Решение № 7142 от 14.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му ст.юрк. Т. Александрова, против Решение 994 от 15.07.2021 г., постановено по административно дело 2741/2020 г. на Административен съд (АС) - Варна. С оспореното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу БУЛ ИТ ГЛАС ООД иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 във вр. чл. 128а АПК за обявяване нищожността на Определение 2610 от 03.12.2020 г. по ч.адм.д. 2655/2020 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като се уважи исковата претенция. Ответникът по касационната жалба БУЛ ИТ ГЛАС ООД не се представлява пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл. 128а, ал. 2 АПК и съобразно правилата за родова и местна подсъдност, сезиран с допустим иск за обявяване нищожността на влязло в законна сила на датата на постановяването му Определение 2610 от 03.12.2020 г. по ч.адм.д. 2655/2020 г. на Административен съд Варна. За да постанови решението си АС Варна е установил от фактическа страна, че ч.адм.д. 2655/2020 г. по описа на същия съд е било образувано по жалба на БУЛ ИТ ГЛАС ООД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. С разпореждане на съда от 02.12.2020 г. е предоставена на ответника възможност да посочи разпореждането за допуснато предварително изпълнение: Запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10 часа, вписано в разписката за връчване на заповедта от кой орган е издадено, като се представят доказателства за компетентността му и се уточни налице ли са мотиви, съдържащи се в друг акт за допускане на предварително изпълнение. От упълномощен представител на ответника е уточнено, че по заповедта не е допуснато предварително изпълнение, на стр. 4 от заповедта е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок от 15 дни от датата на влизането ѝ в сила и няма друг акт или мотиви, съдържащи се в друг акт за допускане на предварително изпълнение на заповедта. С Определение 2610/03.12.2020 г. по ч.адм.д. 2655/2020 г. АС Варна е обявил нищожността на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което е определено, че запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10:00 ч. За да постанови този резултат съдът е приел, че това изявление представлява по съществото си разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като в самата заповед е предвидено, че запечатването ще се извърши в конкретен ден и час, определен от връчителя ѝ. Предвид вписването от връчителя, че запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10:00 ч., то е налице разпореждане за предварително изпълнение. Тъй като връчителят на заповедта не разполага с компетентност да издава заповед от вида на процесната, то разпореждането за предварителното ѝ изпълнение е нищожно. В исковата си молба ищецът твърди, че определението на съда е нищожно, поради липса на предмет за съдебен контрол, тъй като Заповед за налагане на принудителна административна мярка 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП не съдържа разпореждане за предварително изпълнение. За да отхвърли иска на Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, АС - Варна е приел, че съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, в законоустановената писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело, обективираната воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема. Така постановеното решение е правилно. Според Тълкувателно решение 1 от 10.02.2012 г. по тълкувателно дело 1/2011 г. на ОСГТК, задължително за органите на съдебната власт според чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Доводите на ищеца са за това, че определението на АС - Варна е нищожно, тъй като е постановено при липса на предмет. Т.е. твърдението е за порок, който би могъл да доведе до недопустимост на съдебния акт, като постановен при липса на процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, а не за някой от посочените пороци, които биха могли да доведат до неговата нищожност. Следователно, като е отхвърлил иска с правно основание по чл. 128а АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответника по касация има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение