Решение № 13176 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2011 г.
ВАСII отделение17.10.2011 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 497/1.03.11 г., постановено по адм. д. № 2873/10 г. по описа на Административен съд-Варна. ОСЪЖДА "Булгарреклама Инвест" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Княз Николаевич" № 8, представлявано от управителя Скарлет Ангелова Ташева ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет-Варна разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13176 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Булгарреклама Инвест" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Княз Николаевич" № 8, представлявано от управителя Ташева, против решение № 497/1.03.11 г. по адм. д. № 2873/10 г. по описа на Административен съд -Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Общински съвет-Варна в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, постановен по оспорване на индивидуален административен акт от катеротиите по чл. 215, ал. 7, предл. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора против Решение № 1732-13, взето с протокол № 17/13 и 14.10.09 г. на Общински съвет-Варна, повторно прието с Решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.09 г., с което е одобрен ПУП-ПУР на СО "Ален мак" в частта относно имот с идентификатор № 10135.2515.975 по ПНИ на СО "Ален мак". За да постанови този правен резултат, след като е изложил мотиви за спазени административнопроизводствени правила при издаване на одобряващия подробния устройствен план индивидуален административен акт, съдът е приел, че в обжалваната част същият е законосъобразен. Съобразена е категорията /клас/ на предвидените с плана улици и съответствието на предвижданията за тях с императивните разпоредби на Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии, че с одобреното устройствено планиране от процесния имот се отнема площ 1,9% при допустима стойност от 25% съгласно чл. 16, ал. 1, предл. посл. ЗУТ, както и, че с предвижданията на плана не се засяга сграден фонд. По отношение новопроектирана улица върху съществуващ тупик са изложени мотиви относно липсата на обръщало, задължително с оглед дължината му, както и относно целесъобразността на възприетия от административния орган вариант, посредством който се решава и въпросът за отводняването на терена. Горните мотиви съдът е формулирал, обсъждайки в съвкупност с доводите на страните събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, приобщено към доказателствения материал по делото при съблюдаване разпоредбите на чл. 195 и сл. ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. С оглед дължината на съществуващия тупик /155 м/ и липсата на обръщало, с предвиждането на устройствения план се елеминира съществуващото нарушение по чл. 81, ал. 1 ЗУТ, съгласно който задънени улици, по-дълги от 100 м завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на превозните средства в обратна посока. Отстраняването на съществуващото в момента несъответствие с цитираната разпоредба обуславя законосъобразността на предвиждането по плана, вкл. с оглед радикално разрешаване на проблема с отводняването на терена. Следва решението като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевремено поисканите и доказани в размер на 150 лв с Договор за правна защита и съдействие от 2.08.11 г. разноски за тази инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение