Решение № 7291 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2018 г.

Решение № 7291 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Строителни и инертни материали" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Босолов. Жалбата е против решение № 1908 от 23.03.2018 г. постановено по адм. дело № 2679/2016 г. на Административен съд София-град. С нея е отхвърлена жалбата на "Строителни и инертни материали" ЕООД срещу заповед № 03-РД/3923 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдебното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл относно законосъобразността на процесната заповед не на фактическото и правно основание, на което е издадена – наличие на функционална несамостоятелност, изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта и/или неизползване на инвестицията по предназначение, а е приел, че е осъществено друго фактическото и правно основание – укриване на факти и обстоятелства в процеса на кандидатстване, като по този начин е иззел компетентността на административния орган. Заявява, че решението на съда е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в избирателно обсъждане на доказателства и доказателствени средства, събрани във фазата на съдебното обжалване, допълване и подмяна на мотивите на заповед № 03-РД/3923 от 28.12.2015 г. във фазата на съдебното производство, с цел изменение на волеизявлението на издателя на акта и необсъждане в мотивите на решението на своевременно предявените в жалбата възражения. Моли Върховния административен съд да обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х. Ненков, който с писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Затова счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 1908 от 23.03.2018 г. постановено по адм. дело № 2679/2016 г. е отхвърлена предявената жалба от "Строителни и инертни материали" ЕООД срещу заповед № 03-РД/3923 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и "Строителни и инертни материали" ЕООД е осъден да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в размер на 5040 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че процесния индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20а, чл. 11а ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30). Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден и в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че оспорваната пред него заповед е постановена в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, формулирана в чл. 2 от Наредба № 30. В тази насока съдът е разгледал основанията за отказ за предоставяне на финансова помощ по чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 30, които са свързани с установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. По тези основания е приел, че визуалната идентичност и използването на регулационно предвидения достъп до отделните УПИ, съобразно действащия ПУП, не обосновава извод за функционална несамостоятелност на обекта. Затова е счел, че тази част от фактическите констатации на административния орган са опровергани. Същото се отнасяло и относно наличието на обща канализация, която била за така наречените условно чисти води – дъждовни, била изградена в съответствие с действащия ПУП, както и не била предвидена в одобрения проект за изграждане на къща за гости и не била финансирана от ДФЗ. Независимо от изводите за липсата на функционална несамостоятелност съдът е приел, че оспорващият не е изпълнил точно задълженията си по сключения договор № 02/311/00587 от 10.11.2014 г., поради което била налице предпоставката по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 30 за отказ за изплащане на финансовата помощ. Това се отнасяло до предвиденото заустване на отпадните води от сградата в стоманобетонова изгребна яма, вместо което било монтирано локално пречиствателно съоръжение – модулен тип, водите не се събирали в изгребна яма, а преминавали през пречиствателното съоръжение и се зауствали в новата улична канализация. Освен това процесната къща за гости не била присъединена към ВиК мрежа и не била електрифицирана. Вместо предвиденото по проект присъединено към уличен водопровод с водовземна скоба било изпълнено водоснабдяване на сградата от вкопан полиетиленов резервоар. Процесният обект не бил присъединен и към електроразпределителната мрежа, като вместо това електрозахранването се осъществявало от генератор. Освен това съдът е приел, че за част от монтираните електроуреди било налице основанието по чл. 23, ал. 13, т. 1 от Наредба № 30, тъй като тези електроуреди били втора употреба. Независимо от приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, съдът е счел, че не били оборени от жалбоподателя констатациите на административния орган от извършената проверка на място. На последно място съдът е приел, че жалбоподателят не изпълнил задължението си по чл. 4. 17., б. "а" от Договор № 02/311/00587 от 10.11.2014 г. - в срок от 5 години от сключване на договора да използва активите – предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначение и за целите, които са им отредени с одобрения проект. Съдът е счел, че представените в тази връзка фактури и съкратен и дневен финансов отчет не доказват реално плащане. А от представените два трудови договори не се установявало безспорно, че работното място на наетите лица е именно в процесната къща за гости. Представените Удостоверение за въвеждане в експлоатация и Удостоверение за утвърдена категория на туристически обект не доказвали функциониране на процесната къща за гости. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. При постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до отмяната му. На първо място следва да се посочи, че съдът погрешно е квалифицирал производството като такова по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В действителност производството пред Административен съд София - град е по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, защото след одобряването на проекта за финансиране по процесната мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, се подписва Договор за отпускане на финансовата помощ, а след сключване на договора се подават заявки за плащане - авансово, междинно или окончателно. Одобрената субсидия не се изплаща автоматично, а следва да бъдат изпълнени някои условия, определени не само в приложимите нормативни актове, а и в сключения договор, който по своя правен характер не е административен договор по смисъла на дефиницията му в чл. 19а от Административнопроцесуалния кодекс, нито по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка 311 са уредени в Наредба № 30, издадена от министъра на земеделието и храните, като "Строителни и инертни материали" ЕООД е кандидатствал за инвестиция по проект "Изграждане на къща за гости в с. Велика, общ. Царево". По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, същият закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е проведена изцяло по реда на Наредба № 30, която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто предмет на обжалване в случая няма. След като производството не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо и държавната такса е била определена от съда на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. След като е приел, че държавната такса за първоинстанционното производство е по ЗУСЕСИФ, необяснимо е защо държавната такса за касационната жалба е определена от същия съд с разпореждане от 09.05.2018 г. на 25 лева – тоест в половин размер от таксата по точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието (б. "в" на т. 2б от Тарифата). Ако държавната такса се определяше по ЗУСЕСИФ, то за касационното производство размерът би бил съвсем различен и многократно по-висок. По-същественото обаче допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касае фактическите и правни основания, които е разгледал първоинстанционния съд. В заповедта, като правно основание за отказа са посочени на първо място допуснатите нарушения по чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от приложимата Наредба № 30, тъй като правоотношенията във връзка с подпомагането са се развили в предходния програмен период 2007-2013 г. Водещото в случая е основанието по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 - установени нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30. Второто основание по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 касае правомощие на РА да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях, но и за отказ за изплащане на финансова помощ, каквато е постановено с процесната заповед. Останалите две правни основания се базират на нарушени клаузи от сключения между страните договор за подпомагане. В оспорената заповед, се съдържат пет вида фактически обстоятелства за отказа. Първата е наличието на още пет проекта, които са идентични с този на жалбоподателя и освен това реално ползват обща канализация и инфраструктура за достъп. Втората е че конкретният обект не е присъединен към мрежата и не е електрифициран. Третата е, че къщата за гости не функционира и не се използва по предназначение съобразно одобрения проект. Четвъртата е за еднаквост на счетоводни и строителните документи и доставчиците на оборудване. И последната, че част от електроуредите на къщите за гости са втора употреба и къщите за гости са с еднакво вътрешно оборудване. Изложените фактически обстоятелства са лаконични, тъй като в заповедта е налице изрично позоваване на извършената проверка на място на 14.12.2015 г. По този начин резултатите от контролната проверка са приобщени към мотивите на заповедта и е следвало задължително да бъдат изследвани от съда. Резултатите от проверката на място са обективирани отделно и в докладна записка от заместник-изпълнителния директор до изпълнителния директор на ДФЗ, в която са повторени изводите на експертите от ОД Ямбол за липса на функционална самостоятелност, поради факта, че е налице формално разделяне, целящо максимално увеличаване дела на финансиране от страна на фонда, като Разплащателна агенция. Всички така описани и анализирани документи от административната преписка, приети, като доказателство в първоинстанционното производство са игнорирани от съда, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В действителност те съставляват една подробна мотивировка на оспорения пред него административен акт, който при това изрично се позовава на тях и на тази база формулира правните основания за постановения отказ. Всички тези фактически и правни основания са в две насоки – че къщата за гости не се използва по предназначение и че е налице функционална несамостоятелност на инвестицията. Първоинстанционният съд не е обсъдил пълно всички тези мотиви на административния орган, послужили за издаване на оспорвания административен акт. За частично обсъдените фактически основания съдът е приел, че не е налице функционална несамостоятелност на инвестицията - основания за отказ за предоставяне на финансова помощ по чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 30. Същевременно обаче съдът е приел, че са налице основания за отказ за финансово подпомагане по чл. 33, ал. 1, чл. 23, ал. 13, т. 1 от Наредба № 30 и чл. 4. 17., б. "а" от Договор № 02/311/00587 от 10.11.2014 г. Такива фактически и правни основания не са изложени в процесната заповед, поради което съдът е подменил волята на административния орган. Въпросът дали са налице "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 31 от Допълнителна разпоредба (ДР) на Наредба № 30 или "функционална несамостоятелност" по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на същата Наредба, следва да се преценява въз основа на изложените от административния орган мотиви, а не съдът да допълва мотивите със собствени съображения. Следва да се допълни, че така установеното нарушение е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не е свързано с недопустимост на обжалваното решение, каквито са доводите в касационната жалба. Констатираните до тук допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила обосновават извод за отмяна на така постановеното съдебно решение и без да се обсъжда въпроса за съответствие на решението с материалния закон, защото едва след надлежно събиране на доказателствата по делото може да се направи подобен извод. Делото ще трябва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в оспорваната заповед, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,