания чл. 94, тя е следвало да подаде заявлението си до 8.06.2010 г., а едномесечният срок по ал. 2 на същия чл. е изтекъл за нея на 3.05.2010 г. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на СУСО е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,