Решение № 10034 от 9.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Михайлов, чрез пълномощника адв. М. Митова срещу Решение 262/03.12.2021 г. по адм. дело 482/2021 г. по описа на Административен съд Перник. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени подробни съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът директорът на Столична Регионална здравна инспекция /СРЗИ/ не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното предписание е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма при спазването на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Д. Михайлов на 30.08.2021 г. е влязъл на територията на Република България от Кралство Испания през ГКПП Аерогара София без представянето на валиден цифров COVID сертификат на Европейския съюз /ЕС/ за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за COVID 19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат за ЕС за изследване. Директорът на СРЗИ е съставил и издал предписание 210830/525585, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закон за здравето /ЗЗ/, лицето е поставено под 10-дневна карантина, считано от 30.08.2021 г. Адресатът е бил уведомен на място за предписанието от главен експерт при СРЗИ, като собственоръчно е положил подпис на хартиен носител. Изводите на съда от фактическа и правна страна са верни и адекватни на установените с доказателствата факти. Безспорно е установено, че жалбоподателят е влязъл на територията на Република България през ГКПП на Аерогара София от държава, посочена в заповед на Министъра на здравеопазването като рискова зона за разпространението на COVID-19. Съгласно т. 4.6. от Заповед РД-01-645 от 28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, ако лицата не представят нито един от документите по т. 4.4. от същата заповед, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор. Неоснователни са касационните оплаквания за немотивираност на оспорения акт поради непосочване на основанията за поставяне под карантина. Изрично са посочени фактическите основания за издаване на предписанието. Видно от съдържанието на предписанието същият го е подписал без възражения при връчването му. Фактите и обстоятелствата по делото са приети и неоспорени от страните. Правилен е изводът за наличието на компетентност на административния орган. Издател на акта е директорът на СРЗИ, който е овластен да го издаде съгласно чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, който гласи, че задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице, както е в случая. Неоснователни са възраженията и за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на закона и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК, административният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Законовата материалноправна норма е приложена точно. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски аргумент по чл.143, ал.1 от АПК. Ответникът не претендира съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,