Решение № 4018 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2009 г.

Решение № 4018 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 4.11.2008 г. по адм. № 4350 от 2006 г. на Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на Иванка Михайлова Димитрова от Русе против експертно решение № 0601 от 27.04.2006 г. на НЕЛК, с което не е уважено искането й по чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.) във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "з" ГПК (отм.) за отмяна на протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на Централната диагностичната комисия /ЦДК/. Против това решение на градския съд Иванка Михайлова Димитрова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. От данните по делото се установява, че Иванка Михайлова Димитрова /касаторка в това производство/ е поискала отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "з" ГПК (отм.) на влезлия в сила протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на Централната диагностичната комисия /ЦДК/, с който е потвърден протокол № 12/4 от 15.12.1994 г. на Диагностичната комисия - Русе, с който е прието, че заболяването на горните крайници няма професионален характер и тя е трудоспособна. Касаторката е поддържала, че с решение на Европейския съд за защита на правата на човека /ЕС/ е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Приложила е решение от 28.04.2008 г. на ЕС, с което, според касаторката е прието, че в производството по предявения от нея иск срещу работодателя, основан на чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение, приключило със влезли в сила съдебни актове, е имало нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, в резултат на което й е отказан достъп до трибунал, компетентен да разгледа всички въпроси, имащи отношение към това, дали тя е имала професионално заболяване. Също така е поддържано, че с решение на ЕС българската държава е осъдена за заплати обезщетение на касаторката поради това, че гражданските съдилища, разгледали предявения от нея иск, не са провели собствено разследване за професионалния характер на заболяването, а вместо това са се позовали на протоколите на диагностичните комисии, чиито решения обаче не са подлежали на обжалване по съдебен ред. На това основание е поискала отмяна по реда на чл. 32 ЗАП (отм.) на влезлия в сила протокол № 119 от 15.03.1995 г. на ЦДК и издаване на експертно решение от НЕЛК за потвърждаване на професионалния характер на заболяването й. От данните по делото се вижда, че с протокол № 119 от 15.03.1995 г. ЦДК не е констатирала професионален характер на заболяването на касаторката, тъй като естеството на изпълняваната работа "не е свързана с продължително напрежение на горните крайници". Поради действувалата към този момент правна разпоредба протокола на ЦДК не е могло да бъде обжалван по съдебен ред. От представеното по делото решение на ЕС се установява, че е имало нарушаване на правото на касаторката за достъп до трибунал, компетентен да разглежда всички въпроси, имащи отношение към това, дали заболяването й има професионален характер, както е гарантирано от чл. 6 на Конвенцията. Прието е, че липсата на възможност за подаване на жалба до съда за отмяна поради незаконосъобразност на протокола на ЦДК по силата на нормативно ограничение към този момент, представлява нарушение на правото й на достъп до съд по чл. 6 от Конвенцията. Именно поради това и ЕС е приложил чл. 41 от Конвенцията и определил справедливо удовлетворяване на касаторката, присъждайки й неимуществени вреди за невъзможността към онзи момент да оспори законосъобразността на отказа за признаване на професионално заболяване пред съд, както и разноските пред ЕС. Горното решение действително установява нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допуснато към момента на издаване на протокол № 119 от 15.03.1995 г. на ЦДК. Същото обаче е обусловено от съществуващата към този момент правна уредба, изключваща възможността спора за съдебно обжалване на този протокол на ЦДК и поради това държавата е осъдена да заплати обезщетение с представеното решение на ЕС. Последното обаче не е основание да се отменят влезлия в сила протокол на ЦДК, тъй като законосъобразността му не е засегната от установеното с решението на ЕС нарушение на Конвенцията. То не може да бъде основание да се разгледа жалба за признаване незаконосъобразността на протокола на ЦДК и неговата отмяна. Решението на ЕС не може да служи като средство за преодоляване съществувалата към момента на издаването на протокола на ЦДК правна уредба, за да се постигне желания от нея резултат - потвърждаване на професионалния характер на заболяването. Поради това правилно градският съд е потвърдил обжалваното експертно решение на НЕЛК, с което молбата й по чл. 32 ЗАП (отм.) като неоснователна е оставена без уважение. Независимо от това, решението на ЕС, с което е установено нарушение на ЕКПЧ може да послужи като основание за отмяна на административен акт само когато е относимо към съществото на спора. След като с решение на ЕС е присъдено обезщетение на касаторката поради това, че гражданските съдилища не са разследвали един факт, имащ отношение към разрешаването на отнесения пред тях спор, то това решение, което има отношение към защита на гражданските права пред съда, представлява основание за отмяна по реда на чл. 231, б. "ж" ГПК (отм.) на влязло в сила съдебно решение, а не на протокола на ЦДК. Освен това решението на ЕС, на което се позовава касаторката не е от значение за правилното решаване на въпроса за професионалното й заболяване, поради което не може да обоснове отмяната на издадения протокол на ЦДК. След като с решението на ЕС не се установява професионалния характер на заболяването на касаторката, то НЕЛК не може по същество да издаде експертно решение за наличие на това заболяване. В случая по искане на касаторката е бил издаден протокол № 29 от 13.02.1996 г. и протокол № 391 от 25.11.1997 г. на ЦДК, след като вече е бил издаден протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на същата ЦДК, чиято отмяна е поискана по реда на чл. 32 ЗАП (отм.). С втория протокол № 29 от 13.02.1996 г. и третия протокол № 391 от 25.11.1997 г. ЦДК не е констатирала повторно професионално заболяване, поради което тези протоколи са едно повторение на издадения вече протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на ЦДК. При тези данни следва да се приеме, с новия протокол № 29 от 13.02.1996 г. се прекратява /макар да не е посочено изрично/ действието на вече издадения протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на ЦДК. Очевидно е, че първоначалният протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на ЦДК е имал валидност до издаването на повторителния протокол № 29 от 13.02.1996 г. на ЦДК, с който отново се отхвърля професионалния характер на заболяването на касаторката. При това положение касаторката няма правен интерес да иска отмяна на първоначалния протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на ЦДК, защото и след неговата отмяна остава повторителния протокол № 29 от 13.02.1996 г. на ЦДК, който засяга интересите на касаторката. След като с повторителния протокол № 29 от 13.02.1996 г. на ЦДК не е променено създаденото правно положение - не потвърждава професионалния характер на заболяването, то извънредният способ за отмяна на първоначалния протокол № 0119 от 15.03.1995 г. на ЦДК е неприложим поради липса на правен интерес. Прави впечатление, че касаторката е била многократно освидетелствана и преосвидетелствана от ТЕЛК - Русе, което се вижда от представените по делото експертни решения от 1995 г., 1998 г., 1999 г., 2002 г. и от 2004 г. Едва с експертно решение № 2515 от 4.05.2004 г на ТЕЛК на касаторката е била призната 51 на сто намалена работоспособност, което и дава право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По всички експертни решение на ТЕЛК, обаче няма определяне на професионалния характер на заболяването поради липса на причинната връзка между увреждането и условията на труд, при които е работила касаторката. Първото твърдението на касаторката, че заболяването на горните крайници било впоследствие на извършваната машинописна работа е правно несериозно. По делото няма никакви данни, че касаторката е имала документ за работа на пишеща машина и е била заета като машинописка. Също така няма никакви данни, че касаторката е била назначена на една длъжност, но същност е работила на друга длъжност - като машинописка. Касаторката не е доказала по никакъв начин, че е изпълнявала работа, която е свързана с продължително напрежение на горните крайници и че заболяването й е свойствено за работната среда. Второто твърдението на касаторката, че заболяването й настъпило когато завеждала партийния комитет и трябвало да извършва значителна машинописна работа е несъстоятелно. Известно е, че работата в партийните комитети не е била опасна професия, защото не е свързана с присъщи вредоносни фактори, които въздействат на организъма и водят до инвалидност. Също така е известно, че дейността в партийните комитети не протичала в условията на определени вредности, които причиняват определени заболявания. Следователно, правилно е преценено, че заболяването на касаторката не е професионално, а обикновено заболяване. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, градският съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,