Решение № 988 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител А. Георгиева служител с юридическо образование, и респективно от М. Н. М., гражданка на Сомалия, чрез процесуалния й представител адв. В. Петков, срещу Решение 1636/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 11949/2023 г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба на заместник - председателя на ДАБ се оспорва първоинстанционното решение в частта му, с която е отменено негово решение 12238/03.08.2022 г. в частта му, в която на сомалийската гражданка е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. В жалбата и в съдебно заседание, касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилността на оспорения съдебен акт в тази му част, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Иска отмяна на обжалваното решение в оспорената част и постановяване на ново решение, с което се отхвърли изцяло жалбата на М. Н. М. срещу Решение 12238/03.08.2022 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците. Ответникът по касационната жалба на заместник - председателя на ДАБ - М. Н. М. не е взел становище по нея. С касационната жалба на М. Н. М. се атакува решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу Решение 12238/03.08.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която на чужденката е отказано предоставянето на статут на бежанец. По наведени в касационната жалба твърдения за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, е отправено искане за отмяната на съдебния акт в тази му част. Ответникът по касационната жалба на М. Н. М. - Заместник - председателя на ДАБ, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на М. Н. М.. Счита жалбата на административния орган за основателна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Трето отделение, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, приема касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Н. М., гражданка на Сомалия, срещу Решение 12238/03.08.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е проведено в изпълнение на решение 12329/12.12.2023г.,постановено по адм.д. 8128/2023г. по описа на ВАС, с което се отменя решение 5016/24.07.2023 г., постановено по адм. дело 7921/2022 г. по описа на Административен съд-София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По данни от приобщените доказателства, административният съд е приел за установена следната, възприета и от касационния състав, фактическа обстановка: Във връзка с молба от 21.12.2021 г. на сомалийската гражданка за предоставяне на международна закрила, е образувано производство пред ДАБ. На 22.02.2022г. от 11.00 ч. в присъствието на преводач от сомалийски език А. О. (чрез видеоконферентна връзка) и преводач от английски език В. П. е проведено интервюто. Посочено е, че М. е съгласна преводач да бъде А. О., няма комуникативни пречки, не съществуват пречки от друг характер. По време на интервюто тя е заявила, че е напуснала родината си на 31.10.2020 г. с притежаван от нея паспорт, с полет от гр. Могадишу, Сомалия до Турция, в която държава останала в продължение на една година, а на територията на Република България е преминала скрита в колата на трафиканти. Била заловена от българските гранични власти на 10.12.2021 г. в опит да премине нелегално българо-румънската граница, в който момент била без документ за самоличност. Твърди, че е напуснала родината си, тъй като в Сомалия няма работа, с която може да изхранва двете си деца и се страхува да живее там, защото до напускането на страната си е работила в турска фирма, която предоставяла сграда, използвана като военна база на американски войници и това по думите й, я превръща в мишена на терористичната организация Ал Шабаб. Обяснява, че в Сомалия би могла да намери работа само в правителствената част, но това отново я поставя в риск за живота й спрямо организацията Ал Шабаб, която само поради тази й работа може да я подложи на преследване и дори да я убие. Сочи, че има двама синове, които живеят при родителите й, разведена е, има сестра и двама братя, които живеят в Норвегия легално. Твърди, че в Сомалия, не е получавала лично заплахи, в т.ч. и от Ал Шабаб, спрямо нея не е оказвано насилие, не е била преследвана, задържана или арестувана, не е членувала в политическа партия или организация, отрича да е имала проблеми със сомалийските власти. На 28.04.2022 година, Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ депозирал Становище до Председател на ДАБ към МС на РБ, с което предложил на М. Н. М. да се откаже предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. На 03.08.2022 г. ответникът по оспорването издал оспореното Решение 12238, с което отказал предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Н. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 16.08.2023г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. По делото са приложени справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно Сомалия с вх. ЦУ-987/18.07.2023г. и с вх. ЦУ-634/12.02.2024г. При тази фактическа установеност административният съд постановил атакуваното решение, с което отменил, като незаконосъобразно, решението на заместник - председателя на ДАБ в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, като изпратил преписката на органа за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила в тази й част при спазване на дадените от съда указания и отхвърлил предявената от чужденеца жалба в останалата й част. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че данните по делото действително не обуславят извод за наличие на основание по чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, поради което и законосъобразно такъв е отказан на чужденката с издаденото от заместник - председателя на ДАБ решение. Първоинстанционният съд е установил, че отказът на органа да предостави на сомалийската гражданка хуманитарна закрила не е мотивиран и е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - органът не е извършил преценка относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, поради което постановил оспореното пред касационната инстанция решение в тази част. Атакуваното решение е валидно и допустимо. При проверката за наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК, касационният съдебен състав съобразни следното: По касационната жалба на заместник председателя на ДАБ: Настоящият състав намира, че решението в частта му, обжалвана от този касатор е правилно. Не са налице сочените от заместник - председателя на ДАБ в касационната му жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Предвид специфичните обществени отношения, регулирани от Закона за убежището и бежанците и предвид това, че предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл. 9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често е динамична и бързо променяща се, при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и новите факти и обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт. С оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход - т. е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че органът не е извършил преценка относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Изводът, че към настоящия момент положението в Сомалия отговаря на критериите, заложени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ вътрешен въоръжен конфликт, който до степен на безогледност и/или повсеместност е обхванал цялата територия на страната и поставя в риск и от посегателство живота и здравето на всички цивилни граждани се подкрепя не само от предоставената информация на дирекция Международна дейност, но и от прогнозите на Съвета за сигурност на ООН за Сомалия, както и от данните за усложнение на обстановката там през 2023 г. и 2024 г.. Правилно при формиране на правните си изводи съдът е приел, че дори да се приеме, че няма достатъчно данни, относно водещия се на територията на Сомалия въоръжен конфликт, да се характеризира с безогледно насилие (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ), не е изследвана опасността за чужденеца от последицата на този нестихващ въоръжен конфликт, както и тежката, и задълбочаваща се хуманитарна криза, продоволствена несигурност и нуждаещите се от хуманитарна помощ и в тази връзка се е позовал на даденото от СЕС тълкуване в решение от 30.01.2014 г. по дело С-285/12. Констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на въоръжените сили, от особената продължителност на конфликта, а е достатъчно степента на безогледно насилие да достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените в чл.15, б. "в" от Директивата заплахи, каквито данни в случая са налице. Следователно, ценена в контекста на изложеното е безспорната установеност по делото, че на чужденката е отказан хуманитарен статут, само на база, че ответния орган не е извършил преценка и относно материално правните предпоставки за представяне на хуманитарен статут. Отделно от това, както правилно е установил и първоинстанционния съд, органът не е изследвал и възможността лицето да се ползва със закрила от друга държава, в която е пребивавал в продължение на около една година Турция, която попада в обхвата на понятието "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. По изложените съображения изводът на административния съд за незаконосъобразност на решението на заместник - председателя на ДАБ в частта му, касаеща отказания на чужденеца хуманитарен статут се явява правилен и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на М. Н. М.: Неоснователна е и тази касационна жалба. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Фактическата установеност по делото, в това число по неоспорените данни от протокола от проведеното с чужденката на 22.02.2022 г. интервю /че в държавата по произход тя не е била арестувана или осъждана, не е била преследвана, не е имала проблеми с официалните власти, както и проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната религия/, не обосновава различен от формирания от административния съд, а преди това и от административния орган, извод за липсата на основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. В тази връзка в атакуваното решение са изложени обосновани и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и към които настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, пред. "второ" АПК. Крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Ето защо и съображенията на касатора за неправилност на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решението на заместник - председателя на ДАБ в частта относно отказания статут на бежанец, се явяват неоснователни. По изложените съображения и установената неоснователност на двете касационни жалби, атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,