Решение № 9314 от 31.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие(ДП) Национална компания(НК) Железопътна инфраструктура със седалище в гр. София, чрез гл. юриск. Морова, срещу Решение 381 от 11.04.2023 г., постановено по адм. дело 1833/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, поправено с Решение 492 от 12.05.2023г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени ЕР 0987/175 от 03.10.2022г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ и преписката се изпрати на НЕЛК за ново произнасяне. Претендира разноски. Ответникът Национална експерта лекарска комисия(НЕЛК) счита депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът ТЕЛК, Втори състав към УМБАЛ Бургас АД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Агенция за хората с увреждания, гр. София не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът ТП на НОИ Бургас не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът РД Социално подпомагане Бургас не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът А. С. С. не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Х. Р. С. не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на държавното предприятие-работодател срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е отменил решението на ТЕЛК, с което не е било прието наличието на причинна връзка трудова злополука, респ. е постановил друго по същество, с което е приел наличието на такава. От друга страна е заключил, че в хода на развитие на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на административния съдия. Пред първоинстанционния съд предмет на разглеждане е била жалба на НК Железопътна инфраструктура срещу ЕР 0987/175 от 03.10.2022г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК, постановено при осъществено задължително административно обжалване на ЕР 0551/042 от 02.03.2022г. на ТЕЛК, Втори състав към УМБАЛ Бургас АД. Производството пред органа на медицинската експертиза е било образувано във връзка с настъпилата смърт на С. А. С., род. [дата на раждане] работник в държавното предприятие по сключен трудов договор за неопределено време на длъжност Работник, поддържане на железен път и съоръжения , настъпила на 12.12.2019г. през работно време на обект на работодателя, при осъществяване на конкретната трудова функция при опит да бъде обърната(тумбана) с помощта на лостове (щанги) железопътна релса с дължина 25 м. От представената като пълна административна преписка се установява, че първоначално е било налице произнасяне на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД, Първи състав с ЕР 0930/047 от 11.03.2020г., с което не е била приета причинна връзка по повод настъпилата злополука. НЕЛК Специализиран състав по Нервни, Очни, УНГ и ССЗ с ЕР 0479/023 от 11.06.2020г. потвърдил акта на ТЕЛК, но това решение било оттеглено от органа в хода на съдебното му обжалване по адм. дело 1307/202г. по описа на Административен съд Бургас, в резултат на което съдебното производството било прекратено с протоколно Определение от 07.10.2020г. Последващо с ЕР 0196/015 от 25.01.2021г. Специализираният състав на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ отменил решението на долустоящия орган и му върнал преписката за извършване на ново освидетелстване. По този начин било постановено и ново ЕР 3055/162 от 28.09.2021г. на ТЕЛК, Първи състав при УМБАЛ Бургас АД, с което отново не била приета за налична причинно-следствена връзка. Това решение било обжалвано от наследниците на починалото лице, като по този повод било постановено и ЕР на НЕЛК 0042/006 от 11.01.2022г., Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ, с което за втори път актът на ТЕЛК бил отменен, а преписката върната за ново освидетелстване. Така, в крайна сметка, било постановено и ЕР на ТЕЛК 0551/042 от 02.03.2022г., Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, с което за трети път била отречена причинната връзка. При последвалото негово обжалване този акт бил отменен с ЕР 0987/175 от 03.10.2022г. на Специализирания състав на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ, който този път решил въпроса по същество, като приел наличието на причинна връзка трудова злополука. При развилото се съдебно производство пред Административен съд Бургас изводите на органа на медицинската експертиза били проверени, при събиране на всички поискани от страните и допустими доказателствени средства, а съдът формирал извод за неговата законосъобразност. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че преди всичко и в по общ план следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО дефинира понятието "трудова злопо­лука" като всяко внезапно увреждане на здра­вето, което е причинило неработо­способност(временна или трайна) или смърт, при наличието на две кумулативно предвидени обектив­ни условия: пър­во, да е настъпило през време на извършваната работа и вто­ро, да е във връз­ка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка рабо­та, извършена в интерес на предприятието. Очевидно е, че само наличието на увреждане на здравословното със­тояние е не винаги трудова злополука. Изисква се злополуката от своя страна да е довела осигурения до неработоспособност, вкл. и трайна или смърт. От друга страна, в разглеждания казус безспорно е налице злополука, защото е налице обективно увреж­­дане на здравословното състояние, като същата е довела и до смъртта на работника С.. По отношение дължимите в случай като този актове на медицинската експертиза на работоспособ­ност­та, то следва да се посочи, че те имат двояк характер на медицински зак­лючения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвърза­на компетентност, т.е. при конкретно определени правомощия, свързани с оцен­ка на здравословното със­тоя­ние на лицата, тяхната временна неработо­способ­ност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на въз­никването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. В разглеждания случай ТЕЛК, респ. НЕЛК, е следвало да се произнесат по два въпроса. Първият въпрос е изисквал да се определи дали състоянието на ли­це­то представлява травматично или нетравматично увреждане, а вторият въп­рос се е отнасял до определянето на причинната връзка между увреждане­то и злополуката. Установяването и на двата въпроса по повод на това увреждане е от ком­петентността на медицинските експертни органи. В такъв случай, вземането на становище от ТЕЛК/НЕЛК по първия въпрос за характера на увреждането /трав­­матично или нетравматично/ е предпоставка за произнасянето по втория въпрос, отнасящ се до причинната връзка. Ако увреждането е нетравматично, ТЕЛК/НЕЛК може да се произнесе по причинната връзка въз основа на медицинската документация и на данните, съдържащи се в протокола за разследване на злополуката. Това е така, защото при нетравматичните увреждания разпореждането за характера на злополуката се издава след произнасянето за причинната връзка от ТЕЛК/НЕЛК. Установя­ва­нето на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но при приемане на злополуката за трудова, което става с раз­по­реж­да­не по чл.60 ал.1 КСО. Това означава, че в случаите на травматични увреждания длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО се произнася дали пострадване­то има характер на трудова злополука, а последващо ТЕЛК/НЕЛК преценява дали съществува причинната връзка между увреждане на здравето и извършваната трудова функция. Отправната точка в дадения случай е дадена с извършената Съдебно-медицинска експертиза на труп 294 от 13.12.2019г. в отделението по Съдебна медицина към МБАЛ Бургас АД, с която е било прието като непосредствена причина за смъртта [диагноза]. За да обоснове крайния си извод, с който е приел наличието на причинна връзка в случая, специализираният състав на НЕЛК е обсъдил конкретната ситуация, свързана с упражняване на значително статично и динамично усилие при обръщането на релсата от страна на С., вкл. и доколко това е прието да е обичайна задача при осъществяване на конкретната му трудова функция. За да провери обосноваността на този решаващ извод, първостепенният съдия, в хода на съдебното дирене, е допуснал и приел три съдебно-медицински експертизи с вещи лица д-р М., специалист Вътрешни болести и Клинична хематология , д-р С., специалист Невролог и д-р К., специалист Сърдечно-съдови заболявания . Трите вещи лица са депозирали своите заключения, обсъдени с активното участие на страните и приети от първостепенният съд в о.с.з. на 14.02.2023г. От самите заключения, респ. от изложеното от експертите в съдебно заседание, е очертана една картина на здравословното състояние на починалото лице, насочваща към факта, че [диагноза] не е добре установен в медицинската наука(така в.л. д-р М.). Поради това и той класифицира като анормално [състояние], а като възможни причини отбелязва: различни наследствени фактори(от фамилна обремененост до различни заболявания, протекли в организма), придобити фактори(възраст, комбинирана с прием на алкохол, лекарства, хипертония или травма). Експертите отбелязват, че разкъсването на [състояние] може да възникне на всяка едно място и при осъществяване на всяка една човешка дейност, независимо дали тя я свързана с определени физически или психически усилия, вкл. и при повлияване от външната среда(студ, топлина, надморска височина и т.н.). В разглеждания случай експертите категорично отбелязват, че за починалото лице(което към датата на смъртта има навършени [възраст]) не са били установени преди това факти и обстоятелства, сочещи че това негово състояние му е било известно, вкл. и от проведени медицински изследвания или е била налице проявена симптоматика. Всъщност ясно е, че нормалните медицински прегледи при постъпване на работника/служителя не могат да обхват всички възможни медицински рискове, респ. да установят възможните здравни проблеми на лицето, а обхващат само най-значимите и най-масово срещаните такива, или такива от значение за конкретно изпълняваната трудова функция. Установяването на [състояние] по начало изисква провеждане на високоспециализирано изследване компютърна томография/скенер, каквото безспорно в случая не е било направено, поради липсва на каквато и да е симптоматика за С.. При това положение не могат да се направят каквито и да е почиващи на обективни факти изводи, че към датата постъпването си на работа(15.04.2019г.) лицето е било или не с описаното при аутопсията(13.12.2019г.) състояние. Или по-същественото е, че в случая не може да се установи и кой конкретен фактор или кумулирането на няколко е обусловил възникването на [състояние] на С.. От страна на в.л. д-р С. се отбелязва в съдебно заседание, че честота за настъпване на [състояние] е много по-вероятна на върха на дадено психическо или физическо усилие, като обосновава това и чисто статистически, тъй като това е пряко свързано с [състояние] в пика на едно такова напрягане. В тази връзка от страна на касационния жалбоподател се излагат множество възражения с оглед посоченото от вещите лица, но преди всичко се излага генералното, че тук неправилно първостепенният съд не е отчел важното обстоятелство, че на вторично ниво на правно регулиране е налице изрична разпоредба, която дисквалифицира като внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния, които са следствие на определени заболявания, включително и от настъпил [състояние](така чл.73 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза). Последният, от своя страна, се характеризира с нарушаване на [състояние], следствие на нарушения в [състояние]. Тези нарушения могат да се дължат на [заболяване] или [състояние], откъдето [наименование] биват два основни вида [наименование] и [наименование]. За разлика от [наименование], при [наименование], нито [наименование], като човек може да живее с нея продължително време, вкл. и до дълбока старост. Спукването на [наименование] обаче вторично причинява [наименование], вкл. до състояние несъвместимо с живота, каквото е установено и при аутопсията на С.. От изложеното следва, че няма идентитет между [наименование] и [наименование], вкл. и по аргумент от това, че в същата ал.2 са посочени като две отделни и независими патологични състояния и [наименование], и [наименование], а последното от своя страна е една от основните причини за [наименование]. Или след като [наименование] не е след изрично изброените, нито попада в обхвата на някоя от посочените заболявания, то само на това основание не може да се изключи извършване на преценка за наличие или липса на причинна връзка с оглед настъпилия летален изход за осигуреното лице. На следващо място във връзка с цитираната практика на касационната инстанция по сходни казуси, то следва да се посочи, че по тях съдът безспорно е приел наличието на хронични страдания на работниците/служителите, нелекувани от тях: по Решение 2275 от 6.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 5737/2022 г., VI о. наличие на "[наименование]" и "[наименование]", а по Решение 9042 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. 3827/2013 г., VI о. наличие на хронично системно заболяване - [наименование], произтичащо от тежки деструктивни изменения, като патологичният процес се дължал на биологични причинни фактори, неасоцииращи се с тези на работната среда и процес. Необходимо е да се отбележи, че последно цитираното съдебно решение дава и една интересна отправна точка, която има отношение към дължимата в това производство преценка. Разглежданият там казус е съдържал въведени твърдения, че [наименование] е резултат от претоварване, вследствие на вдигане на тежки предмети(тук случаят касае тумбане на релса, изискващо също значителни физически усилия). В тази насока касационният съд е посочил, че доколкото се касае за въздействие на физична величина върху системи или органи на човека, то тяхното травмиране, довело до смърт, поради причиняването му от физическо усилие при вдигане на тежък предмет, може да се установява и чрез съдебно медицинската експертиза, касаеща преценката на органа относно наличието или липсата на такава връзка - "трудова злополука" с оглед вида и тежестта на вдигнатия предмет. Т.е. въздействието на травматичен фактор може да е condicio sine qua non(условие без което не може) за настъпване на увреждането на съществуващата към датата на смъртта [наименование], довел и до нейната [наименование]. Именно в тази връзка мнозинството от тримата експерти(д-р М. и д-р С.), след като са се запознали с приетите доказателства, вкл. сведенията на очевидците на инцидента, разпитани и от съда в о.с.з. на 14.03.2023г., са посочили при техния разпит в съдебно заседание, че следва по-скоро да се споделят и изводите на специализирания състав на НЕЛК. При тази фактическа обстановка, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обосновани и преди всичко съответни на нормативната уредба, са изводите на административния съдия, с които е счел за законосъобразно оспореното решение на НЕЛК, с което спорният въпрос е бил разрешен и по същество в посочения смисъл. В казуса следва да се приеме, че злополуката е настъпила следствие на извършвана работа в полза на работодателя-осигурител, като спецификата на тази функция изисква полагане и на значителни(не и непосилни) физически усилия, при които като консеквенция е настъпило и [наименование] на съществуващата към момента на извършване на работата [наименование] на С.. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав да приеме, че не са налице сочените в касационната жалба на държавното предприятие отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ответниците по касация, като такива се претендират само от страна на НЕЛК. При това положение ще следва държавното предприятие да бъде осъдено да заплати на НЕЛК сумата от 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,