Решение № 60096 от 13.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1280/2020 г.

Решение № 60096 от 13.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1280/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. срещу решение № 60 от 14.02.2020 г. по в. т. д. № 727/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение № 327 от 25.07.2019 г. по т. д. № 6/2019 г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Р. срещу "Интернешънъл Асет банк" АД иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не притежава ипотечно право по отношение на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 32, с идентификатор 67653.918.104. 1. 35, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и две тераси, с адрес: [населено място], [улица], бл. А, ет. 8, със застроена площ 119. 38 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 67653.918.104. 1. 36, под обекта -67653.918.104. 1. ЗЗ, над обекта - няма, съгласно схема № 7636/07.08.2013 г. на Службата по ГКК, [населено място], заедно с изба № 29 на пето ниво, с площ 4. 24 кв. м., при граници на избата: изба № 28 и изба № 30, заедно с 2. 95 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 20. 95 кв. м. РЗП, която сграда представлява жилищна кооперация "КЦ-55" блок А, с идентификатор 67653.918.104. 1, изградена въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение № 233/19.09.2006 г. на Главния архитект на [община], състояща се от десет нива, заемащи североизточната част от урегулирания поземлен имот, заедно с 2. 95 % идеални части, съответстващи на 43. 40 кв. м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104, с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, при граници: поземлени имоти с номера 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110 по Кадастралната карта на [населено място], кв. Смолян, одобрена със Заповед №РД-18-14/10.05.2005 г., изменена със Заповед №КД-14-21-147/20.11.2008 г. на Началника на СГКК Смолян, съгласно Скица № 7635/07.08.2013 г. на Службата по ГКК [населено място], образуващ УПИ №XII-918, с площ 1473 кв. м., в кв. 16 по ПУП на [населено място], Централна част, одобрен със Заповед №РД-1425/21.11.1983 г., изменен със Заповеди № 27/21.03.2002 г. и № 216/18.08.2006 г. на Кмета на [населено място]. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че след отпадането на действието на вписаната в полза на ответната банка ипотека, поради неподновяването й в десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, новото вписване на същата ипотека по чл. 172, ал. 2 от ЗЗД няма действие спрямо ищеца, придобил правото на собственост върху ипотекирания имот преди изтичането на десетгодишния срок. Ответникът по касация "Интернешънъл асет банк" АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 141 от 23.03.2021 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Какво е правното действие на новото вписване по чл. 172, ал. 2 от ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ипотечното право цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника, като вписването на ипотеката има действие в две насоки – от една страна конститутивно действие, тъй като ипотеката възниква с вписването й съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД, а от друга, от реда на вписването в имотния регистър зависи и реда на удовлетворяване на ипотекарните кредитори при наличие на няколко ипотеки, учредени върху един и същ имот - чл. 175, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Посочил е, че съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД правните последици на вписването траят 10 години от деня, в който е било извършено, като съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е налице възможност за продължаване действието на вписването преди изтичане на десетгодишния срок – подновяване на вписването, а втората възможност е за вписване наново на същата ипотека /а не учредяване на нова ипотека, тъй като законът не изисква повторно изпълнението на първата част от фактическия състав - ново сключване на ипотечен договор - ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл. 167 от ЗЗД /, ако десетгодишният срок изтече, без да се извърши подновяване /чл. 172, ал. 2 от ЗЗД/. Анализирайки и разпоредбата на чл. 22 от Правилника за вписванията, е счел, че след изтичане на десетгодишния срок, правните последици от вписването не отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е необходимо изрично искане от заинтересованата страна, като в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД законът не изисква учредяването на нова ипотека, а се извършва ново вписване на вече уречената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред от новото вписване. Посочил е, че в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД не става дума за погасяване на ипотеката, а се урежда само действието на вписването, но не и съществуването на ипотеката, като погасяването на ипотеката е уредено в чл. 179, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, посочващ, че само заличаването погасява ипотеката, респективно ипотечното право на ипотекарния кредитор съществува, макар и да е изтекъл десетгодишния срок от първото вписване, доколкото то не е заличено по предвидения в чл. 22 от ПВ ред до вписването на 07.03.2017 г. В този смисъл е изразил становище, че единствената разлика между подновяването на вписването на договорната ипотека по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД и новото вписване е в това дали се запазва или не реда на вписването, а не и в погасяване на ипотечното право на банката – кредитор, респ. в необходимостта от сключването на нов договор, включително в изразяване на съгласие от новия собственик на имота, като само заличаването на вписването на договорната ипотека по чл. 22 от ПВ води до нейното погасяване с оглед конститутивния характер на вписването. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че правата на ищцата са непротивопоставими на ответното дружество в качеството му на ипотекарен кредитор, тъй като е придобила право на собственост върху ипотекиран недвижим имот при действието на първото вписване на ипотеката, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, банката има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 3 от 17.03.2021 г. по т. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, а заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, няма погасителен ефект. На първо място такъв ефект не е предвиден в чл. 172 от ЗЗД, а и от друга страна ипотеката вече е погасена с отпадане на действието на вписването й, т. е. тя вече е с непълен фактически състав. Заличаването по чл. 22 от ПВп единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие. Ако въпреки изтичането на 10-годишния срок, обезпеченото парично задължение или част от него да продължава да съществува, кредиторът, който не е подновил ипотеката в срок, може да впише отново същата ипотека, но по изричната разпоредба на закона, ипотеката ще има ред от новото вписване и ще бъде непротивопоставима както на другите кредитори, вписали преди това ипотеки върху същия имот, така и на собствениците, придобили имота преди новото вписване на ипотеката. При новото вписване съдията по вписванията не проверява дали имотът все още е собственост на длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване на чужд дълг, той е длъжен да извърши вписването, но то няма да ползва ипотекарния кредитор, ако преди това има извършено разпореждане с имота. Възприетото в посоченото ТР разрешение се отнася за всички собственици, придобили имота преди новото вписване на ипотеката – както за тези, придобили собствеността още преди изтичането на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, в който ипотеката не е била подновена, така и на тези, придобили имота след посочения срок. И това е така, тъй като както бе посочено, с отпадането на действието на вписването, ипотеката е погасена, респективно повторното вписване по чл. 172, ал. 2 от ЗЗД на същата ипотека, представлява правопораждащ ипотечно право факт, като при повторното вписване следва да бъдат налице условията за първоначално вписване, в частност да е спазено изискването към момента на вписването имотът да е собственост на лицето, което отговаря за обезпечения дълг /арг. чл. 167, ал. 3 ЗЗД/, т. е. лицето, учредило договорната ипотека или спрямо което са били налице предпоставките за учредяване на законна ипотека, съответно неговите универсални правоприемници. Предвид изложеното настоящият състав споделя даденото в посочения смисъл разрешение в решение № 101 от 13.02.2020 г. по т. д. № 2992/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което също така съставът на ВКС е акцентирал, че придобилият имота в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД носи отговорност за чуждия дълг, която обаче произтича от самата ипотека /поради противопоставимостта на възникналото от вписването ипотечно право/, а не от ипотечния договор, по който той не е страна, поради което при погасяване на ипотечното право на основание чл. 172, ал. 1 от ЗЗД и доколкото не е страна, нито е встъпил като страна в ипотечния договор, приобретателят повече не носи отговорност за обезпеченото задължение и следователно не може да се счита за учредило ипотеката лице. Изложеното е напълно в съответствие и с даденото в цитираното ТР разяснение, че текстът на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД /според който, кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той/ ще намери приложение само за онези разпоредителни сделки, които длъжникът е извършил и вписал след новото вписване на ипотеката, както и последващи разпореждания, извършени от приобретателите по тези сделки. Само в този случай ще намери приложение принципът, заложен в чл. 173, ал. 1 ЗЗД, че ипотеката следва вещта, а ипотекарният кредитор ще може да насочи принудително изпълнение върху имота след новото вписване, само ако той все още е собственост на длъжника, или ако е собственост на трети лица, които са го придобили от длъжника след новото вписване на ипотеката. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като към момента на изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД /22.01.2017 г. /, имотът вече е бил собственост на ищцата - трето спрямо договора за кредит и договора за ипотека лице, поради което извършеното по-късно /на 07.03.2017 г. / повторно вписване й е непротивопоставимо, респективно по отношение на нейния имот не съществува ипотечно право. Предвид изхода на правния спор ответникът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК дължи на ищцата както следва: сумата от 3363. 56 лв., направени разноски за първоинстанционното производство, сумата от 3058. 80 лв., направени разноски за въззивното производство и сумата от 4580. 91 лв., направени разноски пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Боян Балевски при произнасянето с решение по т. д. № 1280/20 по описа на ВКС, Второ т. о. В диспозитива на ТР № 3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г. е постановено, че може да се впише наново ипотека, съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката. Така формулираният твърде общо диспозитив следва изложените в мотивите на същото ТР съображения на ОСГТК на ВКС, относно това, че третото лице, което е придобило собствеността на имота и е вписало нотариалния си акт преди новото вписване на заличената при условията на чл. 22 ПВп ипотека, както и всички негови частни правоприемници, са защитени от факта, че първата сделка е за имот, необременен с ипотека, и поради това е извън приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД. В настоящият казус праводателите на ищеца са придобили правото на собственост на имотите, предмет на спора, по време действието на 10 годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, от ипотекарния длъжник, учредил ипотеката –т. е. при липса на хипотезата на заличена ипотека и при действие спрямо тях на правилото на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, а ищецът е придобил от тях собствеността върху същите имоти след новото вписване. От това във всички случаи следва, че първата сделка е с имоти, обременени с ипотека, и поради това е изцяло в приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, а ищецът е придобил процесните имоти, обременени с ипотечно право на кредитора, тъй като това е станало след датата на новото вписване на ипотеката, по смисъла на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, и това ново вписване има действие по отношение на всички лица, за които същата е имала действие до изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, спрямо имотите върху които е учредена, съответно – и за частните правоприемници на тези лица, придобили права върху тези имоти след датата на новото вписване. Именно в това е и смисълът, при новото вписване, съдията по вписванията да не проверява дали имотът все още е собственост на длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване на чужд дълг. Новото вписване има действие и за другите лица, на правата на които ипотеката е била противопоставима към датата на изтичане на десетте години по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, но същото има ред от датата на новото вписване. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение, като краен резултат, е в съответствие със задължителните постановки по тълкуването на закона, дадени с ТР № 3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г. и следва да бъде оставено в сила. съдия: /Боян Балевски/