Решение № 560 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1404/2013 г.

Решение № 560 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1404/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. НПК. Делото е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимата Н. А. М. срещу въззивно решение № 58/ постановено на 20 май 2013 г. по внохд № 15/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив. В касационна жалба се изтъква, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акцентът в жалбата е за неправилно приложение на закона като не са изтъкнати доводи относно конкретни нарушения в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. Обърнато е внимание на неправилна правна оценка на установените по делото фактически данни и изводите от заключението на АТЕ, според които, при движение на л. а. "марка" с разрешената скорост до 50 км/ч. двата автомобила биха се разминали. Правните изводи на съда не са съобразени с безспорния факт, че подсъдимият Х. е управлявал автомобила си с превишена скорост, твърде над максимално допустимата от 50 км. ч. за населено място, поради което ПТП със съставомерните последици е предизвикано изцяло от този подсъдим, а не от подсъдимата М.. Твърди се, че противоречие между правото на предимство за преминаване на кръстовище, каквото право е имал подс. Г. Х. и общото задължение да се намали скоростта, и/или да се спре при възникнала опасност, превес има задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не правото на предимство, от което при такива пътни ситуации водачът трябва да се откаже. Иска се отмяна на въззивното решение в потвърдителната му осъдителна част спрямо подсъдимата М. и оправдаването й по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание подсъдимата Н. А. М. се явява лично и с адвокат Г. С., редовно упълномощен. И двамата молят жалбата да бъде уважена. Защитникът изказва съображение, че съдилищата не са взели предвид високата скорост на л. а. "марка". Частните обвинители Н. Г., М. И. и В. М., както и техният повереник адв. З. К., не се явяват, всички редовно призовани, без да сочат уважителни причини за неявяването си. В съдебно заседание представителят на ВКП изказва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. В последната си дума Н. М. моли да бъде оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛА. С присъда № 111/20.12.2012 г. по нохд № 1381/2012 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимата Н. А. М. е призната за виновна в това, че на 31.05.2011 г., в [населено място], на кръстовището на бул. и ул., при управление на МПС, л. а. "марка", с рег. № е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с арменския гражданин Г. Х., е причинила смъртта на И. Н. И. и шест средни телесни повреди на В. И. М., изразяващи се в: множествени счупвания на кости с излив на кръв в различни кухини, довели до кръвозагубен шок и са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; травма в корема с разкъсване главата на задстомашната жлеза, хеморагичен панкреатит и дифузен перитонит, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясна плешка в областта на раменната става, причинило трайно затрудняване движенията на горен десен крайник; счупване на таза вдясно и счупване на дясната бедрена кост, причинили трайно затрудняване движенията на долен десен крайник; счупване на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник; счупване на пет ребра вдясно, причинило трайно затрудняване движенията на снагата, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, б. "б", предл. 2 и б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, Е осъдена на две години лишаване от свобода. Призната е за невиновна и е оправдана да е извършила престъплението във връзка и с нарушаване на чл. 50а ЗДвП, чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП и чл. 84, ал. 2 изр. 1 от ППЗДвП. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът лишил подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Х. - арменски гражданин, за виновен в това, че на 31.05.2011 г. в [населено място], на кръстовището на бул. и ул., при управление на МПС - л. а. "марка", рег. № е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с подс. Н. М. е причинил смъртта на И. Н. И. и шест средни телесни повреди на В. И. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 4, 5 и 6, вр. ал. 1, б. "б", предл. 2 и б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 2 и с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по дължимите разноски по делото. По протест от Пловдивската ОП и по жалба от защитата на подсъдимата М. е образувано въззивно нохд № 15/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, по което с решение № 58 / от 20.05.2013 г. присъдата е отменена в частите й, в които всеки от подсъдимите Н. А. М. и Г. Х. е признат за виновен да е извършил и нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като всеки от тях е признат за невиновен и е оправдан по това обвинение. В останалата й част присъдата е потвърдена. Относно обективната страна на деянието съдилищата са приели за категорично установена и доказана фактическа обстановка, която не се оспорва от участниците в процеса. Събрани са всички относими и допустими доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно авторството и на двамата подсъдими, извършените от тях нарушения на правилата за движение и причинно - следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат. Защитата на подсъдимата настоява да се приеме, че неговата подзащитна не е допринесла за вредоносния резултат. Основният аргумент е, че при движение с разрешената скорост до 50 км. ч. на другия, участвал в произшествието автомобил "марка" с водач подс. Х., до удар не би се стигнало. Това съображение е безспорно вярно. Но вярно е също, че до удар не би се стигнало и ако водачът на л. а. "марка" - подсъдимата М., при завиване наляво за навлизане в друг път - този, по който се е движил подс. Х., беше спряла автомобила си и беше пропуснала, изчаквайки преминаването на насрещно движещият се л. а. "марка". За да квалифицират деянието на всеки от двамата подсъдими като независимо съпричиняване на произшествието и произлезлите от него съставомерни последици, съдилищата законосъобразно са взели предвид безспорно установените по делото фактически данни за несъобразената скорост на единия от водачите. Ето защо, оплакването в касационната жалба, че не са взети предвид изводите на първоначалната и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи относно неправомерното поведение на водача - подс. Х., е голословно и необосновано. От съвкупната оценка на гласните доказателствени средства и на заключенията от двете САТЕ-зи е направен изводът, че със 79 км. ч. подс. Х. не е можел да спре, считано от момента и мястото му на видимост към л. а. "марка". Нещо повече, прието е от техническа страна, че и при хипотетично движение на л. а. на Х. с 50 км. ч., при безспорно установеното по делото неправомерно навлизане в неговата лента на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата М., ако той не би предприел спиране, ударът между двете МПС-та отново също е бил неизбежен. Изследваните технически варианти на базата на установените данни за скоростта, отстоянията, опасните зони за спиране на двете МПС-та от момента, в който те са били видими за водачите им и конкретното поведение на всеки от двамата водачи, са намерили законосъобразна фактическа и правна интерпретация в атакуваното решение, която изцяло се споделя от състава на ВКС. Безспорният факт на пресичане на посоките на движение на двете конфликтни МПС-та, предвид предприетата маневра от подс. М. - завиване наляво в пътя на насрещно движещото се МПС с другия водач, еднозначно е доведен до единствения извод, че при всички положения, подс. М. е следвало да изчака напречното за нея движение; ако не е спряла - да спре; а ако е била спряла - да не продължава преди преминаването на насрещно движещият се л. а. с водач подс. Х. Вината на единия водач не изключва по необходимост вината на другия участник. Общият престъпен резултат в случая е един за двете виновни действия в своята съвкупност. Отнемането на предимство е също толкова в причинна връзка с резултата, колкото и превишената /високата/ скорост. Обоснован е изводът за виновно поведение и на двамата подсъдими при настъпване на инкриминираното ПТП. Правилно съдилищата са приели, че без поведението на когото и да е от тях, другият самостоятелно нямаше да може да причини съставомерния резултат. Изводите са отразени детайлно в мотивите, които са прецизни, съобразени с всички безспорно установени фактически данни относно параметрите на произшествието като сумарна последица от поведението на двамата водачи. Съставът на ВКС изцяло споделя правилността на изводите на Пловдивския апелативен съд, че с поведението си като водач на МПС подс. М. е нарушила правилата за движение, очертани в нормата на чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Водачите на МПС при завиване наляво за навлизане в друг път са длъжни да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно тази правна регламентация е пренебрегната от подсъдимата. Така изводът на съдилищата за извършване на нарушението и за връзката му с настъпилия вредоносен резултат е правилен и обоснован. Не може да бъде споделена тезата, че в случая не е налице съпричиняване от страна на двамата подсъдими, а единствено подс. Х. е виновен за случилото се. Безспорно изяснено е по делото, че ако подс. М. бе спазила задължението по чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП и бе изчакала преминаването на другия автомобил, независимо от движението му с превишена скорост, до удар не би се стигнало. От друга страна, установено е, че подсъдимата не се е съобразила с всички конкретни обстоятелства, определящи характера и цялостната пътна обстановка на кръстовището, не ги е взела предвид и не е действала съобразно тяхната обективна наличност. Накратко, в този конкретен случай, от нея се е изисквало да спре, да изчака преминаването на насрещно движещата се кола и едва тогава да продължи маневрата. В това се състои вината й. Така, без поведението на когото и да е от двамата подсъдими, другият самостоятелно не би довел до настъпването на този резултат. Въз основа на тези съображения, искането подсъдимата да бъде оправдана изцяло поради невиновното й поведение, е несъответно на приетите за установени фактически данни и тяхната правилна правна оценка в мотивите на въззивното решение, и не следва да бъде уважено. Настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационните основания, изтъкнати в жалбата на защитата на подсъдимата, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение