Решение № 11123 от 5.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила Решение 3732 от 06.06.2022 г. по адм. дело 1000/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), подадено от А. Танковски, чрез неговия процесуален представител адм. М. Лалов от САК. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на искателя срещу Заповед 21-4332-006995/13.12.2021 г., издадена от полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел Пътна полиция (ПП) за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2 а, б б от Закона за движение по пътищата(ЗДвП). Искателят счита, че са налице основанията на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с мотива, че Софийският районен съд (СРС) е приел акта за установяване на административно нарушение (АУАН) за порочен и на това основание е отменил наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на Танковски. Тъй като заповедта, с която е приложена ПАМ се основава на същия АУАН, то и тя следва да бъде отменена, заедно с решението на АССГ, което е оставило в сила административния акт. Моли съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази своя съдебен акт с решението на СРС. Ответникът по искането за отмяна - полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи, отдел Пътна полиция не взема становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото е видно, че производството пред АССГ е образувано по жалбата на А. Танковски срещу Заповед 21-4332-006995/13.12.2021 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР) отдел ПП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2 А, б б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Решение 3732 от 06.06.2022 г. по адм. дело 1000/2022 г. на Административен съд София - град не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства - официални или частни документи, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страните в съдебното производство. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт. Отмяната на наказателното постановление с влязъл в сила съдебен акт не представлява обстоятелство, което е било налице, но поради обективни причини, не е било известно на страната и на съда, а последващо обстоятелство, неотносимо към разгледания правен спор, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози за срок от 6 месеца до една година. Анализът на цитираната разпоредба и използването на съюза или води до извод, че за да се приложи процесната ПАМ е достатъчно да е осъществена една от двете алтернативни предпоставки, предвидени в Закона: 1. Или водачът да е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози с тест или 2. да не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая безспорно е установено, че той е отказал да бъде изпробван с тест. Следователно е била налице първата материална предпоставка за прилагане на процесната ПАМ. С отмяната на наказателното постановление не се променя и не се опровергава установеният по делото факт, че Танковски е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози с тест, което обстоятелство е и основанието за прилагане на процесната ПАМ. По изложените съображения не е изпълнена хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят се позовава на АУАН, който според СРС е порочен, което е послужило като основание за отмяна на Наказателното постановление, с което на Танковски за констатираното нарушение е наложено административно наказание. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка, не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. На първо място отмененото НП не е послужило като основание за издаване на заповедта, с която е приложена ПАМ по ЗДвП. АУАН не е отменен, а и не подлежи на отмяна, независимо от обстоятелството, че СРС е приел, че същият е опорочен. Отмяната на наказателното постановление, с което Танковски е санкциониран с административно наказание глоба, няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по прилагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към преустановяване на административното нарушение и премахване на неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за искателя, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с предотвратяване, с преустановяване на административно нарушение и с отстраняване на вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение