Решение № 4065 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Георгиева за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязло в сила Решение 3533 от 31.05.2023 г. по адм. дело 926/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Искателят - В. Георгиева сочи, че решението нарушава нейните права да ползва собствената си движима вещ. По адм. дело 926/2023 г. на АССГ, след даване на ход по същество, са представени договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС), както и удостоверение за сключен граждански брак, от които може да се направи извод, че МПС е съсобствено на Георгиева и съпруга й. Въпреки това съдът не я е уведомил, че може да се присъедини към жалбата. За делото Георгиева е разбрала едва след постановяването на решение по него. Тя не е извършила административно нарушение във връзка с което да й бъде ограничено правото да ползва движимата вещ, чрез спирането на МПС от движение за срок от една година. Като израз на административна принуда принудителната административна мярка (ПАМ) трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Прави искане решението на АССГ да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Към искането са приложени договор за покупко-продажба на МПС от 05.08.2021 г., удостоверение за граждански брак от 10.02.1985 г., както и съдебни решения постановени от АС Кърджали, АС Пловдив и АС Стара Загора. Ответникът полицейски инспектор в Районно управление Козлодуй към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Враца не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Седмо отделение, приема че искането е процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 245, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството пред АССГ, приключило с решението чиято отмяна се претендира, е било образувано по жалба на Г. Георгиев срещу Заповед 22-0288-000213 от 20.11.2022 г. на полицейски инспектор в Районно управление (РУ) Козлодуй към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Враца, с която спрямо Г. Георгиев, на основание чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство Ауди А4 с рег. [рег. номер] за срок от една година. Като страни по делото са призовавани и са участвали Г. Георгиев и полицейски инспектор в РУ Козлодуй към ОД на МВР Враца. С Решение 3533 от 31.05.2023 г. по адм. дело 926/2023 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев срещу Заповед 22-0288-000213 от 20.11.2022 г. на полицейски инспектор в РУ Козлодуй към ОД на МВР Враца. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото, е следвало да има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно. Следователно нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо В. Георгиева, тъй като тя няма гарантирано от закона право на участие по делото като заинтересована страна. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За да се определят заинтересованите в конкретния случай лица следва да се отчете значението на обжалвания акт за правната сфера на лицата. Заинтересовани лица са тези, за които актът поражда благоприятни правни последици, когато поражда за тях права или удовлетворява техни искания, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК би могло да засегне създадените от акта техни права или би породило за тях задължения. В производството по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, страни са компетентният административен орган, в случая - инспектор в РУ Козлодуй към ОД на МВР Враца и адресатът на административния акт - Г. Георгиев, спрямо когото е приложена ПАМ. Трети лица, между които и съсобственика на автомобила, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за прилагане на ПАМ не поражда за тях благоприятни правни последици или права. Съдебното решение, с което се отхвърля жалба срещу индивидуален административен акт, е установително и няма сила по отношение на трети лица. То е обвързващо само по отношение на страните по делото и не рефлектира върху правната сфера на неучаствали в делото лица. С оглед на изложеното, подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,